На двадесет и седем години Ан Елиът счита, че младостта и щастието са отминали безвъзвратно. Загубила е илюзията, че животът ще ѝ предложи много възможности, срещи и приключения и не живее в трескаво очакване да се случи чудото. Ще съумее ли красивата, задълбочена и чувствителна Ан да открие своето място в света и да бъде щастлива..."Доводите на разума" е последния роман на Джейн Остин - най-остроумният, най-саркастичният, най-блестящият като стил. Макар че самата тя скромно описва работата си като "малко парченце слонова кост, не по-голямо от няколко сантиметра, което обработвам с толкова нежна ... |
|
|
"След пет години целият бизнес на семейство Корлеоне ще бъде напълно законен. През това време ти можеш да станеш богата вдовица. Защо те искам? Ами защото имам нужда от теб, защото искам семейство, искам деца, време ми е вече. И не искам тези деца да се влияят от мен така, както ми повлия моят баща. Искам да израснат като американци във всяко отношение, да станат истински американци. Може би те или техните внуци ще станат политици - Майкъл се ухили. - Може някой да стане президент на Съединените щати. Защо, по дяволите, да не стане?" Из "Кръстникът" Марио Пузо е сред малцината писатели на XX век, ... |
|
|
Ан Бронте е най-малката сестра от фамилията Бронте. На деветнадесет години тя напуска родния си дом и в продължение на пет години работи като гувернантка. На базата на собствения си опит Ан написва романа "Агнес Грей", който е публикуван през 1847 г. и е посрещнат с голям интерес от тогавашната публика. Самата Агнес е дъщеря на пастор, който е изпаднал във финансово затруднение. Единственият път за младото момиче да се измъкне от бедността и да помогне на семейството си е да поеме грижата за разглезените деца на богат аристократ. Ан Бронте разказва една на пръв поглед обикновена история, изпълнена с много ... |
|
|
Тази книга съветската цензура "чисти" от трийсет години. От ръкописа и от всяко следващо издание на книгата се изхвърлят политическите вицове и острите закачки с изтъкнати писатели и режисьори. Пълното издание е възстановено по архивни материали. Книгата увеличава своя обем с почти една трета. Започната през лятото на 1927 година и завършена през януари 1928 година, творбата веднага е публикувана в списание "30 дней" и много скоро става изключително популярна. Днес се смята за класика в руската литература, а авторите ѝ са световно известни. ... |
|
|
Автомобилна злополука извън града с омъжена жена и непознат мъж... За щастие оцеляват и двамата. Вместо упреци и презрение, съпругът предлага кратко пътуване по море. За младата жена се зареждат тихи лунни вечери на корабчето, изпълнени с трогателни човешки съдби и истории на малкия екипаж, спирки и разходки по крайбрежието, примесени със зараждащото се тревожно усещане, че не е оценила по достойнство загрижения, тактичен и благороден мъж, за когото се е омъжила от синовен дълг, без да му даде сърцето си. Ще успее ли да преодолее изградените си момински представи и да остави любовта да разцъфне, или ще продължи да следва ... |
|
|
Красивата и повърхностна Кити се омъжва прибързано и без любов за суховатия, но страстно влюбен в нея Уолтър Фейн - лекар-бактериолог. Малко след сватбата съпрузите заминават за Хонконг, тогава британска колония, където Уолтър е назначен. Скоро се случва логичното - Кити се впуска в любовна връзка с обаятелния помощник-губернатор Чарли Таунзенд, също семеен. Когато Уолтър открива изневярата, той пристъпва към необикновено отмъщение - издейства си да бъде преместен на работа в област, където върлува холерна епидемия, и заставя Кити да замине с него. И тук, в сянката на смъртта, започва същинската драма. Както много от ... |
|
|
Първият и единствен роман на един от най-великите поети на всички времена - Райнер Мария Рилке (1875 - 1926), "Записките на Малте Лауридс Бриге" са своеобразна изповед на една тревожна, търсеща душа, която се опитва да осмисли човешката природа и идеали, самотата и смъртта, стремежа да прикрием истинското си "Аз", за да се впишем в изумителния хаос на света наоколо. Рилке ни превежда през видения, блянове, сънища, спомени, които са в рязък контраст с действителността, съчетава с дързост и размах делничните разкази с философските прозрения и черновите на бъдещи стихотворения, търси подбудите зад ... |
|
|
Превърналият се в класика филм-мюзикъл от 1972 година "Кабаре" на Боб Фоси е създаден по мотиви от новелите в книгата "Сбогом на Берлин" на Кристофър Ишъруд. "Сбогом на Берлин", може би най-изящният роман на Ишъруд, ни разкрива един зловещ свят още в първата част на романа "Берлински дневник". Прочутата фраза от този роман - "Аз съм камера" - отразява стила на автора, както и черти от характера на разказвача: възприятията са пасивни, но не и неутрални, героят по-скоро наблюдава, отколкото е действащо лице. Наричан "Хер Исивоо" от германците, Кристофър насочва ... |
|
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
|
Терез Дескейру не знае защо е отровила мъжа си и аз не знам защо написах "Терез Дескейру". От какви елементи се формира в нас битието, което внезапно усещаме, че оживява и надава своя вик? Това е като мистерията на зачеването; мистерия, която може би не е толкова непроницаема, колкото си мислим, но която, за да бъде решена, изисква огромно и недискретно изследване. Романът "Терез Дескейру", смятан за шедьовъра на Франсоа Мориак (1885 - 1970), поставя началото на поредица, с която Фондация "Комунитас" иска да запознае читателите с творчеството на един от най-големите християнски автори на ... |
