За политическата буря между 1962 и 1989 година. Книгата е том 1 от поредицата "Записки по революцията" на Евгени Дайнов. ... "Времената винаги са революционни. Революцията е като пожар, постоянно тлеещ точно под повърхността на земята. В повечето време не се вижда. От време на време изригва на повърхността и оформя революционни изблици. А понякога изригва на много места наведнъж, които се свързват помежду си и оформят помитащ революционен смерч. После всичко угасва - но само на повърхността. Революцията си продължава отдолу до следващото изригване. Започнах тази книга през 2013 година - почти четвърт век ... |
|
Том 3 от поредицата "Записки по революцията". ... Това е личният ми разказ за събитията между зимата на 1997 година и пролетта на 2017-та. В началото на този период беше освобождението от последните остатъци от "реалния социализъм" и убедеността, че българите най-сетне сме тръгнали по "слънчевата страна на улицата", както се пее в легендарното парче на Луис Армстронг. Между случките и приключенията, развиващи се общо взето из целия свят, става ясно, че в съвременната революция няма нищо страшно или заплашително. Напротив, революцията - това е най-шареното, любопитно, омайващо и често ... |
|
"Накратко, посланието е следното: докато Западът загнива, защото е основал всичките си институции и практики върху дефектния индивид, на Русия предстои да завладее света, тъй като тя гради себе си не върху някакви си индивиди, а върху абсолютни ценности, стоящи далеч над отделното човешко същество. Затова следва да се отбележи - Русия не се развива. Тя няма нуждата да се развива, тъй като е изначално перфектна. А след като не се развива, тя няма как да има история. Постоянното усилие да не се допусне формирането на индивиди е причината в Русия да няма нито история, нито закон, нито елементарните житейски удобства, ... |
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Всеки е виждал вечер в центъра момчетата от крайните квартали. Бродят на групички от поне трима-четирима, обикновено в износени дрехи и с прашни от спечена кал обувки. Странната им наперено-клатеща се походка издава едновременно страх и предизвикателство. Опъват шии и шарят наоколо с бодливи погледи, готови са да набият всеки, когото заподозрат, че им се подиграва. Проблемът за тях е, че колкото и обитатели на центъра да пребият и изтормозят, няма да станат момчета от центъра. ... |
|
В Политиката отвътре с конкретни примери са обяснени често непонятни за обикновените граждани процеси, които формират едно демократично общество, а също и това колко по-сложни са тези процеси в страна, която все още се намира в преход, и особено на фона на световни трансформации и катаклизми. "Политиците у нас не разбират важното, че демокрацията и пазарната икономика са органично цяло - едното не може да замести другото. Няма демокрация без пазарна икономика и обратно, без демокрация икономиката става джунгла, в която господстват монополи и престъпност." Иван Костов Политиката е в криза - не само в България, ... |
|
"Пътешествието" е красива и много човешка история от Ричард Пол Еванс за загуба, любов, надежда и спасение, която ще докосне сърцето ви."Казвам се Алън Кристофърсън. Не ме познавате. "Просто поредната книга в библиотеката", би казал баща ми. "Неразгърната и непрочетена". Нямате представа какво съм постигнал и какво съм загубил. И най-вече нямате понятие какво съм намерил." Из книгата Алън Кристофърсън е щастлив човек. Има прекрасен дом, успешна кариера и е женен за любовта на живота си. Един ден всичко това изчезва и Алън осъзнава колко крехко може да бъде щастието. Фирмата му е ... |
|
Островът, който уби свободния човек. ... За разлика от военновременните концлагери, "Белене" функционира през един 40-годишен мирен период - но в перманентна война на тоталитарната държава срещу една или друга група от собственото ѝ население, в непрестанна насилствена промяна на обществото и човека. За цялото съществуване на концлагера "Белене" през него преминават над 15 000 души - 11 000 без съд и присъда и 4000 затворници (1952 - 1953 г.). Това са голяма част от най-авторитетните в своята среда, най-непримиримите към налагания нов ред личности. Борислав Скочев вади на бял свят цялата ... |
|
"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка", по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на ... |
|
Прекършеният живот е на Георги Муравиев Радев, спомените и размислите са негови, а досиетата са от архивите на вездесъщата Държавна сигурност. ... Уважаеми читателю, книгата, която държиш в ръцете си, е историята на един "Бивш" човек, чийто живот бе прекършен от комунистическата "народна власт", но който въпреки 10-годишните нечовешки издевателства в затвори и лагери и 33-годишните репресии след това от Държавна сигурност успя да запази достойнството си и непреклонния си дух. Искрено се надявам да разбереш истината за мракобесното комунистическо време и всички заедно да не допуснем никога вече то да се ... |
|
Всяка история е история на идеите, които са мотивирали хората да правят едно, а не друго. През 1962 г. настъпва силен трус в идеите на епохата. Започват Шейсетте. Техният лайтмотив е, че хората, веднъж освободени от външни пречки като индивиди, ще се съберат в едно ново общество, основано върху братството, радостта и солидарността: "Любов и мир". Половин век по-късно, към 2016 г., внезапно се озовахме в свят на "Омраза и война". Тази книга намира отговор на въпроса: "Къде сбъркахме?", като проследява развитието, раздробяването и мутирането на идеите от Шейсетте в тяхното "друго": ... |
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |