Какво ще настъпи, ако английската кралица внезапно се пристрасти към четенето и промени образа си на благосклонен, но издигнат над всекидневието владетел? Ако стигне дотам да пренебрегне монархическия си дълг и преобърне с главата надолу протокола и вековния ред в Бъкингамския дворец, хвърляйки в паника целия двор, от лакеите, та до министрите и принц Филип?... Смут, хаос и много смях. От 60-те години на ХХ в. досега Алан Бенет е сред водещите британски автори. Изявява се като белетрист и драматург, сценарист и публицист, актьор и режисьор. Автор е на десетки произведения от различни жанрове и се радва на широка ... |
|
Хамалин, моряк, теляк, копач, бояджия, рибар, пожарникар, златотърсач, преписвач на роли - такъв е реалният живот на Александър Грин. Но неговите герои добиват богатирска сила, благодарение на мечтата и безпределната вяра в чудесното. "Никога не се страхувай, че можеш да сгрешиш - не бива нито от увлечения, нито от разочарования да се страхуваш. Разочарованието е таксата, която човек заплаща за нещо, получено по-рано, понякога може би несъразмерна, но ти бъди щедър. Страхувай се само да обобщаваш разочарованието и не оцветявай с него всичко останало. Тогава ще намериш сила да се съпротивляваш на злото в живота и ... |
|
"По това време бях вече капнал и загубих всяка надежда. До шхуната все още оставаха стотина фута. Лицето ми беше във водата и аз наблюдавах как акулата се обръща за ново нападение, когато видях помежду ни да минава кафяво тяло. Беше Отоо. Плувай към шхуната, господарю! - каза той. Говореше весело, сякаш ставаше дума за някаква шега. - Аз познавам Ром акулите. Акулата е мой брат. Подчиних се и заплувах бавно напред, а Отоо плуваше около мене, като гледаше винаги да е между мене и акулата, отбиваше нападенията й и ме ободряваше."Из "Демоните на Фуатино" ... |
|
Есе, етюд или роман, "Против Сент Бьов" е първообразът на "По следите на изгубеното време", обединяващ фикционални и критически фрагменти, създадени от Марсел Пруст през 1908 и 1909 година. Уникално и едновременно глобално произведение, по думите на изследователите му, тези безсъници и откровения, ненамерили издател на автора си приживе, се появяват за първи път през 1954 г. (под редакцията на Бернар дьо Фалоа, чийто предговор с любезното му съгласие е публикуван в настоящето издание. Подбраните текстове разкриват удивителния критически дар на Разказвача и отдавна се смятат за сигурен ориентир в ... |
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
Първата френска писателка Мари дьо Франс твори своите новели през 70-те години на ХІІ век. С тях полага началото на нов жанр. "Повествователното ле" - къс разказ в стихове, който спада към куртоазната литература, има редица сходни черти с рицарския роман, но и се отличава от него. Сюжетите на новелите от настоящия сборник Мари е почерпила от бретонски песни и келтски предания. Записала ги е в стихотворна форма, осъществявайки така преход от фолклор към литература. Централна тема е любовта и препятствията пред нея. Всеки разказ представя в нова светлина любовната връзка, която протича според куртоазната етика. В ... |
|
"Роман за Граала" (нач. ХІІІ век), първата художествена проза на френски език, е адаптация на роман в стихове от Робер дьо Борон, достигнал до нас в две части – Йосиф и Мерлин. Към тях анонимен последовател на Робер дьо Борон добавя и трета – Персевал. Така се ражда трилогията, която публикуваме тук. Френският издател я е поставил под авторитета на Робер дьо Борон, но истинското име на автора й не е известно. В средновековната книжовна практика подобна анонимност не прави изключение. Творецът често премълчава своето име, а нововъведенията и откритията си поставя под знака на традицията."Робер дьо Борон" ... |
|
Петото дете е смразяваща, завладяваща и дълбоко тревожеща книга, която може да се определи като роман на психологическия ужас. В разгара на сексуалната революция от 60-те години на миналия век Дейвид и Хариет споделят старомодния идеал за щастливо семейство с много деца. В началото техният брак е точно такъв, какъвто са си мечтали – раждат се четири хубави, здрави и умни деца. С петата бременност на Хариет нещата се преобръщат – рожбата Бен е истинско чудовище и превръща живота им в ад. Оттук насетне те насочват цялата си енергия за „очовечаването“ на петото дете, но се отчуждават един от друг. Четирите им „истински“ деца ... |
|
С „Жената без сянка” (1919) австрийският поет, драматург и либретист Хуго фон Хофманстал (1874-1929) ни въвежда в един приказен свят на духове, феи, вълшебни животни, крале и хора, в който цветовете на Ориента блестят със словесната изящност на виенския модернизъм. През образа на сянката - символ на незаченатите и неродените деца - започват да никнат въпроси за женствеността и майчинството, за отхвърлената бременност и желания аборт. Именно сянката е онова напрегнато поле, в което се сблъскват, оспорват и преобразуват страстите и копнежите на две семейни двойки, поставени пред изпитанията на съвместността. „Да откриваш ... |
|
– О! За мен ще напишат съвсем друго. За мен биха написали така: “Вторият труп принадлежи на двадесет и седем годишен мъж. Той е обичал и страдал. Обичал е парите и е страдал, защото ги няма. Главата му с високо чело, увенчано със смолисточерни къдри, е обърната към слънцето. Неговите изящни крака, четиридесет и втори номер, са насочени към северното сияние. Тялото е облечено в чисти бели дрехи, на гърдите му лежи златна арфа с инкрустация от седеф и нотите на романса “Прощавай, Ново село”. Покойният юноша се е занимавал с пирография, което се вижда от намереното в джоба на фрака удостоверение, издадено на 23/VIII.24 г. от ... |
|
Без никакво съмнение „Сан Мануел Добрия, мъченикът" е кулминация на литературното творчество на Мигел де Унамуно, защото, както самият той заявява: „Осъзнавам, че съм вложил в нея цялото трагично чувство на всекидневния живот/4 Успоредно с това тази новела (или кратък роман) е връх в творчеството му и поради още една причина, а тя е, че с нея завършва обновлението на романа като литературен жанр - процес, започнат от Унамуно в началото на века. ... |
|
Гонкур за разказ 2010 ... Можех да нарека тази книга и „Любовни разминавания”. Като Анри и Катрин, хората се губят по коридорите на времето, почти никога не изживяват едни и същи чувства едновременно, а трябва да понасят болезнени разминавания. По този начин се разминават отровителката и свещеникът... По този начин Грег, морякът, забравя да бъде баща, докато дъщерите му са още деца. По този начин Аксел и Крис са прекалено различни един от друг, за да се харесват, а когато се променят, това се случва симетрично, което отново възпроизвежда дистанцията... Ако един ден обясненията ни помагат да разберем с какво сме се ... |