Д-р Боряна Пирьова д.м.н. е професор по невробиология към департамент "Когнитивна наука и психология" в Нов български университет. Работила е като професор по физиология в Катедрата по физиология в Медицинския университет. Автор е на учебниците "Биологична психология" и "Поведенческа медицина". Книгата представя: информация за невробиологичните основи на детското развитие; разбиранията за значението на пренаталното развитие и условията, в които протича ранното детство, когнитивните процеси, езиковото развитие, личностното изграждане на човека; взаимоотношението между наследствените ... |
|
|
Второ допълнено издание ... Черният лебед е рядко или случайно събитие, което е неочаквано и се отличава с три характеристики – то е непредсказуемо, има огромно въздействие и може да бъде обяснено със задна дата. Тъй като черните лебеди са непредвидими, ние трябва да се пригодим към тяхното съществуване (вместо наивно да се опитваме да ги предвидим). Невероятният успех на „Гугъл“ е черен лебед, както и терористичните атаки от 11 септември 2001 г. За Насим Никълъс Талеб черните лебеди лежат в основата на почти всичко в нашия свят – от възникването на религиозни течения до събитията в личния ни живот. Години наред Талеб ... |
|
|
Дилемата на индивида в съвременното общество. ... В своята класическа и провокативна творба Карл Густав Юнг, един от най-великите умове на всички времена, извежда тезата, че бъдещето на човечеството зависи от способността ни да устоим на масовите обществени течения. Когато на човек му липсва познание за неговата същност, той клони към колективизъм и е податлив на разрушителни тенденции: фашизъм, радикален национализъм, фанатизъм. Такъв човек позволява лесно да бъде манипулиран или потискан от деспотични режими. Само чрез разбиране на нашата несъзнателна вътрешна природа, нашата скрита страна, можем да придобием ... |
|
|
Форма и действителност. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е основният и най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ историк, един от класиците на философията на културата. Излязла е в два тома след края на Първата световна война (Том 1 - 1918 г., Том 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Освалд Шпенглер отрича идеята за "единна история на човечеството" и отказва да признае Запад за център на световната история, като издига концепцията за типовете култура, които по подобие на ... |
|
|
Световноисторически перспективи. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ и историк, един от класиците на философията на културата. Излязла в два тома след края на Първата световна война (т. 1 - 1918 г., т. 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Двата тома на "Залезът на Запада" са свързани от единна концепция. Историята на човечеството О. Шпенглер разглежда от различни страни: в първия том на основата на изкуството и науката, а във ... |
|
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
|
Малката книжка с философски записки на римския император Марк Аврелий е рядък случай на лично слово, достигнало до нас от класическата древност. Независимо какво е, дали подготовка за несъстояли се публични лекции по въпросите на стоическата етика, или дневникови наставления за смисъла на човешкото съществуване, Към себе си на Марк Аврелий поставя едно начало, прави допустимо невъзможното дотогава проблемно разговаряне със себе си. В хода на проверката как се отнасят философските идеали и принципи към всекидневното съществуване се поражда гледната точка на сложното човешко същество с проблемна дълбина. Проправя се пътят ... |
|
|
"Виж едни хора в подземно пещерно живелище с дълъг изход, стигащ до светлината; там те живеят от деца с оковани крайници и вратове, така че са постоянно на едно място, гледат само пред себе си и не могат поради оковата да си извъртат главите. Зад тях гори огън, който осветява над тях и по-надалеч, а между огъня и прикованите върви нататък път, покрай който, виж, че е вдигната стеничка - каквато се поставя пред хората за фокусниците като преграда, та да си показват върху нея фокусите. - Виждам - рече той. - Виж и това, че покрай тази стеничка други хора разнасят съдове и най-различни неща, подаващи се над стеничката, ... |
|
|
Най-важната творба на Барух Спиноза е "Етика - доказана по геометричен начин". Върху "Етика"-та, в която е изложено ядрото на философските му възгледи, Спиноза е работил повече от 12 години. Тя е публикувана след смъртта на мислителя от негови приятели. Под етика философите разбират учението как трябва да живеем, за да водим добър живот, както е например при Сократ или Аристотел. За Спиноза етиката означавала морал или изкуството да се живее. Геометричният начин в произведението се отнася до езика или формата на изложението - така, както например Декарт искал да приложи метафизическия метод към ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток-Запад". ... "По традиция съчиненията на Аристотел се разделят на две групи: по-малко на брой, които още приживе на философа са били публикувани под формата на папирусни свитъци (това са т.нар. екзотерични съчинения); и повече на брой, във вид на записки, архиви и чернови, които са подпомагали образованието и изследванията, провеждани в Ликейона (това са т.нар. езотерични съчинения). От тези последните една голяма част вероятно не са творения на самия Аристотел, а компилации от лекции, беседи и проучвания, записани от негови ученици. ... |
|
|
В този основополагащ труд важното за автора е да разкрие определени типични структури и начини на функциониране на психиката и с това да помогне на хората да разбират себе си и ближните си. В най-общ план противоположността на типовете играе значителна роля в религиозните прения, в научните, културните и мирогледни спорове, в човешките отношения. Последната глава е посветена на дефинирането на най-употребяваните от Юнг психологически понятия. Тук се съдържа и една формулирана от автора дефиниция на "цялостната личност" (Selbst), функционираща в предишните издания като понятието "Аз" (Ich). Понятието ... |
|
|
"Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. " ... |
Книги
