"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |
|
Когато хората общуват на общ чужд език, думите развиват странната способност да говорят чрез мълчание и да съществуват, докато отсъстват. ... Ако има нещо, което турският студент по политология - Йомер, е научил за няколко месеца в Бостън, това е, че американците обожават да изговарят имена. Имената за тях са "мостове към замъците на човешкото съществуване и най-вече чрез тях в него се промъкват както приятели, така и врагове. Научаваш нечие име и имаш достъп до половината му съществуване. Останалото са частички и подробности". А в Америка Йомер се превръща в Омар, за да заживее с Абед и Пию и да се влюби лудо в ... |
|
Книгата, която прелъсти целия свят! Книга първа от трилогията "Петдесет нюанса". ... Защо жените харесват толкова "Петдесет нюанса сиво"? Защото е написана с думите, които мъжете забравят да казват, а жените искат да чуват. Когато студентката по литература Анастейжа Стийл отива да вземе интервю от успелия предприемач Крисчън Грей, тя е силно привлечена – този мъж, този поглед! - но и смутена от властното му присъствие. Неопитната Ана е стъписана, когато осъзнава, че желае точно този мъж. А предупреждението му да стои далече от него я кара да го желае още по-силно. Когато обаче разбира за ... |
|
За Есма миналото е като ракла, която предпочита да държи заключена на пуст таван, но тя се отваря и при най-лекия повей на вятъра. Изсипва живота ѝ навън - и незначителното, и значимото. От раждането на майка ѝ в кюрдското село на брега на Ефрат, през влагата на апартамента в Истанбул, до лавандуловата улица на Лондон и пясъците на Абу Даби, в които потъва баща ѝ. На дъното на раклата, белязал всички спомени с цвета на кръв, е ножът на страшното убийство. Историята е за престъпление в името на честта. Романът - за ориста да раняваме най-тежко онези, които най-силно обичаме. Това е книга за две сърца и ... |
|
Един от най-обичаните романи с петдесетгодишна история! ... "Да убиеш присмехулник" остава в световната белетристика като изключителен литературен феномен. Весел, забавен и написан с естествена прецизност, този южняшки роман и днес не е изгубил своя блясък. Брилянтното писателско перо на Харпър Ли прорязва времето и все още учи читателя на удивителен брой полезни истини за живота. "Творба с ранга на изключително постижение в литературата, която несъмнено ще ви накара да се насладите на естествената простота, с която е написана... Един роман със силно съвременно звучене." Тайм ... |
|
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Не знае кой е баща ѝ, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот. Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името ѝ е Ася и тя е копелето на Истанбул - ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли? Това е книга за разпилените зърна на нара. Ася Казанджъ живее в ... |
|
Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |
|
Александър е герой, велик пълководец, цар, мистик, мисионер, потомък на Херакъл. Той е легенда и в същото време - човек от плът и кръв - войник, свикнал на изпълнения с пороци войнишки живот. Александър е една от най-магнетичните и пленяващи въображението фигури в световната история. И неговият изключителен живот е разказан брилянтно от Никос Казандзакис. Историята на древногръцкия владетел е предадена от гледната точка на младия Стефан - момче, което израства заедно с Александър, а по-късно става негов офицер и го следва в походите му из далечни земи. Подобно на "В дворците на Кносос", и в романа " ... |
|
Април 2011 година. Москва. Както стотици пъти през последните двайсет години, Глеб Павловски, най-известният руски политтехнолог, често определян като "сивия кардинал на Кремъл", почти тичешком влетява в сградата, в която се помещава президентската администрация, на път за поредното съвещание. Но този път нещо не е както трябва. Объркан, охранителят му обяснява, че е станала някаква техническа грешка и компютърът твърди, че пропускът на Глеб Олегович е невалиден. Но Павловски се досеща, че грешката не е техническа. На другия ден не само руските вестници, но и "Ню Йорк таймс" и "Файненшъл таймс& ... |
|
Последната любов на Фицджералд. ... Разтърсващата история за последната любов на Фицджералд се основава на реални факти и носи емоционалния заряд на истински добрата литература. Книга, която кара авторката на "Парижкият апартамент" Мишел Гейбъл да възкликне: "Знаете ли, че Франсис С. Фицджералд умира в дома на Шийла Греъм, известната авторка на рубрика за светска хроника? Доскоро аз самата не знаех и когато се натъкнах на този факт, си помислих: "Някой трябва да напише книга за нея". Е, някой го направи и книгата е фантастична!". Ако наистина приличам на някого от героите на Скот, то ... |
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
В сборника "Как се пътува със сьомга" е събрана част от историите, родили една неподражаема колекция - парчета от многоцветна и разнотемна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с невинаги похвалните си проявления и дела. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, предизвикателствата на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на телевизията, пороците на медиите, глобалните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия и още, и още сюжети и абсурди на нашето съвремие изпълват тези страници. С ярка смесица ... |