Двайсет и една годишният студент Алехандро Микис случайно открива заедно със свой приятел спящо на улицата момче. Това е Фелипе, който е напуснал дома си и е дошъл в големия град, за да търси работа. Двамата приятели се погрижват детето да бъде приютено и нахранено. По-късно съдбата отвежда Фелипе в дома на учителя дон Педро Поло, където става слуга и същевременно посещава училището, в което господарят му преподава. Подобно на другите ученици, момчето е подложено от дон Педро на физически и психически тормоз. Затова, когато получава крупна сума пари от своя сродница, Алехандро взима момчето при себе си. Но дали ... |
|
Нелепости, доведени до гротеска, страшни описания, в които има зрънце ужас, остроумие, докарано до фарс, обикновеното, превърнато в странно и загадъчно - така накратко Едгар Алан По определя творческия си метод или по-точно изискванията, на които трябва да отговарят разказите и новелите му. Творчеството му тревожи и до днес и повдига редица въпроси. Доколко насериозно да бъде четено? Мъченик ли е авторът на необузданото си въображение? Или е баща на американския готически кич? А може би е просто шегаджия? Изразител на подсъзнателното, облечено в алегории? В стегнатото томче на издателство Труд са включени 14 разказа ... |
|
Най-хубавите приказки, които съществуват. Това определение четем в изпълненото с възхита писмо на Якоб и Вилхелм Грим до техните норвежки последователи и съмишленици, събирачите на народни приказки Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му. През 1836 г. двамата приятели прочитат Детски и домашни приказки на Братя Грим и откриват своето призвание - през следващите петнайсет години ще обиколят цяла Южна Норвегия, ще разговарят с всички онези, които най-добре познават народното творчество - земеделци, пастири, ловци, прислужници, деца и старци, ще пишат писма на приятели и познати от всички краища на страната с молба да им ... |
|
Романът Братя Карамазови е един от най-ярките в творчеството на Фьодор Достоевски. В него характерната за Достоевски тема за страданието и просветлението е особено мащабно застъпена, а образите, които великият майстор е изваял с перото си, са се превърнали в емблематични за всяко поколение."Начевам животоописанието на героя мой, Алексей Фьодорович Карамазов, малко смутен. От какво именно: от това, че макар да наричам Алесей Фьодорович свой герой, все пак добре си давам сметка, че той съвсем не е голям човек, и поради това предвиждам редица неизбежни въпроси като: какво толкова забележително има у вашия Алексей ... |
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
Изданието съдържа две творби на Чарлс Буковски - Донеси ми любовта си и Няма друг бизнес. ... "Мани Хайман беше в шоубизнеса от шестнайсетгодишен. Четири десетилетия по-късно все още не притежаваше и гърне, в което да се изповръща. Работеше в една от увеселителните зали на хотел Сънсет. Малката зала. Мани беше комик. Лас Вегас вече не беше това, което беше едно време. Големите пари се бяха преместили в Атлантик Сити, където всичко беше свежо и по-ново. А в добавка и проклетата рецесия." Из книгата Илюстрации: Робърт Кръм. ... |
|
Романът Цветове и години е емоционална и драматична история на 50-годишна разочарована вдовица, която си припомня по-щастливите години в света на провинциалната аристокрация през последното десетилетие на XIX век, преди да започне нейният упадък. Главната героиня е Магда Портелки, типична представителка на новата средна класа. На 18 години тя се готви за втория си сезон на баловете, където семейството ѝ се надява да намери "добър съпруг" за нея. Самата Магда, подобно на предшественичките си, желае да уреди живота си с по-високопоставен мъж в областта, да бъде отлична домакиня и да блести в обществото. След ... |
|
Франк Болтън, полковник от американската армия, се завръща от войната в Корея в родния си Блак Ривър с надеждата да загърби преживения ужас. Но там се натъква на друг - една по една бива жестоко убити някогашните му интимни приятелки... А съмненията водят към него. Борис Виан замисля творбата през 1950 -а, изготвя синопсис, написва я донякъде, но после я изоставя. Странно, защото самият той споделя: "Сюжетът е толкова добър, че сам му се удивлявам и възхищавам". Седемдесет години по-късно знаменитата група Oulipo се заема със задачата да довърши романа - и макар Виан да е ненадминат, резултатът е повече от ... |
|
"И всичко друго да изчезне, ако той остане, аз също ще продължа да съществувам. А ако всичко друго си остане и изчезне само той, Вселената ще ми стане чужда, няма да виждам и частица от нея." Из книгата "Брулени хълмове е по-трудна за разбиране от Джейн Еър, защото Емили е по-голям поет от Шарлот... Тя вижда свят, разкъсан в гигантско безредие, и усеща в себе си силата да го обедини в книга. Тази огромна амбиция се долавя в целия роман... Именно внушението за силата, която се съдържа в проявленията на човешката природа и ги издига до величието, отрежда на този роман специален статут." Вирджиния Улф ... |
|
Литературният гений Лев Толстой създава Хаджи Мурат в края на жизнения си път. За тази своя творба, публикувана посмъртно, той се вдъхновява от трагичната съдба на историческата личност Хаджи Мурат - командир, който заедно с народа си се опълчва на Руската империя в опита ѝ да подчини родните им земи. След вражда с водача на кавказките планинци имам Шамил, Мурат напуска своите и се присъединява към врага. Макар първоначално да е приет радушно от русите, той бързо е обявен за шпионин и е затворен. Легендарният воин вече няма доверието на никоя от страните, а когато научава, че Шамил държи в плен най-близките му, ... |
|
Романът Сърца за изтръгване излиза през 1953 година. Героят на Виан - психоаналитикът Жакмор, дошъл незнайно откъде, попада сред обитателите на несъществуващо село, и се сблъсква с тяхната странни нрави, плашещи и отблъскващи. Абсурдният и ирационален свят в романа, населен с причудливи и гротескови образи, е всъщност нашият съвсем конкретен свят. Основна тема в романа е насилието, което човек приема за нормално в своя живот, стремежът на човешкия дух към свобода. По особен, поетично зловещ начин авторът третира този проблем, като изследва дълбоките корени на насилието в живота на човека. Борис Виан е роден на 10 март ... |
|
"Следобедът беше превалил и всички от дневната смяна си бяха тръгнали. Редакторът на вечерното издание тъкмо бе пристигнал - беше си свалил палтото, жилетката, яката и вратовръзката, бе запретнал ръкавите си до лактите и си бе разкопчал тирантите - готвеше се за работа. На вратата боязливо се почука. – Влез! - извика редакторът Красива млада госпожица с умоляващи сини очи и елегантен кок на тила влезе с навит на руло ръкопис в ръка. Редакторът го взе и мълчаливо го разгъна. Беше стихотворение и той го прочете с приглушен глас и конвулсивно потрепване на челюстта, което се дължеше на обстоятелството, че говорния му ... |