Действието в романа "Синът на акордеониста" се разгръща от началото на 30-те години на XX век до края на века, от селцето Обаба в Страната на баските до Калифорния в САЩ, от училищното детство до ада на войната и тероризма, а темите на романа са паметта, приятелството, тъгата на човека, който напуска своя край със съзнанието, че няма да се върне. На фона на драматичните събития и чувства грее единствената възможност за спасение - силата на любовта. Бернардо Ачага е сред най-известните представители на баската литература. Роден през 1951 година, бъдещият автор следва първоначално икономика в Билбао, а по-късно ... |
|
|
"Шейсетгодишната и младежът" е банална история за невъзможната любов, разказвана в още по-банална рамка. В един топъл октомврийски ден през 90-те години в Букурещ млад писател посещава любимата си поетеса Анна, която изпитва непреодолимо влечение към него. Той слуша мълчаливо хаотичната ѝ изповед и единствено зеленият му поглед (един от главните герои в романа) реагира на думите ѝ. Пълна скука. Но не и когато попаднете в обятията на Нора, която "като някакъв нещастен индианец ще Ви стегне с ласото си". Нора Юга е родена на 4 януари 1931 година в Букурещ. Завършва немска филология в ... |
|
|
Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които - както един чешки израз определя сладкото им безделие - са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се ... |
|
|
"Някои особености на саламовидните кучета" е втора книга от трилогията за професор Фон Игелфелд след "Португалски неправилни глаголи". Професор Мориц Мария фон Игелфелд, автор на епохален труд за португалските неправилни глаголи, се изправя пред нови предизвикателства. В цялото си академично величие този път незабравимият филолог е принуден да реагира светкавично в невероятни ситуации, заплита се в международни църковни интриги, има вземане-даване с папи, патриарси, коварни схизматици и енергични влюбени дами на преклонна възраст. Странстванията го отвеждат из дебрите на Арканзас, на туристическа ... |
|
|
Романът “Моят Крит” проследява историята на остров Крит между 1898 и 1928 година, през живота на Ибрахим Ярмакамакис. Талантливият бижутер посреща решенията на Великите сили за изселване на мюсюлманското население с противоречиви чувства. Тези решения ще променят живота на цялото му семейство, на цялото критско население! Периодът, в който се развива действието, е белязан от християнските борби за независимост на Балканите и на Крит, които се сблъскват със старата османска традиция. А именно в тези сблъсъци се променят и човешките съдби. ... |
|
|
Романът е изграден като лична изповед на талантливия художник Остин Фрейзър. Той отразява артистичния дух на Ню Йорк от епохата на разцвета на модерното изкуство и носи настроението и атмосферата на културния елит на мегаполиса. Историческите събития около Първата световна война присъстват дискретно и са пречупени през преживяванията на героите. Сложните съдби на всички, които стават част от личния свят на художника, преминават през абсурдни обрати. Суровия северен пейзаж е като платно, на което се извайват историите за любов, смърт, приятелство, изневяра, страдание - цялата гама от човешки страсти и емоции. Парадоксална ... |
|
|
Трагикомична история на модерния ексцентризъм и краха на стремежа към хубав живот. Райското място на Акантия Худини се превръща в зловещо царство на абсурди. Романът проследява неспокойния жизнен път на едно семейство през 60-те години, драматично определен от страха от живота и затварянето в собствения свят. Историята резонира в личния живот на Ева Салис – тя произлиза от музикално семейство, била е обучавана в домашно училище и възпитавана като гениална цигуларка, но когато достига зрелост, се отказва от музиката и избира друго поприще. В книгата домашното училище е един вид кошмар − това е един херметически ... |
|
|
Замириса ли ви на море? Ако не - открийте заедно с Джеймс Бонд (ама не Шон-Конъровия, ами оня истинския - Душко Попов), Ева Браун, Хитлер, Тито и компания дали раците зимуват в Адриатика!!! ... |
|
|
Представете си един голям балон. Отвън е невероятно красив, но отвътре е пълен с лайна. Всички хора се преструват, че се радват на балона и че не виждат лайната. Тогава отнякъде се появява един откачен и спуква балона. Лайната опръскват всички, но повечето хора не разбират какво става, защото не могат да усетят вонята на лайната, тъй като тя е нищо в сравнение с миризмата на изгнилата им съвест. Този балон е Животът. Този откачен е Дензъл Ребеловски. Тази книга е спукването на Балона. ... |
|
|
Японско юпи нагазва в хаоса, след като попада на снимка, изобразяваща уникална кръстоска на овца. Повествованието ловко лавира между криминалния роман, баснята, реализма и модерния абсурдизъм, за да ни въвлече това озадачаващо преследване на донякъде мистичната овца. Лаконичният стил може би ще ни напомни за романите на Реймънд Чандлър и Дашиъл Хамет с примеси от абсурдността на един Джон Ървинг, но във всички случаи читателят е хипнотизиран от играта на котка и мишка, в която Мураками размива границите между реално и въображаемо и рисува портрета на съвременна Япония, разкъсвана между западната модерност и силата ... |
|
|
Номинация за книга на десетилетието в Унгария! Да умреш, тази дума звучи винаги прекалено внезапно. Интересното е, че в историите на Лео Толстой винаги става въпрос за края, сякаш всичко останало е изключено. Действието, което няма как да не бъде включено, спокойно може да бъде забравено, все едно не е искал да го разкаже, но го разказва, понеже разказва смъртта.(...) Във всеки случай тази история тук се опитва да е по-хладнокръвна от обичайното, макар че този, който я пише, прекалено робува на различията. Захласнал съм се в разните различия и докато е така, няма никаква смърт. Когато пиша, сякаш се появява, но без да е ... |
|
|
Гейл Андерсън-Даргац отново изненадва читателите си, вглеждайки се с човеколюбиви очи, но този път със смях и черен хумор в любимите си герои - обикновените хора, които имат необикновен поглед към нещата. Джоб има особена дарба - вижда и усеща звуците - и в съзнанието му цветовете се променят подобно на северното сияние над Годсфингър. Дори в това градче, изобилстващо от куриози и чудати личности, Джоб е аутсайдер... След като загубва способността си да вижда звуците, той разбира, че е време да се събуди и да започне наистина да чува - преди всичко Лив, която от известно време му говори..."Фалшивият диамант" е ... |
