Книгата "Букурещ отблизо" ни запознава с част от вълнуващата епоха на хилядолетната българска история - Възраждането. Връщането към това време ще ни помогне да разберем по-добре не само близката връзка между книжовното и политическото пробуждане, но и да вникнем по-добре в ролята на Букурещката българска организация, в мъката на нейните членове, чиято рана и болка е България. Това е мъката, породена от ерозираната историческа памет за делата и борбите на нашите сънародници през тази епоха. А в Букурещ цели улици, квартали, черкви, гробници... са носители на спомени за събития и личности, оставили неизличими ... |
|
|
Впечатления на военния кореспондент ... Кой е Владимир Сис и защо е наречен българофил? По време на Балканските войни 1912-1913 роденият на 30.06.1889 г. в с. Маршов до Бърно млад журналист Владимир Сис става официален военен кореспондент на в. „Народни листи“ Прага към щаба на Втора армия в Тракия и обикаля неуморно фронтовите армии, за да напише своите знаменити репортажи, издадени в Прага през 1913 г. в сборник „От бойните полета на България“. Сборникът, претъпял две поредни издания в Чехия за едно лято, за съжаление и до днес не беше преведен и издаден, влизайки в графата „забравен“ и „недостигнал до българския ... |
|
|
Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на противника за противодействие и създава ... |
|
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
|
За Руско-турската война и днес се носи опашатата лъжа за 200 000 загинали руснаци, макар че руската армия, минала Дунав, е била около 190 000 души. Все още трудно си пробива път истината, че в цялата война са загинали 22 391 войници и офицери! В същото време и днес се премълчава фактът, че във войната са загинали над 30 000 българи, както и пълният текст на Сан Стефанския мирен договор! Сигурно защото договорът гласи, че България ще бъде окупирана за приблизително две години от петдесетхилядна руска армия, че всички разходи за окупационните войски ще бъдат изцяло за сметка на окупираните територии, че на България се ... |
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
|
Именникът на хунобългарските канове почти век и половина е обект на много изследвания, но досега нито едно заключение не е прието от науката като напълно задоволително. Невъзможността на изследователите да разчетат паметника произтича от трудното определяне на неговото леточисление /календар/ и неговото летоброене /хронология/ и приравняването им към известните други източници дати и периоди. Трудност, която се дължи на погрешни, както авторът ги нарича "мирогледни представи" за характера на древната хунобългарска астрономия. Именникът е задоволявал нуждата от внасяне на леточислен и летоброен ред за хода на ... |
|
|
Книгата на гл. ас. д-р Светла Янева изследва една значима и неразработена в историографията тема. Базирана на редица нови, неизползвани източници от наши и чужди архиви, тя спомага за осветляването, от една страна, на практическото функциониране на османската фискална система през XIX в. като същевременно поставя важни аспекти от икономическото и социалното развитие на българите през този период в съвременния им османски контекст. Разгледани са въпросите за промените в османската данъчна система през Танзиматския период, както в сферата на официалната й регламентация, така и на практическото й приложение. Обърнато е ... |
|
|
Предлаганият трети том обхваща периода от 29 юни 1931 до май 1934 г., през който в България управлява правителството на Народния блок. В томът, читателят ще намери много интересни оригинални документи за вътрешната, стопанската и външната политика на Народния блок, за отношенията на България с Малката антанта и Франция, за българската емиграция и българските студенти в Чехословакия, за международната акция в защита на Г. Димитров и други. Особено важни са донесенията на чехословашките дипломатически представители за личните им разговори с царя и с различни български политически дейци, за политиката на Югославия и Румъния ... |
|
|
Това е първото издание, което събира в близо 1000 страници историята на дарителството в България до 1951 г., когато с Държавен указ всички фондации и благотворителни дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата и през периода на социализма тази традиция е брутално прекъсната. Енциклопедията разказва за общественици, политици, учители, интелектуалци, военни – хора с различни професии и с различни финансови възможности, които са били уверени, че има смисъл да завещават земи, пари, акции, имоти и така да изградят една модерна държава. Енциклопедията представя накратко ... |
|
|
След Косовската операция през 1915 г. този труд е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455 - 1918 г. Използвани са автентични български документи, много шокиращи руски (Архив на външната политика на Руската империя, Държавния архив на Руската федерация и други), както и сборници с документи за международните отношения и за политиката на Русия, (Окупационния фонд за създаване на Руско-Дунавска област, Авантюрите на руския царизъм в България и други). Посочени са разтърсващи неизвестни (укрити или фалшифицирани) исторически факт от нашата история, които ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
Книги
