|
|
Каква е рецептата за нормалност и щастие - любящ съпруг и дете, солидно образование, хубава работа и жилище в голям град, живот като от наръчник със съвети или лъскави списания? Всичко това героинята от "Дребните шемети на всекидневието" го има и въпреки това не е щастлива. Защо? Кое е това, което не ѝ стига и което я кара вместо да се носи безгрижно по течението, да се рее без посока, без да може да контролира собствения си живот? Може би просто е незряла, а може би е истеричка или побъркана? А може би границата между "нормата" и неприспособеността или болестта не е неопределима пропаст, а само ... |
|
Изящен роман. ... Бивша циркова актриса плаща с остатъка от дните си, за да издири колекция от истории за мъжа, с когото е била 2 дни, 17 часа, 43 минути и няколко неизмерими секунди. Прекосява пустини, плава сред ледове, губи се из неизследвани земи, но събира всички двайсет и осем истории за високия прегърбен вълшебник с оранжева риза и щастливо-отчаян поглед. Намира ги записани върху ябълкова кора, пламтяща хартия, глинени делви, пчелен восък и сребро... И ги чете неизменно с ментово листо под езика. "Не прилича на никоя друга книга, писана от български автор." Литературен вестник "...от онези автори ... |
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската ... |
|
"От оградения парцел на поетичния предел изпращам ти ветрец и нега, и светлина и юлска жега, мечти предишни, мента с лед, смокиня сочна, нов куплет и вечносиньо море, което ще ни прибере." Сергей Бояджиев (1952) е роден в София. Завършва френска гимназия и медицина. Известно време преподава психиатрия в Медицинска академия - София, а после заминава за Етиопия, където организира медицинска помощ, пътува с Червения кръст до бедстващи райони. Дълги години работи като консултант-психиатър в Англия. Пише стихове и разкази. Автор е на стихосбирката "В градината на Омар Хаям" (1993). ... |
|
Символизмът е в основата на поезията на Ахмед Хамди Танпънар. Същият стил се наблюдава и в неговите романи. Докато в своята поезия той застъпва метафизическите тенденции и естетическите виждания, за прозата той избира социалната тематика. Неговите романи разказват, по характерен за него начин, за богатите житейски истории и проблемите на Турция. Анализите, които Танпънар прави, проучвайки трудностите, изживени от турците в опитите им да променят цивилизацията, съдържат ценни разсъждения за турското общество и неговата структура, които заслужават да бъдат взети под внимание. Романът "Институт за точно време" ... |
|
Четири приказни истории от Яна Букова през визуалния прочит на Яна Левиева. ... Приказки за предателството и наказанието, за тежестта на сянката и за подаръците на времето, и най-вече за правото на тайната да остава тайна. Не се препоръчват за малки деца и прекалено големи възрастни. Яна Букова е родена в София и е завършила класическа филология в СУ. От 1994 г. живее в Атина, където е редактор на списание за поезия и визуални изкуства. Авторка е на стихосбирките "Дворците на Диоклециан" (1995), "Лодка в окото" (2000) и "Минималната градина" (2006, Атина) и на сборника разкази "К като ... |
|
Къде се намира нашето съзнание? Можем ли да го съхраним за бъдещето? Хоуп, Джош и Люк, трима неразделни приятели студенти по невронауки, мечтаят да променят света. И най-малкото, което смятат да направят, е да прехвърлят човешката памет върху електронен носител. Когато един от тях е необратимо поразен от зловеща болест, те пристъпват към действие. Ще минат десетилетия преди да стане ясно дали дръзкият им проект е бил успешен. "Обърнатият хоризонт" е книга за живота, смъртта, всесилната наука, за бъдещето и радикално променения хоризонт на човешките надежди. И за безусловната любов. Информатика, криогенизация, ... |