"Представете си дълги ветрила от поли и фусти и клоширани наметки, нежни женски лица, освежени с руж, чепици от плат или шевро, везани със златни и сребърни нишки, и ръце в атлазени ръкавици, опънати до лактите... О, какви ли не образи са стигнали до нас от фотографчийницата на "Либих" в Русе преди войната. А после се опитайте да чуете кокетното питане "Вярно ли?!" и лекия кикот, щом заглъхне отговорът. И ако не ви е неудобно, пак се колебайте: "Откога Русчук е разцъфтял? А не беше ли подир Освобождението?" Не, читателю драг! В навечерието на Руско-турската война от 1877 / 78 г. над ... |
|
Текстът е провокиран от периодично възникващия почин за "канонизация" на Васил Левски и доказва несъстоятелността на подобни инициативи. Не само заради престъпленията извършени от съзаклятническата организация, а най-вече заради самата същност на революционният утопизъм от XIX век и на всеки идеализъм, готов да жертва човека в името на човечеството. ... |
|
Текстът разобличава погрешността на популисткия революционно-утопичен мит за "гласа народен" като "глас Божи". Показва се как народната стихия обикновено се владее от страсти и се поддава на манипулация, и как гласът Божи винаги се проявява чрез личността и чрез съборността на народа Божи, т.е. Църквата. ... |
|
В том втори се включват най-важните студии и статии на Зина Маркова, резултат от четвъртвековната ѝ изследователска дейност. Те не само допълват, но и дават по-разширена представа за обектите на нейното внимание. По-голяма част от тях също третират въпроси от борбата на българския народ за извоюване на църковна национална независимост, но има и посветени на проблеми извън тази област. Като цяло студиите и статиите са посветени на възрожденската епоха. С една-две свои работи авторката излиза като че ли извън нея, но проблемите, които засяга - дейността на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. и дейността на ... |
|
В том първи са включени монографиите на Зина Маркова, посветени на църковно-националната борба на българския народ и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа: Българското църковно-национално движение до Кримската война издадена през 1976 г., Българската екзархия 1870 1879 издадена 1989 г.,и Четата от 1868 г. издадена 1990 г. Трите монографии се издават без каквото и да било съкращавания. ... |
|
Монографията на д-р Г. Якимов е посветена на живота и дейността на Пантелей (Пандели) Кисимов - една от най-интересните и противоречиви личности на възрожденската епоха. Роденият в Търново през 1832 г. българин развива значителна обществена дейност в родния си град през 50-те и 60-те години на ХІХ в. Той подпомага като настоятел и кореспондент редица възрожденски печатни издания, отваря книжарски дюкян, включва се активно в борбата срещу търновските гръцки владици Неофит и Григорий, не остава чужд и към революционните начинания на капитан дядо Никола и хаджи Ставри. В книгата централно място заема проучването на ... |
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
Четири атрактивни французойки споделят свежия си и енергичен поглед върху истинската същност на парижанките: как се обличат, как се забавляват и какви обноски се стараят да имат. В кратки и забавни части тези парижки дами ви предлагат много оригинални гледни точки за стила, красотата, културата, обноските и мъжете. Авторките Ан Бере, Одре Диуан, Каролин дьо Мегре и Софи Ма - неомъжени, но обвързани и с деца - са приятелки от години. Талантливи бохемки, борещи се срещу отживелиците, с кариери в областта на музиката, филмите, модата и издателския бизнес, те са нетипично откровени и открити, докато разбиват митовете за ... |
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
През 2011 г. серии от антиправителствени бунтове разтърсват Средния Изток и Северна Африка, като отключват т. нар. Арабска пролет. Преди това, още на 17 декември 2010 г., обикновеният продавач на плодове и зеленчуци Мохамед Буазизи се самозапалва в Сиди Буазид като протест за това, че полицията конфискува стоката му. Самоубийството му предизвиква огромна вълна от протести на съпричастност срещу корупцията в страната, безработицата и полицейския произвол. Протестите се превръщат във въстание, което води до свалянето на най-влиятелния мъж в Тунис - Зин ел-Абидин Бен Али. Но не е ли предизвестена е Арабската пролет? Такава ... |