Истерия за сигурност, полицейска държава и ограничаване на гражданските права. ... Който си спомня за основните права само когато се чувства лично ощетен, или не е разбрал за какво става дума, или просто е безотговорен. До неотдавна представата, че всички хора могат да бъдат еднакво ценни, можеше да бъде отхвърлена като смешна фантазия. Ние в Европа за разлика от много други по света, се ползваме от плодовете на една реализирана утопия. Сега от нас зависи да запазим постигнатото и да осъществим всеобхватно една нова визия - а именно тази за защитата на личната свобода в епохата на комуникациите. В защита на визията за ... |
|
"За мен е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си както беше тогава... Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става по - богат. Имам още една причина, поради която съм благодарен на българите, имам предвид поведението на целия народ през последната война. Когато ставаше въпрос евреите да бъдат пратени на сигурна смърт, българите се изправиха като един човек и спасиха живота на хиляди хора. Между спасените имаше и мои близки роднини. ... |
|
Откровенията на един препатил конник. Да яхнеш кобилата на историята (заглавието е цитат от Маяковски) е увлекателен автобиографичен разказ, през който преминава като на длан живият поток на полската история от годините на Втората световна война до края на века. Книгата представлява интерес за учени от различни области. Със своя приятен език, с необикновения живот и мисли на автора си, оцветени от чувството му за хумор, тя би била интригуващо четиво за всеки читател. Отличена е с четири престижни полски награди през 2014 г.: литературната награда Нике, историческата Кажимеж Мочарски и наградите Юзеф Тишнер и Йежи ... |
|
"В известен смисъл мога да се смятам за типичен източноевропеец. Сигурно е истина, че неговата differentia specifica (отличителна черта) може да се сведе до липса на форма - и външна и вътрешна. Неговите предимства - жаден ум, страст в споровете, усет за ирония, свежест на чувствата, пространствено или географско въображение, произтичат от основния недостатък: той винаги оставаше юноша, ръководеше се от внезапния прилив или отлив на вътрешния хаос. Но форма се придобива в стабилни общества. Аз съм красноречив пример за това колко големи усилия изисква усвояването на противоположни традиции, норми и прекалено богати ... |
|
Това е поредният австрийски роман, който дълбае върху така обичаните от австрийската литература теми за страха, самотата и смъртта. Нещо повече - той е трилър, а с него Паулус Хохгатерер печели литературната награда на Европейския съюз (ЕС) за 2009 г. В предговора си "Страхът и неговите метастази" Пенка Ангелова обръща внимание на един синдром, особено актуален в днешния свят: заличаването на границите между нормално и анормално, появата и изследването на страха, насилието, смъртта... Всъщност едва ли е случаен и фактът, че Хохгатерер е австрийски писател и психиатър, както спечелият литературната награда на ... |
|
След спектакулярно обявената "смърт на автора", приличаща по-скоро на изгонването на Хансвурст от немския просвещенски театър, когато на читателя и литературоведа му беше позволена всякаква намеса в интерпретацията и социалното битуване на текста, самосъхранителната и отбранителна сила на авторите явно надделя и може да се забележи тяхното самоуверено възвръщане на сцената на литературата - или може би трябва да кажем "възкръсване". В настоящата книга това възкресение-възвръщане придобива особено ясни очертания: четирима автори обикалят в четири избрани европейски града - Русе, Скопие, Бърно и Щутгарт ... |