"Всеки режисьор има в бюрото си едно "тайно" чекмедже. То се отваря рядко. Затова в него цари пълно безредие. Афиши, програми, снимки са смесени така, че с труд може да се отдели продукцията на 1952 г. от 1960 г. Бележници - колко много бележници! Вие нищо не бихте разбрали от тях. А всъщност в тия бележници, чрез тия бележници са зреели успехите и провалите на моето поколение. А най-интересното са разхвърляните недописани листове. Тезиси за изказвания, планове за доклади, гневно начало на статия, която не е имало смисъл да се довършва, черновки на писма, които като правило са смачкани в изблик на безсилие, ... |
|
|
"Когато се вглеждам в своя живот възможно най-съсредоточено, виждам, че той е низ от любовни раздели със спектакли. Може би професията ми е виновна - такава една тъжна професия на непрекъснато изоставяни любовници, които са длъжни да се влюбват пак. Искам да разкажа за спектаклите, в които съм участвал и които съм правил. За мене те са един низ от живо хора, които са ме направили такъв, какъвто съм. Много от тях не са се представяли в театрално здание, те са се разигравали в живота. Но това никак не им е попречило да се забият здраво в спомените ми. Нещо повече: тия именно нетеатрални спомени са изглежда арсеналът на ... |
|
|
В библиотеката на Сергей Айзенщайн на лавицата една до друга са две книги: "Библията" и "Системата на Станиславски". С този символичен жест големият режисьор искал да подскаже несъмнения факт: системата е истинска библия за всеки, който се занимава със сценичното изкуство. "Работата на актьора - том 2" представя последния, заключителен етап на системата. След като е създал техника за подготовка на актьора, чиято същност е "подсъзнателно творчество с помощта на създателна артистична психотехника", Станиславски разработва и следващия етап: конкретната работа на актьора с ролята. ... |
|
|
Шведският режисьор и сценарист Ингмар Бергман (1918 - 2007) работи за театъра над 60 години, през които поставя 172 пиеси и е директор на театрите в Хелсингборг, Гьотеборг, Малмьо, Кралският драматичен театър в Стокхолм и Резиденцтеатър в Мюнхен. Талантът му го отвежда и в киното, където за 40 години режисира над 60 филма за големия и малкия екран. Настоящият сборник обхваща почти цялата му кариера, от първите му стъпки в сянката на Втората световна война, до 90-те години, когато вече е приключил с киното, но продължава да работи в театъра. Текстовете са писани по най-различни поводи: част от тях са публикувани в ... |
|
|
Книгата Юлия и клоуните е опит да се представи творческото и педагогическо дело на проф. Юлия Огнянова, свързано с реформирането на кукления и драматичен театър за възрастни. Тя би била изключително полезна и интересна както за студентите по режисура за куклен и драматичен театър, актьорско майсторство и театрознание, така и за всички създатели, изследователи и почитатели на българския театър. Може би най-съществена част от нейната работа с актьори и студенти, която тя определя така - нравственото в светлината на естетическото, е театралната клонада и възпитаването в клоунско мислене. Защото чрез театъра Юлия Огнянова се ... |
|
|
"... Джордж, който е някъде в тъмнината... Джордж, който е добър с мен и когото аз ругая; който ме разбира и когото аз отблъсквам; който ме разсмива, а аз сподавям смеха в гърлото си; който ме пази нощем от студа и когото аз хапя до кръв; който учи игрите толкова бързо, колкото аз променям правилата им; който може да ме направи щастлива, а аз не искам да бъда щастлива, да, и все пак искам да бъда щастлива. Джордж и Марта. Тъжно, тъжно, тъжно." Из книгата Едуард Олби (1928 - 2016) е известен американски драматург, автор на 33 пиеси. Адаптира романи за театралната сцена - "Закуска в Тифани" от Труман ... |
|
|
Второ издание. Съставител: Румяна Емануилиду. ... Завещаното от Юлия Огнянова съдържа Писмото-завещание на проф. Юлия Огнянова до нейните ученици и последователи като един от възможните варианти за правене на театър, както го определя самата тя. Книгата съдържа и пълния списък на реализираните от Юлия Огнянова като режисьор постановки."Всичко това е адресирано до студентите на проф. Юлия Огнянова, но не само до тях. Защото за много хора, не само за актьори и режисьори, именно Юлия е Академията. Дори и да не са били нейни студенти. Мисля, че точно затова Юлия Огнянова не бързаше да завърши своето писмо-обещание и ... |
|
|
Животът, любовите и смъртта на най-великата рокзвезда. ... Късно вечерта на 8 декември 1980 година, когато се разчува новината, че в Ню Йорк хладнокръвно са застреляли най-обичаната рок-звезда на света, планетата спира да се върти за милиони хора. В своето увлекателно изследване популярния музикален биограф и журналист Лесли-Ан Джоунс разкрива загадката, за да представи по неповторим начин пълен портрет на мъжа, неговия живот, връзки, ненавременната му смърт и вечното му музикално наследство. Разгръщайки историческите пластове, Джоунс проследява възходите и паденията в професионалния и в личния живот, които принуждават ... |
|
|
Любимци на публиката. Под редакцията на Георги Тошев. ... "Крал Лир", "Вишнева градина", "Последната лента на Крап", "Животът в сън", "Делото Дантон" …Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова ( по баща Делчева ) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора ( 1948 - 1950 ), Пловдив ( 1952 - 1958 ), Бургас ( 1967 - 1968 ), в София - Театър на Народната армия ( 1958 - 1975, с прекъсване ) и Народния театър ( от 1985 ). И ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
|
"Бертолт Брехт беше изключително надарен писател, който пръскаше във всичко създадено зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат и да дадат плод след време. Желанието му беше да подбужда, да разговаря и спори, да помага на хората да мислят. Това "сократовско начало" изпълва цялото му творчество. Затова произведенията му не пускат читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова сила. И ако съвременниците само предполагат какво е значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на творчеството му." Лион Фойхтвангер ... |
|
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
Книги
