Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала е изкусен и вълнуващ разказ, чиято героиня, дама на подземния етаж на голям хотел, разказва на един случаен човек от Запада за живота на своите деца, за които не е ясно дали са истински или въображаеми. Той за пореден път доказва изключителната дарба на Шмит да разказва. Госпожа Мин обича да говори за десетте си деца, разпръснати на различни места в необятния Китай. Дали си измисля в тази страна на единствените деца? Или все пак е успяла да заобиколи закона? Дали тъне в тиха лудост? Или пък отрочетата ѝ са въображаеми? Невероятната тайна на госпожа Мин се ... |
|
|
Ан живее в Брюж в епохата на Ренесанса, Анна в имперска Виена в началото на ХХ век, а Ани Лий в днешен Лос Анжелис. Три съдби, три изпълнени с премеждия животи, три жени, безкрайно близки в усещането на своята различност и в желанието да избягат от собственото си отражение, което огледалото на техните епохи им препраща, от решенията, които обществото, обкръжението и мъжете са взели вместо тях. Фламандката Ан усеща мистични пориви, които я привличат към бегинажа, Анна, една от първите пациентки на ученик на Зигмунд Фройд, престъпва всички семейни и морални кодекси на своето време. Ани, чийто актьорски талант предвещава ... |
|
|
"Не е имало предумисъл от моя страна: докато пишех тези разкази, си въобразявах, че се отдавам единствено на удоволствието да разказвам. Чак когато препрочетох сборника, се усетих за единството на неговото вдъхновение: личните ми демони за пореден път ми бяха попречили да изляза в отпуск. Привидно ироничният ми и весел стил няма да подлъже никого: човекът като явление продължава да ме изумява и да ме кара да се люшкам между надеждата за някаква биологична революция или просто за някаква революция." Ромен Гари "Първият сценарий, който ще напишеш и който сам ще режисираш през 1968 г. е адаптация на " ... |
|
|
В Париж през шейсетте години едно дванайсетгодишно еврейче се сприятелява със стария бакалин арабин от улица Бльо. Но привидността мами. Господин Ибрахим, бакалинът, не е арабин, улицата не е синя, а момчето може би не е еврейче..."Благодарение на намесата на господин Ибрахим светът на възрастните се беше пропукал и вече не ми издигаше онази гладка стена, в която се блъсвах преди, а една ръка се протягаше през пукнатината..." Из книгата Книгата е част от цикъла Кръговратът на незримото от Ерик-Еманюел Шмит и от колекцията Безкрайна проза на издателство Леге Артис. ... |
|
|
В основата на книгата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, "розовата дама", която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, дванайсет дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващ герои. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с една голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда..."Мили Дядо Боже, Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясни на родителите си, че животът е странен подарък. В ... |
|
|
Avers е заглавието на първия разказ и на цялата книга. Думата означава лицевата страна на монетата. Морийз, героинята, оцелява и се освобождава чрез своите песни. Като ангелите, като птиците - казва авторът в интервю за радио France Culture. Това е гласът на свободата, казва той. Разкази за нежеланите. Защо нежелани, а не невидими? Невидими не е точната дума, по-точно е нежелани, казва авторът в същото интервю - защото другите ги виждат, но ги избягват. Гледат през тях, сякаш те са прозрачни. Не знаят имената им, не се стараят да ги запомнят. Или ги наричат с други имена - еднакви за всички. Или пък им слагат обидни ... |
|
|
Книгата разказва историята на млад сенегалски писател на име Диеган Латир Фей, живеещ в Париж, който открива роман от 1938 година на измисления африкански автор Т. Ш. Елиман, наричан от критиката Черния Рембо. Историята отразява живота на малийския писател Ямбо Уологуем, който печели наградата Renaudot през 1968 година, но по-късно е обвинен в плагиатство, напуска Франция и изчезва от обществения живот. Действието се развива предимно в Сенегал и Париж, но се мести също и в Амстердам и Буенос Айрес. Роман за желания край на литературата, за идолите и за нейната суета, за сблъсъка на култури, нации, раси. Списание L' ... |
|
|
Книга втора от поредицата Пътуване през времето от Ерик-Еманюел Шмит. ... Пътуване през времето се впуска в едно изумително предизвикателство: да разкаже историята на човечеството в чисто художествена форма и да навлезе в Историята чрез отделни истории, все едно Ювал Ноа Харари е срещнал Александър Дюма... Този титаничен проект вълнува Ерик-Еманюел Шмит от трийсет години, стремление, което в крайна сметка проправя своя жизнен път. В сянката на останалите му текстове (романи, разкази, пиеси, есета), той работи неотстъпно, трупа исторически, научни, религиозни, медицински, социологически, философски и технически ... |
|
|
Книга първа от поредицата Пътуване през времето от Ерик-Еманюел Шмит. ... Пътуване през времето е огромен роман (в 8 тома), разказващ историята на човек, който една сутрин открива, че е безсмъртен. На 25 години Ноам избягва човешката участ, удивен, недоверчив, шокиран. Тази способност се оказва едновременно подарък и проклятие. Той вижда как хората, които обича, отслабват и изчезват, страхува се да обича, не вижда изход от своите съмнения, страданията, изпитанията, преживява в една крайна - безкрайна - самота. Принудителен пътник, вечен пилигрим, това е кръстът на Ноам - постоянно нови места, нови езици, нови общества, ... |
|
|
Романът е публикуван през октомври 1956 г. и получава престижната награда "Гонкур" същата година. Често е бил определян като "екологически", но при появата му огромната част от общественото мнение е нехаела на тема опазване на природата и единици са познавали смисъла на думата "екология". "Мисля, че беше човек, стигнал в самотата си още по-далече от останалите - същински подвиг, между другото, защото стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион." Думите, изречени в романа по адрес на главния герой, Морел, обобщават съдбата на ... |
|
|
Четири истории, обединени от централната тема за прошката. Историята, която дава заглавието на сборника е доста болезнена - и с отворен финал. Разказва за майка, чиято дъщеря е била изнасилена и убита. Преди 25 години Шмит срещнал лично адвоката на един масов убиец. Той му разказва за странното поведение на жена, шокирана от бездушието на убиеца по време на процеса. Тя започва да го посещава в затвора, с което скандализира другите роднини на жертвата. Когато се сблъскваш с безчовечността, започваш да разбираш. Ако цял живот си бил обгърнат от нея, как да отвърнеш на някого със съчувствие?... Тъмна, уязвяваща, ... |
|
|
Както и в "Любовен еликсир", и в този роман авторът материализира идеи от класическо произведение, в случая "Ромео и Жулиета", свързвайки го с трудностите при съзряването - тема, която обича и разработва в други свои произведения. Четири "най-добри приятелки в света" преживяват бурята на първата любов, първите предателства, първите рани. Всяка от тях обича, мрази, пише дневник и се бори едновременно за и срещу надигащата се в нея зрелост. В училищната театрална група за края на годината те ще участват в постановка на "Ромео и Жулиета". Но кой е Ромео? Защо Жулиета е такава? Къде ... |
