"Животът на Арсениев" е написан в чужбина и е завръщане към най-съкровеното - родината и любовта, победата на любовта над забравата. Малцина са успявали да достигнат такава изобразителна сила в усилията да изследват отминалото време, впечатленията и чувствата, от които всъщност сме съставени всички."Случвало се е понякога в чужда къща да взема в ръце стар албум. Лицата на тези, които гледаха от неговите излинели снимки, предизвикваха странни и сложни чувства... Това са все хора, живели някога и някъде, всеки по своему, с разни съдби и в различни епохи, където всичко е било от тяхното време: одежди, обичаи, ... |
|
|
В едно интервю попитали Салман Рушди какво най-много харесва във френската литература. Той отговорил: "Рабле и Бувар и Пекюше. Защо Бувар и Пекюше? Защото това е един Флобер, различен от онзи от Възпитание на чувствата или Мадам Бовари. Защото това е Флобер на несериозното. Но на несериозното, скрито в самата същност на сериозните неща. Несериозното, което ни кара да се смеем, но и да се запитаме защо много често сериозното - и най-вече то - ни кара да повдигнем иронично вежди и да се усмихнем дискретно. И обратно - защо и несериозното, гротескното, смехотворното, защо и човешката глупост и несръчност, и ... |
|
|
Когато праволинейният и безцветен кандидат Мартин Виганд влиза в битка за кметското място с един гъвкав и толериран политик като Ханес Ротер, не може да има съмнение кой от двамата ще бъде фаворит. В един момент обаче Виганд ангажира като съветник брилянтен и циничен политически експерт, който трябва да го подготви как да спечели в битката. При това Виганд учи бързо и това изнервя неговия конкурент, който се плаши, че така триумфът му е застрашен. Затова Ротер започва да рови в миналото на Виганд с помощта на някогашен негов приятел от младежките години. Приятелят: който е разочарован, че не получава помощ от Виганд да ... |
|
|
"Високо над големия град, върху елегантна колона, се издигаше статуята на Щастливия принц. Фигурата му беше изцяло с фино златно покритие, очите му бяха изработени от два блестящи сапфира, а на ръкохватката на меча му грееше голям рубин. Всички му се възхищаваха безмерно." Из книгата Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
"Дар" е последният роман, който Набоков пише на руски език."Тъй като светът на "Дар" е също тъй фантасмагоричен, както повечето мои светове, мога да говоря за тази своя книга от позициите на известно отдалечаване от нея. Това е впрочем последният роман, който съм написал или ще напиша на руски език. Героинята в него не е Зина, а руската литература. Основното в първата глава са стихотворенията на Фьодор. Втората отразява въздействието на Пушкин върху творческото развитие на младежа и опита му да опише експедициите на своя баща зоолог. Третата глава измества фокуса върху Гогол, но в центъра &# ... |
|
|
Дон Фаустино Лопес де Мендоса принадлежи към стар аристократичен род. Старият семеен замък пази спомена за предишните владетели, легенди за призраци и скрити съкровища, но действителността вече е различна и унаследяваните титли губят стойността си. Дон Фаустино трябва да се прости с илюзиите си, че аристократичният произход му гарантира високо положение в обществото. Но той е чувствителен и стремящ се към идеалната любов младеж, който, за да я получи, е готов да продаде и душата си на дявола. Дали чувствата му към жените, които среща, все пак са напълно безкористни? Констансия е не само красива, но и богата. Росита ... |
|
|
"Подбраните в книгата творби са представителни произведения, публикувани приживе от самия автор. Усещането е за проза със силно поетично звучене, която гальовно успокоява или остро дразни всички сетива едновременно. Многопластови приказни картини, фантастична нишка, която свързва отделните епизоди, криминален привкус, елемент на изненада в края на всяко действие, триумф на духа. Обсебен от загадката, авторът ни въвежда в една спираща дъха словесна съкровищница, изцяло във властта на мистерията, която заслепява с ярък пъстроцветен блясък или се крие някъде в мрака и дълбоките сенки. Съновидения, блянове, чувственост, ... |
|
|
Кучешки години е третият - наред с Тенекиеният барабан и Котка и мишка - роман от легендарната Данцигска трилогия на Гюнтер Грас. От излизането му през 1963 г. са изминали десетилетия, но той не е изгубил нищо от притегателната си мощ. В него трима разказвачи се превръщат в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на XX век, отвеждат ни от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално производство на птичи плашила, създадени по човешки образ и подобие. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата не само ... |
|
|
И други мрачни истории."Нещо зло дебне в мрака..." Из книгата В този сборник ще се срещнете с четири бележити и смразяващи кръвта разказа: "Легендата за Слийпи Холоу" и "Дяволът и Том Уокър" на Уошингтън Ървинг; "Ужас" на Джон Беруик Харууд; "Вампирът" на Джон Уилям Полидори. Надникнете зад завесата на здрача и разберете защо това, от което трябва да се страхуваме най-много, сме ние самите. ... |
|
|
"Роман за Розата" - най-четената творба на френски език през Средновековието - е дело на двама автори. Първият от тях Гийом дьо Лорис, пише романа си към 1225 - 1230 г., но по неизвестни причини прекъсва на стих 4058. Около четиридесет години по-късно Жан дъо Мьон продължава и завършва разказа на Гийом. Втората част от 17 720 стиха четирикратно надхвърля по обем първата. Цялостният роман наброява близо 22 000 осмосрични стиха. Няма съмнение, че "Роман за Розата" е "най-средновековното" произведение във френската литература. В него се преплитат множество традиции и естетики. Размерите на ... |
|
|
"Невъзможно е да се опияняваш от почтеността. Добродетелта винаги е трезва." Из книгата Руски ресторант в Париж, на левия бряг на Сена. Времето е спряло, Семьон Семьонович Голубчик - бивш служител на царската тайна полиция, изповядва живота си. Защо един убиец се смята за добър човек? Как пропадаш в бездната от низост и позор и кога Злото ухае на теменужки? Йозеф Рот превежда читателите си из ада на човешката душа. Йозеф Рот (1894 - 1939), чиито романи "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините" са сред перлите на европейската литература от началото на ХХ век, рядко е давал точни данни за ... |
|
|
Симон дьо Бовоар (1908 - 1986), емблематична фигура в литературния, интелектуалния и обществения живот на XX век, е авторка на романи, есета, трактати и мемоари, които отразяват не само нейната съдба, но също политическите и духовните събития, съпътствали жизнения ѝ път. Автобиографична е и повестта "Много лека смърт", в която тя и покъртително, и разсъдливо описва последните дни на майка си, в които е до нея, и дава неповторим израз на тъй всеобщото и безутешно изпитание от загубата на скъп човек. ... |
