Би ли избрал любовта, ако знаеше как ще приключи всичко? Джоуел се е зарекъл никога повече да не се влюбва. Защото любовта води след себе си болка. Но когато среща Кали, той не може да устои на привличането. В нея вижда тихия пристан и буйния огън, от които така силно се нуждае. А Кали открива в Джоуел онази истинска любов, за която всички бленуваме. Те рискуват, за да следват мечтите си, да бъдат по-добри, да живеят истински. Но Джоуел има страхове. Той сънува за хората, които обича. И сънищата му винаги се сбъдват. Без значение дали са добри, или лоши. Една нощ неизбежното се случва. Джоуел сънува Кали. И този път ... |
|
|
"Съществува една рядка категория книги, които стискат за гърлото от първата до последната страница и не те оставят да си поемеш дъх дълго след като си ги затворил. Новата прическа на Вики е като ритник в слънчевия сплит. Буквално и преносно. Откровена до болка и болезнена отвъд границите на въображението. Толкова болезнена, колкото само реалният живот може да бъде. Историята на Вики пресъздава действителни събития и съвсем не е единствена по рода си. И точно там е проблемът. Според неофициалната статистика всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. А то не е заключено само зад вратата на жертвата и ... |
|
|
Авторът предлага избрано от своите най-добри постижения в детската литература. Включени са приказки за Странджа - родната планина на писателя; неговите много интересни и четивни спомени от детството и селцето край реката; както и романа "Варненският часовник" за символа, построен от родолюбеца Антон Иванов - спътник на Бенковски. Детската литература върви винаги с илюстрации, затова в сборника творбите са представени с оригиналните илюстрации на Стефан Десподов, Александра Чаушова и Мария Зафиркова. За творбите авторът Любен Петков има награда за детско творчество на името на Петко Р. Славейков. ... |
|
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |
|
|
"На края на града, където свършват къщите, е манастирът. На края на света, където свършват думите, е словото." ... |
|
|
"Не знае дали времето, което й остава, е достатъчно. Но желанието е по-силно от предпазливостта и тя загражда с възглавници оня ъгъл от голямото легло, сред който да се отдаде изцяло на мислите и да намери покой. В къщата времето има свой часовник, различен и бавен. Надява се никой да не я потърси. Неусетно заспива, унесена от подвиквания и гласове, далечни като света извън тази стая. Всичко започва отначало, като деня, който настъпва." Силвия Чолева (1959, София) е писател и журналист (работи в БНР). Издала е пет стихосбирки и две книги с есеистични фрагменти. Носител на Националната награда за поезия " ... |
|
|
Действието се развива през петте дни на пролетта на 2003 г., когато започва американското нападение над Ирак. За това кратко време пред нас се разкрива плашещият със своята забързаност и дори хаотичност ритъм на живота в Хърватия. Книгата заразява със завидния си хумор и лекота на повествованието, както и със своята авторефлективност. Като контрапункт на главния герой и на действителността, в която той се опитва да отстоява своята идентичност на бивш рокер и настоящ преуспяващ вестникар, се явява неговият роднина, ветеран от войната в бивша Югославия, изпратен като кореспондент в Ирак. "Наш човек от мястото на ... |
|
|
Любовни стихове ... ЖЕНА НА БАЛКОНА Каква жена, каква камбанария, застанала пред моя млад олтар. Защо ли да се правя на светия, когато аз съм раждан за звънар. За такава хубава жена, сътворена от магия блага, дяволското ми сърце призна, че глава и къща се залага. Колко огън, колко нежен плен има в двете й очи небесни. Господи, дадеш ли я на мен, черква ще ти построя от песни. ... |
|
|
Не бивало да прави нищо в разрез с добрия тон, предупреди го жената от къщата. Да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно. На етажа се намираше стаята от осем татами, където разговаряха с жената, и съседната до нея, но други горе като че ли нямаше. Поради твърде притесненото пространство за помещение за гости на долния етаж, къщата трудно би могла да се нарече странноприемница. На портичката вън нямаше и табела, може би защото тайната на този дом го изискваше. В къщата цареше абсолютна тишина. След като отключиха портичката, за да влезе, старият Егучи не зърна никого освен жената, с която разговаряше сега. ... |
|
|
"Годините" е смела и експериментаторска творба, търсеща нови измерения на романа. Смята се за една от най-реалистичните творби на Улф, която не внушава абстрактни идеи за вселената, битието, а носи тежкия отпечатък на времето, в което е написана. Навярно именно поради това е най-търсена и предпочитана от читателите. Вирджиния Улф представя историята на семейство Парджитър - типични представители на средната класа в периода 1880 - 1937 г. и проследява три поколения от английското семейство като прескача волно във времето. И макар романът да не е семеен портрет, нито семейна сага, той разказва историята и ... |
|
|
"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата. С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора.... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял ... |
|
|
"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял! ... |
Книги
