През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: "Господа, нека след три дни отново се съберем тук - надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без ... |
|
Те са млади, без задръжки, отворени към всичко възможно - и поемат по пътя на все по-наситени еротични приключения, при които удоволствието произтича от странното, от болката и болезнеността, от фетишисткото, скверното, често дори от смъртта. Романът "История на окото" е публикуван под псевдоним през 1927 година в тираж едва 135 бройки. Незабавно е забранен, но в хода на годините претърпява множество преиздания. С истинското име на автора излиза за първи път едва през 1967. Жорж Батай (1897 - 1962) е автор на романи, а също на есета и трудове от областта на философията, историята на изкуството, социологията.& ... |
|
"И всичко друго да изчезне, ако той остане, аз също ще продължа да съществувам. А ако всичко друго си остане и изчезне само той, Вселената ще ми стане чужда, няма да виждам и частица от нея." Из книгата "Брулени хълмове е по-трудна за разбиране от Джейн Еър, защото Емили е по-голям поет от Шарлот... Тя вижда свят, разкъсан в гигантско безредие, и усеща в себе си силата да го обедини в книга. Тази огромна амбиция се долавя в целия роман... Именно внушението за силата, която се съдържа в проявленията на човешката природа и ги издига до величието, отрежда на този роман специален статут." Вирджиния Улф ... |
|
Семейство Странд няма от какво да се оплачат - живеят задружно своя нормален живот в Ню Йорк, не са нито богати, нито бедни, сблъскват се с обичайните предизвикателства на средната класа и таят надежди за едно по-добро бъдеще. До нощта, в която дъщеря им се притичва на помощ на богат адвокат, нападнат в парка. Неговата благодарност се изсипва като манна небесна върху семейството и променя необратимо живота им... за добро или лошо. Обичаният от поколения читатели Ъруин Шоу изследва вечните теми за семейството и дома, за успеха и провала, за любовта и омразата, за цената, която плащаме за всичко, получено даром. Както и ... |
|
Едно семейство, три съдби. Джордах са американска фамилия, в чиято история се преплитат вечните теми за любовта, омразата и сблъсъка между поколенията. Майката и бащата са озлобени един срещу друг неудачници, които са твърде далеч от сбъдването на американската мечта. Трите им деца са обречени да градят живота си от дъното. Единият син, Рудолф, е прилежен ученик, който упорито и неотклонно се стреми към богатство и обществено признание. Брат му Том е агресивен неудачник, който умее да получава своето само със силата на юмруците си. Сестра им Гретхен е лекомислена хубавица, която мисли, че лесният и приятен живот е на ... |
|
Клод Симон (1913-2005) е сред знаменитите френски писатели на 20 в., ярък представител на новия роман, автор на над 20 творби. През 1985 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. "Трамваят" (2001) е последният му роман. "Днес вече съм възрастен и, както за много от обитателите на нашата стара Европа, първата част от живота ми бе бурна – бях свидетел на революция, воювах, попаднах в плен, познах глад, убийствен труд до изнемога и тежка болест, неведнъж бях на косъм от смъртта, насилствена или естествена. Общувах с най-различни хора – със свещеници и с подпалвачи на църкви, с кротки буржоа и с анархисти, ... |
|
Ами ако животът е само сън? Ами ако облаците, птичките, земята и другите хора са само видения на нашия ум? Един философ изследовател случайно открива съществуването на ексцентрика Гаспар Лангенхарт, който защитавал тази "егоистична" философия в парижките салони на XVIII век, а после създал школа, в която последователите му заедно с него повтаряли, че съществуват само те и че светът е само тяхна измислица. Заинтригуван, изследователят тръгва по следите му, които се появяват и изчезват като в конспирация. Изследването го води от Париж до Амстердам, но най-вече навътре в самия себе си, там, където разумът пропада в ... |
|
Когато господин Ърншоу прибира скитащото се из улиците на Ливърпул дете с чудатото име Хийтклиф в имението Брулени хълмове, не подозира, че поставя началото на поредица от събития, които ще доведат до прекършени сърца, смърт и разруха. Ърншоу отглежда Хийтклиф наравно със своите деца Хиндли и Катрин, ала след смъртта му новият господар на имението се възползва от възможността да отмъсти на момчето. Хийтклиф, доскоро повереник и другар, се превръща в обикновен ратай, тормозен и товарен с най-тежката работа. Приятелството му с Катрин обаче се превръща в нещо повече. Това чувство, примесено с жаждата за мъст, задържа ... |
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
Класическото произведение на Шекспир – “Хамлет” - за обсебения от мисълта за отмъщение датски принц е следващата книга от поредицата преразказани версии на КК “Труд” и “Cliffs Notes”. Томчето съдържа кратък преразказ на пиесата, представянето на всяко действие, примерни разработки и показалец на героите. Изданието е идеален вариант за ученици, които в момента изучават произведението. Издателство „Труд" и Cliffs Notes Ви предлагат една поредица от разработки на български и световни класически произведения по формула, непозната досега у нас: кратък и ясен преразказ на творбите и насочващ анализ. Пред вас ще се ... |
|
Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. "Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. "Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята "Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса "В очакване на Годо". ... |
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |