Лирика, драми, поеми ... "Преводът на поезия е сложно, високоотговорно, изискващо и талант, и ерудиция изкуство, което изпълнява важни функции в живота на всяка нация. Той едновременно е и просветителство, и средство за естетическо възпитание, и акт на гражданско съпричастие, и творчество в собствения смисъл на думата, и фактор, ускоряващ развитието на стиха на възприемащата литература. Преводаческото дело на Гео Милев блестящо съчетава всички тези функции и това го прави едно от най-забележителните явления в българската култура на XX век."Петър Велчев ... |
|
|
Документалното наследство на твореца ... Петият том от съчиненията на Гео Милев обхваща документалното наследство на твореца, като наред с вече известните, документите са дообогатени с редица нови находки, най-вече с молбите, заявленията и размислите на бащата Мильо Касабов, свързани с „безследното изчезване” на писателя."Поемата ми не съдържа елементи на престъпление... Ни дума, ни ред, ни пасаж от нея не оправдава създаването на нелегални организации, не възхвалява терористични действия, а само описва, рисува картината на събития, станали преди създаването на тоя закон - събития печални и трагични, които не могат ... |
|
|
Гео Милев е безспорно главната фигура на българския модернизъм. Всестранните му интереси и европейска насоченост, поривът му към обнова на българския живот, към единение с Европа и големия свят - всичко това предопределя ролята му в следвоенната култура на България. ... |
|
|
Книгата излиза по повод 95-годишнината от рождението на Яна Язова. Жестоката съдба с немилостиви ръце сякаш е накъсала живота на писателката Яна Язова (1912 - 1974), от който за изследователите остават обгорели фрагменти като от ръкопис, запокитен в огъня. Петър Величков разказва за съдбата ѝ, за нейното убийство, за кражбата на оригиналните ръкописи на романите ѝ Левски, Бенковски, Шипка, Александър Македонски, Соления залив, за намесата лично на Тодор Живков във всичко това. Разглеждайки конкретно отношението на пресата към Яна Язова, авторът проследява перипетиите около завръщането ѝ в ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Прозата на Пейо Яворов стои в пълната и могъща сянка на неговата драматична, ослепяваща поезия и трагичния роман на неговия живот. Яворовата биография на Гоце Делчев остава най-доброто произведение за великия водач на националноосвободителното движение в Македония от края на по-миналия и началото на миналия век. Най-ценното и непреходното в "Хайдушки копнения" е живото и непосредствено свидетелство на един поет за характера и насоките на едно историческо движение, на една всенародна борба" Тончо Жечев ... |
|
|
Потресаващ разказ за Априлското въстание, започващ с ентусиазма по неговата подготовка, опиянението при избухването му и унинието след кланетата в Перущица и Батак. Яна Язова обрисува образа на Бенковски отдалеч - започва с младежките му и любовни авантюри в Мала Азия. Романът завършва с героичната саможертва на Христо Ботев. Възкръсват кървави събития от нашата история, описани с невероятно познаване и на най-малките детайли, свързани с тях. ... |
|
|
Оцелелите герои от Левски и Бенковски си дават среща в последния роман от трилогията. Яна Язова с голямо творческо вдъхновение описва последната среща на игумена Евпраксия с Куртчу Осман. Докато башибозуците колят, изнасилват и накрая подпалват Горния метох, прекрасната Серафима се отправя към Шипка. Там тя участва в кръвопролитните боеве заедно с Делича и Стоян Илийка. На върха се сбъдва предсказанието, че Серафима намира покой, когато залезе полумесецът. Трети том на трилогията Балкани. Яна Язова е псевдоним на писателката Люба Тодорова Ганчева. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време ... |
|
|
"Така трагично било определено да завърши своя живот цар Самуил, един от най-видните господари през първото (Българско) царство. В течение на 45 години (969-1014) той стоял начело на българската държава: 28 години като ръководител на нейните държавно-административни работи и 17 като цар на българския народ, и водил непрекъсната и тежка борба с византийския император за отстояване и запазване независимостта на своя народ с такава енергия, че дори враговете му го характеризирали като човек войнствен, който служил с беззаветна обич и неотменима преданост на отечество и народ и високо ценил най-висшето благо за всеки ... |
|
|
Историята за Орфей и Евридика е сред най-тъжните митове от цялата вълшебна гръцка митология. Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художествени произведения в областта на поезията, киното, операта, живописта. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживата природа с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей) и с усилията му да изтръгне своята любима Евридика от подземния свят. Книгата е вълнуващо онагледена с прекрасните ... |
|
|
Мемоари. ... Симеон-Радевият архив се оказа неизчерпаема съкровищница на българския дух, на политическата история на народа ни и на развитието и разцвета на българската журналистика и публицистика. Неговите "Строители на съвременна България" и "Македония и Българското възраждане" в продължение на един век остават ненадминати и заемат водещо място в историята на българската книжнина. Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, ... |
|
|
Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които - както един чешки израз определя сладкото им безделие - са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се ... |
Книги
