"За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с появата на всеки негов текст. А то е радост. Радостта да четеш интелигентно и свободно написани текстове, в които хуморът е висок, по образеца на Аристофан и смешен като у братя Маркс, Монти Пайтън и Уди Алън, взети заедно. Радост да усетиш истинските игрови възможности на езика, на българския език, който до появата на тези текстове не познаваше своите дадаистични, своите сюрреалистични и изобщо своите ... |
|
"Едно от големите достойнства на творчеството на Люсо Станев е, че охудожествявайки бунта като игра, той не се опитва шарлатански да представи играта за бунт, не се включи в играта на бунт. Затова и усмивката му си остана усмивка, а не се превърна в гримаса. Да останеш верен на началото си, крие риска да започнеш да изглеждаш старомоден, или да си спечелиш славата, че се повтаряш и не се развиваш. Люсо Станев не е загрижен много за подобни възможни укори. В известен смисъл този симпатичен автор може да бъде наречен Питър Пан на българската литература." Светлозар Игов ... |
|
"В шумния автобус на съвременната българска литература, където на всяка спирка връхлитат самонадеяни тийнейджъри и слизат пообмисляли труженици на словото, където играят лакти и никой не става, за да отстъпи място на по-талантливия, има няколко писатели, които гледат с умни, добри и леко присмехулни очи на цялата тая дандания наоколо. Тяхната спирка е далече, те ще се нагледат на тая суматоха, ще се нагледат и на следващата. Те ще пътуват дълго. И единият от тях се казва Людмил Станев." Недялко Славов Людмил Станев е роден през 1959 година във Варна. Медик по образование. Сега живее по пътя между родния си ... |
|
"От неговите книги се чува силен смях. Тези, които са го чели, знаят, че Людмил Станев може да приеме различни състояния: твърдо, течно, въздухообразно и нещо средно между тях. Написаното от него е 24-каратови късове литература. Кратки, смешни, тъжни, мъдри - малките текстове на Людмил наистина са големи! Обичаме го заради тъгата и полета, които съпътстват четенето и остават след това." Силвия Чолева Людмил Станев е роден през 1959 година във Варна. Медик по образование. Сега живее по пътя между родния си град, София и Пловдив. Има син на име Мишо и няколко издадени книги: "Няма такава книга. Разкази& ... |
|
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои". "За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с ... |
|
"Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в ... |
|
В основата на книгата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, "розовата дама", която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, дванайсет дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващ герои. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с една голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда..."Мили Дядо Боже, Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясни на родителите си, че животът е странен подарък. В ... |
|
Владимир Арсениевич е сръбски писател, преводач, редактор и публицист. Редактор и съосновател на издателство "Ремое". През пролетта на 2007 г. напуска издателството и започва работа в белградския клон на Хърватската издателска групировка "VBZ". "В трюма" е дебютната книга на Владимир Арсениевич. Тя е портрет на едно поколение лишено от перспективи и първият роман, излязъл от утробата на деветдесетте години. Книгата изстрелва своя автор начело на литературните класации и го превръща в най-младия носител на престижната сръбска награда за роман на годината (наградата на сп. "НИН" за ... |
|
Иван Радоев (1927 – 1994) се налага като виден поет и драматург през 60-те години на ХХ век. Създаденото от него принадлежи към модерната българска класика – пиесите му пълнят театралните салони, поезията му продължава да предизвиква интереса на сериозните ценители. Стиховете, събрани в този представителен том, ясно маркират достойнствата на твореца. Модерен израз на трагическите несъгласия с живота, те разкриват ерудицията, интелектуалната дълбочина и социално-нравствената ангажираност на поета. Тяхната напрегната асоциативност обхваща забравени или забранени зони на жизнените явления, остро проблематизира същностни ... |
|
Третият роман на Алесандро Барико ще ни въведе в началото на миналия век, когато човекът става свидетел на едно ново изобретение, призвано да промени света - автомобила. Неговата поява ще промени представите за скоростта, механиката и модерната техника. И също ще промени хоризонта на човека от бавния ритъм на живот към откриване на нови и непознати неща. Свидетел на тези епохални събития за човечеството е Ултимо Пари, син на беден и обикновен селянин от областта Пиемонте, чийто бащата продава единственото си богатство - двадесет и пет крави, за да превърне обора в гараж. Ултимо е едно момче, което, както го представя ... |
|
Второ издание. ... Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им. Отзиви за автора ... |
|
Книгата е част от поредицата "Отвъд" на издателство "Жанет - 45". ... "– Приятели, намираме се в навечерието на втория Ренесанс. И не говоря за нова сграда в кампуса. Говоря за една ера, в която няма да позволяваме на по-голямата част от човешката мисъл, действия, постижения и познания да изтича като от пробита кофа. Това вече сме го преживявали веднъж. Нарича се Средновековие, Тъмните векове. Ако не са били монасите, всичко, което светът някога е бил научил, е щяло да се погуби. Е, в момента живеем в подобни времена, когато губим голяма част от извършеното, видяното, наученото. Само че това може ... |