Много отдавна имало трима братя с царска кръв, които изгубили благоволението на царя и били прогонени от столицата Търново. Те дали обет, че ако бъдат помилвани всеки от тях ще съгради по една църква. И действително след като царят върнал благоволението си били съградени три църкви посветени на един и същ светия – архангел Михаил. Едната в с. Присово (сега Присовски манастир “Св. Архангел” до Велико Търново), другата до Дряново (сега Дряновски манастир “Св.Архангел”) и третата в Трявна – сегашната църква “Св.Архангел Михаил”. Петко Славейков и Христо Даскалов стигат до извода, че църквите са строени от тримата братя ... |
|
Възникнала като дервентджийско селище през XVI в.,Трявна се е ползвала с относителна независимост и привилегии още в ранните векове на робството. Представителите на властта е трябвало да живеят извън него, не се разрешавало турчин да се роди или да бъде погребан в землището му, а когато мюсюлманин конник пресичал калдъръмените улички или мегдана, той трябвало да слезе от коня и да мине пеша. Гордите балканджии свободно изповядвали вярата си, ревностно защитавали българщината и успели да съхранят свободолюбивия си дух и достойнство. Епохата на Възраждането заварва непокорните планинци не само горещи патриоти, но и изкусни ... |
|
Народните тъкани и носии представени в тази книга са част от богатото етнографско наследство, съхранявано в комплекс Етъра. През 2004 г. комплексът отбеляза 40 години от създаването си. Наред със съхранената занаятчийска култура на балканджийското население през Възрожденската епоха комплексът притежава и колекции от дърво, метал, текстил. В този албум се популяризират най-ценните образци от колекциите Народни тъкани и Народни носии, които датират от периода XIX - началото на XX век. Книгата е част от поредицата Културно-историческо наследство на издателство Славена. ... |
|
Историко-археологическият резерват “Сборяново” е един от редките и щастливи случаи на хармонично съществуване на археологически паметници в една сравнително малко променена от времето на създаването им природна среда според палеогеографските изследвания. Той е уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност и кът от природата, съхранил редки животински и растителни видове. Текстът е придружен от богат цветен снимков и графичен материал. ... |
|
Към долината на река Русенски Лом природата винаги е била благодатна. Дарила я с мек климат, с богата земя, с изобилна вода и с безпределна красота. Хората се заселили тук отдавна и завинаги. Сред закътаните речни извивки построили селища, в пещерите създали светилища, върху скалите издигнали непристъпни твърдини. Постепенно се формирал единственият по рода си културно-исторически облик на Поломието, в който природата, старините и съвремието са се вплели за векуване - неразделимо и неповторимо. През периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) населението в долината станало по-многолюдно, а животът - по-динамичен и ... |
|
Древното име на Балчик, дадено му от траките е Круной (Круни), което ще рече Градът на изворите. Това прелестно място направило силно впечатление на румънския княз Сатмаре, който закупил няколко декара земя. През 1921 г., обикаляйки новите румънски владения в Балчик пристига кралица Мария, съпруга на румънския крал Фердинанд. Тя остава завинаги запленена от природните красоти. Тогава се ражда и идеята за построяването на лятна резиденция, а княз Сатмаре подарява имота на кралицата, за да може тя да осъществи мечтата си. Как започва строежът, кои са негови архитекти и каква е била кралица Мария можете да разберете от тази ... |
|
По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият народ, населявал българските земи - траките, стана познат на науката най-късно в сравнение с останалите. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, са настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително и по-скоро замъгляват представата за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И затова не ... |
|
На 14 септември 362 г. Елена, майката на император Константин открила в земята на Голгота Христовия кръст и го пренесла в Константинопол. За да могат повече християни да се докоснат до свещената реликва Константин го разчленил на три. Едната част върнал в Йерусалим, втората дал в Рим, а третата оставил в Константинопол, поставена в ковчеже обковано със сребро и злато. След падането на Константинопол под властта на турците в 1453 г. монасите от Бачковския и други манастири решили да откупят от турския султан светинята. Ковчежето с част от Христовия кръст било донесено в Кръстова гора и оставено в манастира Света Троица. ... |
|
Осем черковища имало покрай Трявна, все вън от селото, и всяко, както бил обичаят, имало свое голямо свещено дърво и кръст. На черковището "Свети Георги" в Долната махала на Трявна идвали вседомовно. Било на Гергьовден. Насядали хората под сянката на свещената круша, наредили курбана с гергьовско агънце, обредни хлябове, краваи, питки, щирник... Свещеникът отчел курбана, благословил общата трапеза и поръсил за здраве и берекет всички със светена вода от бялото бакърче с натопен в него здравец. И тогава изневиделица се появил бял гълъб и облетял ниско, ниско цялата трапеза. Сякаш дух Божи се спуснал и нещо искал ... |