И в тази книга, която е продължение на "Кръстникът се завръща", Марк Уайнгарднър успява да съхрани аристократично-мафиотската атмосфера, характерна за политическия бизнес елит на Америка в края на Студената война. Усещането е необичайно, сякаш сте попаднали в изискан нюйоркски пиано-бар, пълен със знаменитости, а пред микрофона е Франк Синатра. ... |
|
|
Изграден върху опозицията между дух и материя, в едновременното им противоборство и взаимно допълване, романът Нарцис и Голдмунд единодушно е определен от критиците като най-хубавата и най-дълбока книга на Хесе. Нарцис и Голдмунд са въплъщение на дуализма в начина на мислене, в търсенето на щастието и на себеосъществяването, в постигането на равновесие между дух и ерос. Нарцис, аскетичен и праволинеен, отдаден на вярата и службата на Бога, борави с рационалното. Голдмунд се впуска волно в земния свят, увлечен от любовта и приключенията, и черпи вдъхновение от насладата, женското начало и силата на майчинството. И ... |
|
|
Романът разказва историята на Лари Даръл, американски пилот, травмиран от преживяванията му през Първата световна война, който тръгва да дири смисъла на живота. Историята започва през очите на приятелите и познатите на Лари, които стават свидетели на промяната на личността му след войната. Неговото отхвърляне на конвенционалния живот и търсенето на смислен опит му позволяват да процъфти, докато по-материалистичните герои търпят обрати на капризната съдба. Лари Даръл е сгоден за хубавата и заможна Изабел и бъдещето на младата двойка наглед е предначертано - охолен и приятен живот във висшето общество. Но Лари се стреми ... |
|
|
Романът възкресява 30-те години на ХХ в. в САЩ. Хората искат да забравят грижите си, гмурват се в масовата култура на фабриките за мечти, в един измислен свят. Така гмурците са не само вид птици, а и заблудени, загубили способността да разсъждават хора. ... |
|
|
"Доктор Франкел приближи до масата, където вниманието му бе привлечено от къс хартия. Той предполагаше, че преди да напусне земния свят, Щюве беше оставил някакво писмо или бележка. И не се излъга в предположенията си. Със спокоен, равен почерк бяха написани няколко реда: "Аз свършвам. Не мога повече да издържа. Няма по-голям позор от този: жената на Адолф Щюве е полудяла, а един евреин я лекува." ... |
|
|
Разцвет и заник на един могъщ народ ... Рицарски турнири, царе и царици в златотъкани одежди, могъщи герои и красиви благородни дами, справедливи битки на достойни мъже и нежна всеотдайна любов – изпод перото на Аугусте Лехнер Средновековието оживява с цялото си великолепие и романтиката на едно безвъзвратно минало славно време. Но и с тъмните страсти, развихрящи се под тежките каменни сводове на непревземаемите крепости – с предателства, подли убийства и изпепеляваща жажда за мъст, довела до гибелта на най-доблестните мъже от един народ. Австрийската писателка Аугусте Лехнер (1905 - 2000) е пресъздала "Песен за ... |
|
|
Второто издание на преведените разкази в сборника "Размяна на мадами" от Роалд Дал го разкриват като изключителен разказвач. Този път историите са не само забавни и с неочакван край, но и повдигат завесата на най-интимните човешки фантазии и преживявания. Какво може да се случи на един плейбой, излязъл изпод перото на велик разказвач? Изумителни, весели, остроумни и вълнуващи, а често и направо трогателни разкази за екзотични преживявания със запазен аромат на приключения от град на град, от жена на жена, като жените винаги заемат първо място! Темпото рядко се забавя и всеки нов разказ се превръща в чудесен, ... |
|
|
Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. "Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. "Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята "Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса "В очакване на Годо". ... |
|
|
Ема Удхаус е красива, умна и богата, притежава изискан дом и жизнерадостен характер. Единственият й проблем е, че смята себе си за по-висша от другите, и се забавлява, като се опитва да режисира живота им. Резултатите, за съжаление, не винаги са по вкуса й."Ема" е може би най-добрият роман на Джейн Остин. Описвайки немирните планове и последвалото ги отрезвяване на мис Удхаус, знаменитата английска писателка не пропуска случай да отправи иронични стрели към обществото и нравите. Въпреки че самата авторка скромно описва работата си като "малкото парченце слонова кост, не по-голямо от няколко сантиметра, ... |
|
|
Творбата е роман, издаден през 1886 г. в който Зола е изобразил себе си и своите другари, роман, който предизвиква остра реакция от страна на най-добрия му приятел - художникът Сезан."Той отпусна глава, с неопределен жест и угаснал глас пророни: – Боже мой! Какво страдание! Тогава Кристина го привлече с ръце до устните си. Целуна го нежно, докосна с топлия си дъх сърцето му. – Мълчи, мълчи, обичам те! Възхищаваха се един от друг след случката с картината, която постепенно ги беше свързала, приятелството им завърши с тази нежност. Мракът ги обви, те останаха прегърнати, изгубени, облени в сълзи при тази първа радост ... |
|
|
Мариано Реновалес има уникален талант, който го превръща в най-известния и скъпоплатен художник на Испания. Роден в семейството на скромен селски ковач, той стига до елита в Рим, Париж и Мадрид. Животът му е белязан от бедност и богатство, слава и падение, аплодисменти и критики... И две жени - изящната Хосефина, за която се оженва, и ослепителната графиня Де Алберка, която става негова любовница. Но защо се случва така, че когато най-накрая получим това, което сме желали, то ни е малко? А ако губим това, което прави живота ни непоносим, ние отново го искаме обратно, иначе ще сме нещастни? Ние сме такива: бедни, излъгани ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
