Странна е съдбата на този роман, който първоначално бил написан на испански през 1956 г, но не намерил очаквания отзвук в литературните среди и сред читателите. Едва след пренаписването му на каталонски и публикуването му през 60-те години на двадесети век бива оценен по достойнство. "Стаята с куклите на сеньор Беарн" съчетава в себе си елементи от романа, а заради постоянно присъстващите разсъждения на автора, се доближава до някои епични форми. Романът притежава изповедността на епистоларната проза, напомня за сагата, доколкото разказва за съдбата на няколко поколения от едно семейство. Езикът на Вилялонга е ... |
|
|
Мнозина причисляват ирландската белетристка Елизабет Боуен (1899 - 1973) към най-значимите писатели на XX столетие. Свързана с интелектуалците от прочутия Кръг Блумсбъри, литературният и стил напомня Вирджиния Улф и Айрис Мърдок. Тя е авторка на романи, разкази и есета. Получава почетна докторска степен от Тринити Колидж, Дъблин, и от Оксфорд Юнивърсити. Кавалер е на Ордена на Британската империя."Последният септември" представлява смесица от социална комедия и лична трагедия. Психологическа проницателност, лиризъм без следа от сантименталност, хумор с нюанси на гротеска, усет за ярките детайли в ... |
|
|
И в тази книга, която е продължение на "Кръстникът се завръща", Марк Уайнгарднър успява да съхрани аристократично-мафиотската атмосфера, характерна за политическия бизнес елит на Америка в края на Студената война. Усещането е необичайно, сякаш сте попаднали в изискан нюйоркски пиано-бар, пълен със знаменитости, а пред микрофона е Франк Синатра. ... |
|
|
"Доктор Франкел приближи до масата, където вниманието му бе привлечено от къс хартия. Той предполагаше, че преди да напусне земния свят, Щюве беше оставил някакво писмо или бележка. И не се излъга в предположенията си. Със спокоен, равен почерк бяха написани няколко реда: "Аз свършвам. Не мога повече да издържа. Няма по-голям позор от този: жената на Адолф Щюве е полудяла, а един евреин я лекува." ... |
|
|
Разцвет и заник на един могъщ народ ... Рицарски турнири, царе и царици в златотъкани одежди, могъщи герои и красиви благородни дами, справедливи битки на достойни мъже и нежна всеотдайна любов – изпод перото на Аугусте Лехнер Средновековието оживява с цялото си великолепие и романтиката на едно безвъзвратно минало славно време. Но и с тъмните страсти, развихрящи се под тежките каменни сводове на непревземаемите крепости – с предателства, подли убийства и изпепеляваща жажда за мъст, довела до гибелта на най-доблестните мъже от един народ. Австрийската писателка Аугусте Лехнер (1905 - 2000) е пресъздала "Песен за ... |
|
|
Второто издание на преведените разкази в сборника "Размяна на мадами" от Роалд Дал го разкриват като изключителен разказвач. Този път историите са не само забавни и с неочакван край, но и повдигат завесата на най-интимните човешки фантазии и преживявания. Какво може да се случи на един плейбой, излязъл изпод перото на велик разказвач? Изумителни, весели, остроумни и вълнуващи, а често и направо трогателни разкази за екзотични преживявания със запазен аромат на приключения от град на град, от жена на жена, като жените винаги заемат първо място! Темпото рядко се забавя и всеки нов разказ се превръща в чудесен, ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
Двайсет и една годишният студент Алехандро Микис случайно открива заедно със свой приятел спящо на улицата момче. Това е Фелипе, който е напуснал дома си и е дошъл в големия град, за да търси работа. Двамата приятели се погрижват детето да бъде приютено и нахранено. По-късно съдбата отвежда Фелипе в дома на учителя дон Педро Поло, където става слуга и същевременно посещава училището, в което господарят му преподава. Подобно на другите ученици, момчето е подложено от дон Педро на физически и психически тормоз. Затова, когато получава крупна сума пари от своя сродница, Алехандро взима момчето при себе си. Но дали ... |
|
|
Нелепости, доведени до гротеска, страшни описания, в които има зрънце ужас, остроумие, докарано до фарс, обикновеното, превърнато в странно и загадъчно - така накратко Едгар Алан По определя творческия си метод или по-точно изискванията, на които трябва да отговарят разказите и новелите му. Творчеството му тревожи и до днес и повдига редица въпроси. Доколко насериозно да бъде четено? Мъченик ли е авторът на необузданото си въображение? Или е баща на американския готически кич? А може би е просто шегаджия? Изразител на подсъзнателното, облечено в алегории? В стегнатото томче на издателство Труд са включени 14 разказа ... |
|
|
Франсис Скот Фицджералд написва Странният случай с Бенджамин Бътън през 1922 г. Той отбелязва, че е провокиран от ироничната забележка на Марк Твен за това колко жалко е, че най-хубавата част от живота е в началото му, а краят е толкова отчайващ. През 1860 г. Бенджамин Бътън се ражда старец и мистериозно започва да младее. В началото на живота си той е съсухрен и изнемощял, но докато се подмладява прегръща изцяло живота - отива на война, управлява бизнес, влюбва се, раждат му се деца, отива в колеж и подготвително училище, умът му започва да отслабва и бива записан в детска градина, а в крайна сметка се връща под ... |
|
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
|
"Следобедът беше превалил и всички от дневната смяна си бяха тръгнали. Редакторът на вечерното издание тъкмо бе пристигнал - беше си свалил палтото, жилетката, яката и вратовръзката, бе запретнал ръкавите си до лактите и си бе разкопчал тирантите - готвеше се за работа. На вратата боязливо се почука. – Влез! - извика редакторът Красива млада госпожица с умоляващи сини очи и елегантен кок на тила влезе с навит на руло ръкопис в ръка. Редакторът го взе и мълчаливо го разгъна. Беше стихотворение и той го прочете с приглушен глас и конвулсивно потрепване на челюстта, което се дължеше на обстоятелството, че говорния му ... |
