Стефан Цвайг е сред големите мъдреци на своята епоха. Неговите идеи и принципи на съществуване, водени от хуманизъм и толерантност, повлияват мисленето на поколения наред. Заложените в творчеството му послания, напоени с духовна чистота и безкористност, са изключително актуални и до днес. Цвайг прекарва целия си живот в търсене на доброто у човека. Така и не успява да преживее краха на европейското общество и култура по време на Втората световна война и се самоубива. Неговата смърт е собственият му бунт към недоброто, некрасивото, недостойното, завладяло света. Силно повлияни от Зигмунд Фройд, творбите му често ни ... |
|
|
Книга първа от трилогията "Пазителя на дракони" на Карол Уилкинсън. ... В древен Китай по време на династията Хан последният жив дракон е преследван от злия Император, който иска да го убие. Съдбата натоварва едно сираче без име, без минало и с несигурно бъдеще да поеме против собствената си воля ролята на единствения защитник на дракона и неговия загадъчен пурпурен камък. Преследвани от могъщ магьосник, ловец на дракони и цялата армия на Императора, детето и драконът трябва да намерят начин да оцелеят. Но преди всичко двамата трябва да се научат да се разбират, да си вярват и да си помагат. Защото от тяхното ... |
|
|
"Преди да се събуди, Врабеца сънувал. В съня си ходел из приземния етаж на Шанхайската консерватория. Минал край стая, където цигулари били строени като статуетки на витрина, после стигнал до помещение със седем рояла, възправени като могъщи дъбове. Отпуснат в леглото, Врабеца се почудил дали хер Бах някога е сънувал Шанхай. Отметнал завивката и се изправил. Къщата била пропита с музика. Забравил си чехлите и подът го захапал с ледени зъби, но той продължил към кабинета на баща си. Вратата била открехната и музиката се изплъзвала през пролуката. Врабеца пристъпил в стаята. Татко Цин седял на нисък стол пред грамофона. ... |
|
|
Си Дзинпин (1953) е председател на Китайската народна република и генерален секретар на Китайската комунистическа партия. Завършил е престижния Пекински университет Цинхуа. Като губернатор на провинциите Фудзиен (36 млн.) и Джъдзян (54 млн.) си спечелва авторитета на непримирим борец с корупцията. След като става водещ представител на петото поколение ръководители на Нов Китай, лансира идеята за Китайската мечта. Роден е в Пекин на 15 юни 1953 г. Син е на известния китайски политик Си Чжунсюн - бивш заместник-председател на Държавния съвет (вицепремиер), уволнен и репресиран при политическа чистка на Мао Дзъдун през 1962 ... |
|
|
Емил и Маргьорит. Седят край камината и се гледат един друг. След известно време Емил вади от джоба бележник и написва нещо, откъсва страницата, сгъва я докато става съвсем мъничка, и я хвърля в скута на съпругата си. На листчето пише КОТАРАКЪТ. На това тя отвръща с листче, на което пише ПАПАГАЛЪТ. Дебнеха се взаимно. От години се наблюдаваха така – прикрито, неизменно привнасящи нови лукавства в играта… Емил се усмихна доволно. Не на нея. Не на огъня. На идеята, която му хрумна. Не бързаше да я реализира. Имаха време – и той, и тя. Цялото време до момента, в който един от тях не умре. Как да разберат кой ще си иде пръв? ... |
|
|
Книжка от поредицата "Малко бижу" Размери: 4 х 6 cm. ... Животът е пътуване, животът е приключение, в което надеждата, упорството, вярата и добротата са нашият пътеводител. В тази книжка са събрани 165 мисли на някои от най-великите личности на света - мисли, почерпани от мъдростта на живота и вдъхновени от опита на зрелостта. Проникновените цитати са посветени на доверието и добротата, на умението на приемаме живота такъв, какъвто е, на силата на духа, на надеждата и упоритостта. Макар и малки по размер, тези страници съдържат богатство, издържало проверката на времето и способно да промени живота ви! ... |
|
|
Великолепната поезия на Иван Бунин е също толкова силна и носи в себе си дълбочината на руската душевност със същата сила, с която ни я описва и неговата велика проза. Блестящият превод на Кирил Кадийски доказва, че поетът Бунин е на едно и също нива като прозаика - Нобелов лауреат. Младост В леса изсъхнал дълъг бич свисти, из храсталака щъкат крави и синият кърпикожух цъфти, и листи шушнат в редките дъбрави. И облаци дъждовни стелят дим, и свежи ветри духат из полето, и в тайна радост се топи сърцето - животът като степ е пуст, необозрим. Иван Бунин ... |
|
|
Том осми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло много. Застанала е до затворено море - затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) вълни диваци - България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му - тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани ... |
|
|
Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
|
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
|
Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |
Книги
