Романът е публикуван през октомври 1956 г. и получава престижната награда "Гонкур" същата година. Често е бил определян като "екологически", но при появата му огромната част от общественото мнение е нехаела на тема опазване на природата и единици са познавали смисъла на думата "екология". "Мисля, че беше човек, стигнал в самотата си още по-далече от останалите - същински подвиг, между другото, защото стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион." Думите, изречени в романа по адрес на главния герой, Морел, обобщават съдбата на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... Ирационална, сюрреалистична книга, която трябва да се чете на символно ниво. Героите са на ръба на рационалното, преувеличени, стигащи до пароксизъм. Хуморът е самоубийствен, жесток, рязък и невинаги особено фин. Гротеската е запазена марка на Ромен Гари. Пародийният език, диалози и сцени, предадени изключително живо от преводача на книгата, са извор едновременно на горчивина и истинско словесно забавление. "Роман, който е привидно пълен със смях и лукавство, но чиято идея и структура почиват върху две дълбоко ... |
|
|
Книга от серията "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... Да обичаш една жена, значи да обичаш само веднъж. Когато любимата изчезне, вековете и годините, секундите, вечностите, часовете и годишните времена спират да се съобразяват с времето и не могат да бъдат измервани; мисля, че човек не може да е обичал, без да се превърне в хилядолетник. Всичко започва още в крехката възраст на разказвача Фоско в Русия, при царуването на Екатерина Велика. Семейство Зага са венециански акробати, дошли да търсят късмета си в тази снежна земя и никога да не забравят, че човечеството търси не истината, а ... |
|
|
Книга от серията "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... "Напълно инкрустирана в мен, повече отколкото би постигнала просто с една приятна външност, ти си гравирана във въображението ми, в бъдещето ми, в спомените ми." Бившите любовници Адам и Луиз живеят на хиляди километри един от друг - той в Париж, тя в Монреал. В електронни писма те си припомнят раните от общото минало и си разказват новите си авантюри, предизвикват се да открият как се предизвиква любов. Но дали зад тази игра не се крие капан? Изобщо - какво е любовта? Химически процес или духовно чудо? Има ли нещо като ... |
|
|
Никога повече в този живот жена няма да ви обича като нея... С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече... Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. Ромен Гари определя "Обещанието на зората" като една от трите си ... |
|
|
Два романа в една книга от авторката Мариана Найдова. ... Мравки с фенерчета "Не ми се прибира. Нощта е паднала. Дишам. Плувам във въздуха, който тече около мене като река. Имам светулка. Залепила съм я на челото. Навсякъде е пълно със светулки. Проблясват като мисли в мрака. Разглеждала съм ги отблизо. Изучавам загадката им. Защо ли светят, след като телцата им са черни? Приличат на мравки с фенерче на челото. Вярата, тя не била лесна работа. Имало изпитания. Имало план... Молитвата е да се помолиш. Кой друг да го направи? И да си благодарен. И двете били в нас. Господ, само той знаел началото и края на всичко. Да ... |
|
|
Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала е изкусен и вълнуващ разказ, чиято героиня, дама на подземния етаж на голям хотел, разказва на един случаен човек от Запада за живота на своите деца, за които не е ясно дали са истински или въображаеми. Той за пореден път доказва изключителната дарба на Шмит да разказва. Госпожа Мин обича да говори за десетте си деца, разпръснати на различни места в необятния Китай. Дали си измисля в тази страна на единствените деца? Или все пак е успяла да заобиколи закона? Дали тъне в тиха лудост? Или пък отрочетата ѝ са въображаеми? Невероятната тайна на госпожа Мин се ... |
|
|
Гонкур за разказ 2010 ... Можех да нарека тази книга и „Любовни разминавания”. Като Анри и Катрин, хората се губят по коридорите на времето, почти никога не изживяват едни и същи чувства едновременно, а трябва да понасят болезнени разминавания. По този начин се разминават отровителката и свещеникът... По този начин Грег, морякът, забравя да бъде баща, докато дъщерите му са още деца. По този начин Аксел и Крис са прекалено различни един от друг, за да се харесват, а когато се променят, това се случва симетрично, което отново възпроизвежда дистанцията... Ако един ден обясненията ни помагат да разберем с какво сме се ... |
|
|
"Не е имало предумисъл от моя страна: докато пишех тези разкази, си въобразявах, че се отдавам единствено на удоволствието да разказвам. Чак когато препрочетох сборника, се усетих за единството на неговото вдъхновение: личните ми демони за пореден път ми бяха попречили да изляза в отпуск. Привидно ироничният ми и весел стил няма да подлъже никого: човекът като явление продължава да ме изумява и да ме кара да се люшкам между надеждата за някаква биологична революция или просто за някаква революция." Ромен Гари "Първият сценарий, който ще напишеш и който сам ще режисираш през 1968 г. е адаптация на " ... |
|
|
"И тъй като, за мен ти, Моцарт, беше внезапна любов със закъснение. Внезапната любов е толкова загадъчна в изкуството, колкото и в любовта. Това не беше толкова откритие, колкото откровение. Внезапната любов е нещо като пророчество. Времето се гъне и усуква, и ето че в един-единствен миг изплува бъдещето. Пътуваме през времето. Стигаме не до паметта за миналото, а до паметта за утрешния ден. Такава е внезапната любов: човек разбира, че има да сподели с някого нещо силно, наситено и прекрасно. Когато ми изпрати писмото си, освен музиката ти получих и убеждението, че с теб ще изживеем заедно една дълга и красива ... |
|
|
Avers е заглавието на първия разказ и на цялата книга. Думата означава лицевата страна на монетата. Морийз, героинята, оцелява и се освобождава чрез своите песни. Като ангелите, като птиците - казва авторът в интервю за радио France Culture. Това е гласът на свободата, казва той. Разкази за нежеланите. Защо нежелани, а не невидими? Невидими не е точната дума, по-точно е нежелани, казва авторът в същото интервю - защото другите ги виждат, но ги избягват. Гледат през тях, сякаш те са прозрачни. Не знаят имената им, не се стараят да ги запомнят. Или ги наричат с други имена - еднакви за всички. Или пък им слагат обидни ... |
|
|
Книгата разказва историята на млад сенегалски писател на име Диеган Латир Фей, живеещ в Париж, който открива роман от 1938 година на измисления африкански автор Т. Ш. Елиман, наричан от критиката Черния Рембо. Историята отразява живота на малийския писател Ямбо Уологуем, който печели наградата Renaudot през 1968 година, но по-късно е обвинен в плагиатство, напуска Франция и изчезва от обществения живот. Действието се развива предимно в Сенегал и Париж, но се мести също и в Амстердам и Буенос Айрес. Роман за желания край на литературата, за идолите и за нейната суета, за сблъсъка на култури, нации, раси. Списание L' ... |
