Мелстокският хор: Пасторална картина в стила на холандската школа. ... Когато образованата и изискана госпожица Фанси Дей и пастор Мейболд се установяват в идиличното общество на градчето Мелсток, промяната в пасторална Англия е неизбежна. С идването на пролетта разцъфва и любовта между съвсем обикновения Дик Дюи и необикновената учителка и органистка Фанси. Но за разлика от чисто синьото небе на лятото, бъдещето на тази първа невинна любов съвсем не е безоблачно, защото се оказва, че кандидатът за сърцето на госпожица Дей не е само един. Четирите сезона преливат един в друг, за да изрисуват многопластовата картина на ... |
|
|
Младо семейство наема старо имение за лятото. На пръв поглед то е приказно - усамотено, с огромна сенчеста градина, красиви беседки и просторни стаи. Дори наемът му е незначителен... Това кътче от рая обаче ще се окаже арена на най-големите кошмари на главната героиня. Тъкмо родила своето дете, на нея все по-често ѝ се случва да изпада в тежки депресивни състояния. Съпругът ѝ Джон обещава, че здравето ѝ ще се подобри и че се нуждае от почивка. Семейството пристига в имението, където жената се уединява в необикновена стая... Жълтият тапет по стените започва да буди болното ѝ въображение и тя се ... |
|
|
В компанията на д-р Уотсън, отправете се на среща с прочутия детектив с фантастичен усет към детайла и логическите заключения. Великата класика на английската криминална литература, с нов прочит, във великолепно илюстриран превод, най-близо до оригинала от 1887 г. Една изключително красива книга, много богато илюстрирана от Винсент Малие, който е доста голямо име във френските комикси. Той е съавтор на Les Aquanautes, Le Grand Mort, La Quête de l’oiseau du temps, Ténébreuse... Името на Винсент Малие се свързва с това на Лоизел, авторът на митичния Питър Пан: той рисува Търсенето на птицата на времето и ... |
|
|
Когато господин Ърншоу прибира скитащото се из улиците на Ливърпул дете с чудатото име Хийтклиф в имението Брулени хълмове, не подозира, че поставя началото на поредица от събития, които ще доведат до прекършени сърца, смърт и разруха. Ърншоу отглежда Хийтклиф наравно със своите деца Хиндли и Катрин, ала след смъртта му новият господар на имението се възползва от възможността да отмъсти на момчето. Хийтклиф, доскоро повереник и другар, се превръща в обикновен ратай, тормозен и товарен с най-тежката работа. Приятелството му с Катрин обаче се превръща в нещо повече. Това чувство, примесено с жаждата за мъст, задържа ... |
|
|
Известен най-вече с Фермата на животните и 1984, Джордж Оруел става свидетел на някои от ключовите събития от първата половина на XX век. Изненадващо, но обяснимо е, че Пътят към кея на Уиган е единствената книга на Оруел, която не е стигала до българския читател, тъй като на пръв поглед изглежда твърде тясно насочена към английския север в средата на века и следователно не напълно разбираема. Тя обаче е ключов крайъгълен камък - Дарвиновото липсващо звено, което помага на заинтересования да попълни пъзела на авторовия живот. В първата част той подробно описва условията на труд и живот на миньорите в Ланкашър и ... |
|
|
Луд Оливър Харди, дебел Дон Кихот, проклет Тома Аквински, или единствен по рода си - за читателите Игнациус Дж. Райли от десетилетия е изумително присъствие. А за него ние, обитателите на съвременния свят, завинаги ще си останем просто оскърбление към добрия вкус. Създаден от сингулярност в литературната вселена, Игнациус се стоварва като свръхгабаритен метеорит на бреговете на Мисисипи, в Ню Орлианс, самото сърце на дремещата Луизиана. Обгърнат от собствената си спарена атмосфера, брониран със средновековна философия и измъчван от капризната си стомашна клапа, той се носи на талази из Америка от 60-те, принуден да ... |
|
|
"За алкохола: Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола. За жените: Жените са като машини за оплакване. Все мъжете са им виновни. Мислят се за незаменими. Там им е проблемът. Когато една жена ме вбеси, пращам я по дяволите. Качвам се в колата и заминавам. Където и да е. За писането: Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите. За вярата: Вярата е за онези, които я имат. Само не ... |
|
|
"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |
|
|
В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други - на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се ... |
|
|
Диамант, голям колкото Риц е разкривеният хвалебствен химн на Фицджералд към американския Запад и всичко, което той обещава. Въпреки че тази новела донякъде се отличава от творчеството на Франсис Скот Фицджералд с това, че е забавна и същевременно зловеща приказка, тя брилянтно съчетава продължаващите му буйни фантазии за крайностите на богатството с много по-мрачното му разбиране за това, което стои в основата му. Донякъде вдъхновен от едно лято, което прекарва като тийнейджър, работейки в ранчо в Монтана, авторът ни пренася в един идеализиран свят, в който всичко е позволено. Несметното богатство обаче не носи ... |
|
|
"Само за три дни аз се ожених, а печатниците размножиха Отсам рая, както киното размножава статисти." Така Франсис Скот Фицджералд описва в есето си Ранният успех своето устремно излитане в голямата американска литература. Отсам рая е първият публикуван роман на Фицджералд. Излиза от печат през 1920 г., когато Франсис Скот е едва двадесет и четири годишен. Това е честен и откровен, романтичен и тъжен, ироничен и саркастичен разказ на един млад човек за духовния свят на онова поколение в САЩ, наречено малко по-късно изгубеното поколение. Хроника на една младост във възхода на модерните времена, която търси ... |
|
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
