Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга “Токио: отменен” е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”. Носител на престижните литературни награди Not the Booker Prize (2009) и Commonwealth Writers’ Prize (2010) за романа „ Соло ”, който разказва надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин. „Интересува ме онова, което хората правят, за да намерят мястото ... |
|
|
"Пеенето на Бистришките баби сваля кръвното на хипертоници, вади загубени души от депресия, изпълва организма с тайнствена сила", се твърди в някои публикации. Най-известният изследовател на шопската музика проф. Джералд Флориан Меснер (Австралия) обяснява феномена научно. "Нашето ухо има уникална, непосилна за техниката способност да улавя информационни частици (звуци). Онова, което чуваме, е по-малко от половин водороден атом. Той се улавя от вътрешното ухо и може да задейства изменения в целия организъм", обяснява Меснер. Той изследва многогласието на Шопския край още от 1963 г. Защитава ... |
|
|
По думите на Салман Рушди "Соло" на Рана Дасгупта е "роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение. Само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие.""Соло", втори роман за Рана Дасгупта след "Токио: отменен", проследява живота и мечтите на Улрих - самотен стогодишен мъж от България. Преди да загуби зрението си, Улрих прочита история за група изследователи, които попаднали на ято ... |
|
|
"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял! ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
|
Дебютният роман на Менгесту "Прекрасните творения небесни", отличен с наградата на в. "Гардиън" за първа книга се занимава с трудните въпроси на идентичността, самотата, класовите и расови разделения, упорството и надеждата. Романът проследява историята на Сефа Стефанос, който бяга от Етиопия след като комунистическата хунта убива баща му. Седемнайсет години по-късно Стефанос държи малка бакалия във Вашингтон. Разполага с евтин апартамент, двама приятели, един чичо и куп травматични спомени. Сефа от Етиопия, Кенет от Кения и Джоузеф от Конго са странно, трагикомично трио, в чиито диалози Менгесту с ... |
|
|
С излизането си "Обици и змии" – дебютният роман Хитоми Канехара - предизвиква шок в родината си и се превръща в бестселър сред младата читателска аудитория. Романът печели наградата "Акутагава" (2004) – най-престижното отличие за млади автори. 21-годишната тогава Канехара е едва втората жена, носител на приза, традиционно присъждан на колегите и мъже. Нещо повече, един от най-ярките представители на модерната японска проза и член на журито, Рю Мураками (не е роднина на Харуки) заявява уверено, че това е "най-силната книга в историята на наградата изобщо". На не повече от стотина страници ... |
