Ан Бронте е най-малката сестра от фамилията Бронте. На деветнадесет години тя напуска родния си дом и в продължение на пет години работи като гувернантка. На базата на собствения си опит Ан написва романа "Агнес Грей", който е публикуван през 1847 г. и е посрещнат с голям интерес от тогавашната публика. Самата Агнес е дъщеря на пастор, който е изпаднал във финансово затруднение. Единственият път за младото момиче да се измъкне от бедността и да помогне на семейството си е да поеме грижата за разглезените деца на богат аристократ. Ан Бронте разказва една на пръв поглед обикновена история, изпълнена с много ... |
|
|
Първият и единствен роман на един от най-великите поети на всички времена - Райнер Мария Рилке (1875 - 1926), "Записките на Малте Лауридс Бриге" са своеобразна изповед на една тревожна, търсеща душа, която се опитва да осмисли човешката природа и идеали, самотата и смъртта, стремежа да прикрием истинското си "Аз", за да се впишем в изумителния хаос на света наоколо. Рилке ни превежда през видения, блянове, сънища, спомени, които са в рязък контраст с действителността, съчетава с дързост и размах делничните разкази с философските прозрения и черновите на бъдещи стихотворения, търси подбудите зад ... |
|
|
Превърналият се в класика филм-мюзикъл от 1972 година "Кабаре" на Боб Фоси е създаден по мотиви от новелите в книгата "Сбогом на Берлин" на Кристофър Ишъруд. "Сбогом на Берлин", може би най-изящният роман на Ишъруд, ни разкрива един зловещ свят още в първата част на романа "Берлински дневник". Прочутата фраза от този роман - "Аз съм камера" - отразява стила на автора, както и черти от характера на разказвача: възприятията са пасивни, но не и неутрални, героят по-скоро наблюдава, отколкото е действащо лице. Наричан "Хер Исивоо" от германците, Кристофър насочва ... |
|
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
|
Терез Дескейру не знае защо е отровила мъжа си и аз не знам защо написах "Терез Дескейру". От какви елементи се формира в нас битието, което внезапно усещаме, че оживява и надава своя вик? Това е като мистерията на зачеването; мистерия, която може би не е толкова непроницаема, колкото си мислим, но която, за да бъде решена, изисква огромно и недискретно изследване. Романът "Терез Дескейру", смятан за шедьовъра на Франсоа Мориак (1885 - 1970), поставя началото на поредица, с която Фондация "Комунитас" иска да запознае читателите с творчеството на един от най-големите християнски автори на ... |
|
|
Новели ... Във всичките си творби Шницлер се проявява като блестящ аналитик на човешката психика като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и открито говори по въпросите за секса, за смъртта. Със своя свободен дух Артур Шницлер е много близък и на съвременния читател. „Да имаш усет за Шницлер означава, че притежаваш култура, а да се чувстваш привлечен от Шницлер, означава, че дириш култура.“ Герхард Хаупман „По същество той е задълбочен изследовател на психиката, толкова честен, ... |
|
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
|
Джек Лондон е написал едни от най-хубавите разкази за студения север. Преди да започне да пише приключенски романи сменя различни професии. Автор е на романи като "Дивото зове", "Морският вълк", "Белият зъб", "Мартин Идън", "Лунната долина". В началото на двадесетия век той е най-четения автор в САЩ, а книгите му са преведени на 68 езика. ... |
|
|
На работната маса на самоубилата се писателка остава ръкописът на последния й роман "Между действията". Съпругът й няма колебания, че творбата непременно трябва да излезе, защото чрез нея Вирджиния Улф изпраща важно послание. Най-характерната черта на романа е впечатляващата му всеобхватност. Действието се развива в един-единствен ден в малко селище до Лондон, но чрез множеството сценки, включени в колективното празненство, се разкрива богатството на английската литературна традиция. В книгата много се залага на активното съдействие и съпричастие на публиката, а също и на читателя, изправен пред голямо ... |
|
|
Сономин Удвал (1921-1991) е една от малкото жени-писателки в Монголия, виден държавен и обществен деятел. Носителка е на множество отличия, сред които: Държавната награда на Монголия за литература (за романа й "Велика съдба", 1978), орден Сухе Батор, орден "Полярна звезда" (за помощта, която е оказвала на фронта по време на войната, 1946), златен медал на името на Жолио Кюри от Световния съвет за мир, наградата "Лотос" на Съюза на писателите от Азия и Африка. "... Ховор е необикновена монголска дума, която значи две неща едновременно - необикновен и ограничен (Необикновен гост, оскъдна ... |
