В България бащата на стареца бил състоятелен търговец на текстил. С годините изгубил зрението си. Когато пристигнал в Израел, бил съвсем сляп, вече не бил първа младост - на 51 години, роден през 1899 година - и не говорел иврит. Отворил будка за продажба на вестници до входа на магазин от търговската верига Машбир лацархан в Тел Авив. Хвалел се на всички, че що се отнася до парите, нито един клиент никога не е успял да го измами. Бащата на жената на стареца бил хладилен техник в Машбир лацархан. Завършил инженерство в Белгия благодарение на парите, спестени от майка му тъкмо с тази цел. Грош след грош спестявала тя за ... |
|
|
"Преди да се събуди, Врабеца сънувал. В съня си ходел из приземния етаж на Шанхайската консерватория. Минал край стая, където цигулари били строени като статуетки на витрина, после стигнал до помещение със седем рояла, възправени като могъщи дъбове. Отпуснат в леглото, Врабеца се почудил дали хер Бах някога е сънувал Шанхай. Отметнал завивката и се изправил. Къщата била пропита с музика. Забравил си чехлите и подът го захапал с ледени зъби, но той продължил към кабинета на баща си. Вратата била открехната и музиката се изплъзвала през пролуката. Врабеца пристъпил в стаята. Татко Цин седял на нисък стол пред грамофона. ... |
|
|
"Тази книга разказва човешката история на последната граница на Европа: там, където България, Гърция и Турция се приближават и раздалечават. Тук започва нещо като Европа и свършва друго, което не е съвсем Азия. Моето поколение порасна в момента, в който Берлинската стена падна. Тази граница хвърляше безмълвната си, хладна сянка върху българското ми детство в последните години на социализма с човешко лице, както гласеше онзи несполучлив израз. Нищо чудно че обхождането на тази граница сега, близо трийсет години по-късно, ме привлече със силата на магнит. Впрочем, границите неизбежно го правят. Нека обаче веднага ... |
|
|
Носител на "Пулицър" за 2003 г. ... "Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г. В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от ... |
|
|
"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова. Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
|
"Решено е да тръгнат на тринайсети, вторник. Авиаторска тактика за надхитряне на смъртта - избираш фатален ден и го предизвикваш. Компасите са окачени, навигационните таблици изчислени, радиото изпробвано, ластиците на амортисьорите плътно намотани на осите си, текстилните обшивки подсушени, водата от радиатора филтрирана. Всеки нит, болт и шев е двукратно проверен. Обувките са излъскани. Термосите с горещ чай са приготвени. Сандвичите са внимателно опаковани. Списъците се отмятат надлежно. Качват се, съпроводени от откъслечни възгласи, закопчават коланите, проверяват за пореден път инструментите. Секундантът подава ... |
|
|
Още с публикуването на романа "Отива една жена при лекаря", в който героят се сблъсква със загубата на партньорката си, очаквахме с нетърпение продължението му – "Без нея". Отправна точка за написването на романа представлява сходството между героя и неговия създател. Жената на Стейн умира от рак. Действието започва преди смъртта и, като на първите страници ни връща към съдържанието на "Отива една жена при лекаря". Кармен умира. Всички приятели се сбогуват с нея. Следва погребението. Стейн, който вече втора година се грижи за дъщеричката им Луна, се изправя пред ново предизвикателство: А сега ... |
|
|
На Земята се е случила глобална катастрофа - асон. Светът и животът рязко и трагично са се променили. Последствията от катастрофата са различни, но главният ѝ резултат е, че всички животни - бозайници, птици, насекоми, влечуги - проговарят с човешка реч. Те не са станали, както в приказките, нито по-умни, нито по-добри, те са такива, каквито са си, но вече говорят общ език с хората. Слушат, разбират и говорят. Никой не може да окаже хуманитарна помощ на Израел, тъй като катастрофата е всеобща, планетарна. Градската инфраструктура е напълно разрушена, хора и животни са принудени да мигрират в бежански лагери. ... |
|
|
"През пролетта на 1987 година в една от класните стаи на 111 -о училище на улица Стоян Милитару, момченце на седем и половина става от чина си и видимо неспокойно се отправя към бюрото на другарката Поп. Другарката Поп е дебела, прическата ѝ винаги е по модата, носи зелена риза с буфан ръкави и притежава впечатляващи мустаци. Момчето е дребно за възрастта си и изключително слабо. Стаята мирише на терпентин, паркетът изглежда влажен, над чина има портрет на другаря Николае Чаушеску, а до него стои знамето на Социалистическа република Румъния. Децата тъкмо са изпели химна на Републиката и в стаята е настанала ... |
|
|
"Виртуозно произведение: голям, дързък, маниакално-депресивен коктейл, който гръмко обявява дебюта на един талантлив - да, изумително талантлив нов писател." Мичико Какутани, New York Times "За мен нещата започнаха в мазето и не спряха. Не се бъзикам. Това е голяма работа. Книгата удря верния тон и го държи - ужасно, ужасно трогателно, без по никакъв начин да става лигаво или фалшиво. Това е една безмилостна книга." Дейвид Фостър Уолъс "Силата и енергията на тази книга могат да задвижат влак." Дейвид Седарис "От 40 години читателите чакат Дж. Д. Селинджър да изпрати нов ръкопис ... |
|
|
"За вида на перото, с което пишеше, не го беше грижа, изобщо не държеше на знаменцето на перото - важно бе върхът, стволът, да бъде срязан под подходящ ъгъл и ясно да изтегля буквите. Какви ти горди, прославени албатроси, нагледали се на морски вълни и скали, облени в пяна! Какви ти надути, накокошинени тетреви от древни лесове, възгордели се и с времето забравили, че принадлежат към семейството на кокошата порода! Да не говорим за надценените дворцови пауни, издигнали се още повече над същите обикновени кокошки, чиито огромни опашни пера само пречат, превиват се и затулят погледа на писателя, та той непрекъснато ... |
|
|
"Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за ... |
