Трето издание. ... Със своя критически метод Имануел Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
|
Речта, в която е разгърнато учението на Пико за достойнството на човека и неговото място в универсума, е може би най-добре познатият философски документ от епохата на ранния Ренесанс. В много издания съчинението носи заглавието "Реч за достойнството на човека". Оригиналното заглавие е било просто Oratio ("Реч"). Допълнението "за достойнството на човека" било прибавено в по-късни времена към заглавието, понеже читателите били особено впечатлени от съдържащата се в първата част на речта идея. Мирандола поставя акцента не толкова върху универсалността на човека, колкото върху неговата свобода: ... |
|
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
|
Фернан Бродел - член на Френската академия, един от най-значимите учени на XX век, в "Структурите на всекидневието" показва блестящ синтез между история, социология, философия и икономика. Тази книга е дълго пътешествие през улесненията и навиците, с които съвременният живот ни засипва. В действителност то ни отвежда на друга планета, в друга човешка вселена. Разбира се, бихме могли да отидем във Ферне при Волтер и тъй като мечтите са безплатни - да беседваме надълго с него без особени изненади. В идеен план хората от XVIII век са ни съвременници: духът и страстите им са доста сходни с нашите, за да се ... |
|
|
Днес вече е ясно, че Мишел Фуко (1926 - 1984) е сред най-важните мислители на нашето време. В настоящото издание са представени повечето от значимите кратки текстове на Фуко. Писани и изричани в продължение на двайсет години, те засягат около основните теми на неговото творчество - езика, властта, субекта, пределите на философията, измеренията на свободата. Те задават неочаквани въпроси, проблематизират очевидности, разкриват изненадващи перспективи. Те са като кутия с инструменти за всеки, който я отвори и пожелае да си послужи с каквото намери в нея в стремежа да мисли действително по друг начин и да работи за ... |
|
|
Изданието с твърди корици "Изследване на човешкия разсъдък" е част от библиотеката "Тезаурус" на издателство "Изток-Запад". ... "Бъди философ, но всред цялата твоя философия остани все пак човек...""...Но дали това е основателна причина, заради която философите следва да се въздържат от такива изследвания и да отстъпят все пак пред силата на суеверието? Не е ли уместно да се направи точно противоположният извод и да се приеме необходимостта от пренасянето на сражението в най-тайните местонахождения на врага?""И когато уверени в тези принципи минем през библиотеките, ... |
|
|
"Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. " ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток - Запад". ... Читателят на тази книга вероятно ще се учуди колко много недостатъци вижда в държавната уредба на демократична Атина критичният поглед на Стария олигарх и какво възхищение буди у Ксенофонт Ликурговото законодателство и строгата държавна машина на Спарта. Но дали олигархически настроеният Ксенофонт греши? Или всяка човешка общност трябва сама да извърви пътя на своята зрелост, докато намери най-доброто държавно управление за себе си, без да се доверява на готови предписания? ... |
|
|
Книгата е част от колекция Извори на издателство Изток - Запад. ... Идеята за философията като строга наука е лайтмотивът на феноменологията на философията на Хусерл, неговите съмишленици и последователи. Строгата наука е идеалът за философия, който трябва да се разграничава от действително съществуващите философии. Според Хусерл европейската философия от самото си зараждане в Древна Гърция винаги се е стремила да бъде универсална и рационална наука, но така и не е успяла да постигне идеала за истинска наука. Стремежът към научност във философията дълго време се смесва с желанието за дълбокомислена мъдрост, така че е ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
Съставител: Огняна Иванова. ... Легендарният Настрадин Ходжа е живял през XIII век. Роден е в Турция или според други в провинция на Персия. Неговите истории са част от фолклорната традиция не само на турци и перси, а и на азери, кюрди, бенгалци, гуджаратци, пакистанци, казахи, таджики, тюркмени, башкирци, узбеки, уйгури, кримски татари, босненци, румънци, македонци, гърци, албанци, арменци, сефаради, сърби и българи. ... |
Книги
