Като отговор на нарасналия в обществото интерес към кулинарията, а и като възможност да бъде представен в пълнота богат и архаичен пласт от народната лексика, свързана с ежедневното и празничното хранене на българина, в Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език Проф. Любомир Андрейчин при Българската академия на науките се родиха идеите за два проекта: съставяне на Български диалектен кулинарен речник (БДКР) и изработване на Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (ИКК). ... |
|
|
Изданието се предлага на български, английски и руски език. ... Богата, интересна и многообразна е духовната и материална култура на българите от различните етнографски области. Фолклорът и народните традиции са една от най-съществените страни на българския принос към европейската култура. Същевременно голяма част от тях са малко известни сред нашата и световната общественост. И до ден-днешен излизат наяве малко познати или напълно неизвестни страни от живота на редица етнографски общности. Една от колоритните групи е тази на капанците, които живеят на територията на няколко общини в Разградска и Търговищка област. ... |
|
|
Ксантийско, Златоградско, южните райони на Смолянско. Изследването включва антропонимни и ойконимни данни за християнското население в западната част на Западна Тракия (Ксантийско) и в южните райони на Средните Родопи (Смолянско, Златоградско). Материалът е ексцерпиран от османски данъчни регистри, датирани от средата на XVI в. Подробно е разгледана включената в тях антропонимия откъм произход и като извор на сведения за бита на тогавашните християни (трудова заетост, статут в местното християнско общество и др.). Направена е съпоставка с антропонимен материал от областта Рупчос в Среднородопието и с антропонимия от XV ... |
|
|
Книгата Българското Везмо и Изтокът: Същност и Контекст e опит на издателство Хистореон да актуализира едно от най-забележителните научни и творчески постижения в областта на История на Изкуството в Българската Историография и Етнография. Това изследване е част (VII) от докторска теза на Д-р Тачо Танев в Хумболтовия Университет в Берлин. Тази теза е публикувана в Праисторически Годишник на Германия от един от научните му ръководители - Херман Кун, преди Танев да завърши доктората си - нещо забележително! За съжаление, тази публикация след войната е иззета от Източно-Германската Щази. През 1943 г. по изрично нареждане ... |
|
|
Том 4 е посветен изцяло на приложените символи в българския народен ритуал и на техните аналози в славянските, европейските и турските традиционни ритуали. Това означава, че в него са включени сравнителни изследвания, сред които преобладаващите са на славянска основа. Томът съдържа 12 студии и приложение с 90 цветни и черно-бели илюстрации. Основният материал за изследването е документиран и публикуван преди около 30 години, т.е. още в края на ХХ век или по времето, което се счита за златен период в българската етнология и фолклор. Любомир Миков завършва българска филология в СУ Св. Климент Охридски след което постъпва ... |
|
|
"Дълбинето на етнокултурата ни все още крие чудеса. Чудо са запеските на Разлог, чудо е, че Бойка Асиова е овладяла тази древност." Проф. д-р Георг Краев Бойка Асиова е родена в Разлог на 16 декември 1945 г. Инженер-химик по образование, с малко практика в управление на индустриалното производство, повече от 30 години тя е журналист. Работи в няколко национални всекидневника. Печата в литературни и други издания. Автор е на 11 книги. Между тях са сборниците с разкази "Сребърна пара", "Мир вам, сто врабчета", "Мъжко можене". Романът ѝ "Яловата вдовица" получи ... |
|
|
В книгата е представен един поменален обичай, който в днешно време се практикува от българското и останалото християнско население, живеещо от двете страни на река Дунав и главно в равнините Добруджа (България) и Буджак (Бесарабия). Сред това население обичаят е известен още като Мъртвия Великден, Великден на умрелите, Малък Великден. Той се отбелязва винаги на деветия ден от Възкресение Христово, в понеделника след Томина неделя. Основният смисъл на обичая се състои в приготвянето и раздаването на специални поменални храни, подавки, с които се споменават имената на починалите близки. В българския празничен календар има ... |
|
|
Символите са може би най-древната форма на човешко познание. Техният скрит смисъл е вълнувал учените умове от различни епохи и различни цивилизации. Затова и стремежът да се изясни и разтълкува този гносеологичен феномен е също толкова древен. Предлаганата книга е по-различна от многобройните други изследвания по същата тема с факта, че в нея при тълкуването на отделните символи се правят успоредици както със старобългарската книжовна традиция, така и с представите на българската народна вяра и българския фолклор за света. Подобен подход вероятно ще представлява интерес и за специалиста, и за обикновения читател, имащ ... |
|
|
Двуезично издание - на български и английски език. ... Повече от 300 традиционни български шевици в едно изключително издание. Везбата е писменост от конци. Всяка шевица е история. Всяка везана риза - не просто дреха, а израз на душата, огледало и закрилник за онзи, който я носи. Здравка Димитрова години наред търси и събира шевиците от този сборник. А после ги извезва отново - с много труд и много любов, за да съхрани красотата и да запази миналото живо. Визуално въздействаща, богата на история и традиции, Български шевици от русенски регион е книга, която ни свързва с корените и ни зарежда с надежда за бъдния ден. ... |
|
|
Символиката е една от основните особености на средновековната поетика. На познати, реални образи се придава иносказателност и чрез тях се обясняват нагледно и поетично абстрактни понятия, добродетели, пороци, религиозни норми. В средновековните творби символите винаги са свързани с духовното.Много от тях имат древен произход, но християнската епоха ги преосмисля. Връзката с античността се запазва повече в народното творчество и в апокрифите. Старобългарските писатели познават добре схващанията за символите и употребата им в по-старите християнски литератури. В техните произведения, където са използвани широко, проличава ... |
|
|
Народ, психология, време. ... В "Книга за българите" писателят Антон Страшимиров разгръща целия си талант и влага своите богати познания за българската народопсихология. Той разглежда пет основни етонографски типажа, които съставляват нашия народ: мизийци, шопи, тракийци, македонци и рупци. Макар че в днешна урбанизирана България тези групи са трудно различими, по време на Първата световна война, когато е писана тази книга, те са били видими. Техните народопсихологически особености са описани от Страшимиров изключително колоритно и са илюстрирани с множество реални житейски истории. Читателят се потопява в ... |
|
|
Междинни пространства и хибридни идентичности на Балканите през XXI век. Второ преработено издание. ... Монографията "Българи сме, но не съвсем" представя две гледни точки - към миналото и съвремието на тройната граница между Сърбия, Македония и България. Във фокуса ѝ са хората от няколко поколения от този регион с техните житейски истории и съвременни избори. Важен и основополагащ е въпросът, пронизващ всички пътища, по които изследването минава, и петте града, в които се спира, а той е - "Кой съм аз, ако имам братовчедка македонка, друга - сръбкиня и чичо българин"? ... |
