Добросърдечната и любопитна Изабел Далхаузи, главен редактор на "Преглед на приложната етика", трябва да обмисля всяка своя стъпка, за да премине през живота с чиста съвест. Любовта й към четиринайсет години по-младия Джейми и раждането на сина им Чарли изпълва безбурното й съществувание с нови трепети. Но късното майчинство не е единственото предизвикателство пред Изабел. Опитите й да се помири със своята ревнива и неуправляема племенница се редуват с битки за надмощие срещу непреклонната й икономка, а междувременно неудържимото любопитство на Изабел я тласка да проучи обстоятелствата около загадъчната смърт на ... |
|
Едвард Хуем е сред знаковите фигури на норвежката култура, известен писател, автор на романи, пиеси, лирика, биографии. Той е един от най-големите изследователи на нобеловия лауреат за литература Бьорнстерне Бьорнсон и преводач на Шекспировите пиеси на норвежки. Известен е като нестандартен разказвач на културната история на Норвегия. Негови творби са отличени с Наградата на норвежката критика за литература (1974), наградата Ибсен (2007 г.), а романът „Историята на майка и татко” – с Мелсом (2006) и Петер Дас (2007). ... Шестгодишен син пита своята майка дали обича татко му. Нейният отговор открехва врата към мъчително ... |
|
Правилното отношение към дъжда е основа за разбирането на шотландския климат, а може би и ключ към житейското щастие - човек трябва да се наслаждава на това, което има. Но Изабел Далхаузи - богата, привлекателна и самотна жена на средна възраст - въпреки философското си образование не престава да копнее по невъзможното. Внезапно в уреденото й съществувание нахлуват страсти, вълнения и подозрения, страхове и изненадващи развръзки. Житейските драми, разиграващи се на очарователния фон на Единбург, този път включват появилия се наскоро в града американски милионер и много по-младата му годеница, постоянен източник на ... |
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
Хенри Райдър Хагард е роден през 1856 г. в Уест Братнъм Хол, графство Норфолк. Учи в Лондон, а след това в Ипсуич. По здравословни причини не е приет в армията. През 1875 г. заминава за Южна Африка, където работи като секретар и написва популярните си исторически романи. Един от тях - "Клеопатра", пренася читателя в епохата на последните Птоломеи, владетелите на Египет. Ярко и романтично авторът разказва за нещастната любов на жреца Хармакис към царица Клеопатра - непреходния идеал за женска красота, проницателен ум и държавнически усет. Дворцови интриги, убийства, народни вълнения, жречески мистерии и магии и.. ... |
|
Както красноречиво говори заглавието, книгата на Бойка Асиова е написана в добрите стари патриархални традиции на българския къс разказ. Към това трябва да прибавим, че в същото време "Мъжко можене" е книга за тези традиции. Позицията на авторката е подплатена на различни равнища – от лексикалните и стиловите особености на повествованието през спецификата на фабулирането до избора на темите и фигуративните акценти. Изобщо това е една дълбоко последователна в своите избори книга, в която апетитът към живота и мисълта за смъртта непрекъснато се срещат. Впрочем, мъжкото можене изглежда единствената възможност да се ... |
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа ... |
|
Алексей Моторов е лекар, писател, автор на блестящ разказ за работата в реанимацията на една от големите болници в руската столица Москва. Първата негова книга "Младите години на медицинския брат Паровозов", издадена през 2012 година, се радва на огромен читателски интерес. Авторът увлекателно разказва за своята младост, преминала през 80 -те години на 20 век, а заедно с това и за един период от време, пълен с интересни, на моменти анекдотични епизоди, трудности, проблеми, забавни истории и ред съветски нелепости, трагични и щастливи моменти. Алексей Моторов е роден на 14 юли 1963 г. в Москва. Завършил е Първи ... |
|
В новия си роман "Нощта е също слънце" Божана Апостолова разказва една вълнуваща любовна история. Вълнуваща, защото в известен смисъл е изключителна, макар героите да са привидно стандартни - талантлив художник и гимназиална учителка по руски език и литература. Но Тя и Той, изправени на ръба на своя нестандартен личен проблем, ще трябва да се справят не само с мрака в личния си живот, но и с хаоса на едно трудно време - времето на прехода, което ненатрапливо се превръща в третия главен герой. Как да останем човеци, как да опазим достойнството си, доколко съдбата има власт над нас, кое е най-важното в живота ... |
|
В столицата на Ирландия, Дъблин на XXI век, сто години след паметния 16 юни 1904 година на Джеймс Джойс, не Леополд Блум, а Джина Мойнихън, един прототип на Моли или на Нора, или на Пенелопа, разкрива тайната на своята изневяра, на извънбрачната си връзка, на прелюбодеянието си - а всъщност може би на голямата си любов, и се учи да живее своя нов живот. Тя е от поколението, което бе изпълнено с оптимизъм през луксозните години на "Келтския тигър", тя е компютърен специалист - в миналото ѝ са тъжните и мрачни трудни мигове на едно обикновено ирландско момиче, от тези, които познаваме от романите на Една О ... |
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |