Библейски митове. ... Българските фолклорни легенди са част от словесния фолклор. Думата фолклор (от английски folk - народи и lore - знание) се употребяват като синоним на народно творчество. Словесният фолклор е изкуство, което чрез словесни художествени образи представя материални и духовния живот на народа: неговата история, бит, труд, вярвания, стремежи. В този сборник са включени митични народни песни, които по обект на изображение и съдържание са по-близки до фолклорните легенди. Някои от тях присъстват образите на митични същества - самовили, самодиви, чрез които българите осмислят страшните и опасни природни ... |
|
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |
|
|
Изданието съдържа стихотворения и публицистика на Христо Ботев, както и встъпителната статия Христо Ботев - българската емблема на бунта и свободата от Елка Димитрова. За улеснение на учениците, както и за по-пълноценно вникване в творчеството на Ботев, изданието включва и речник на непознатите думи. Изданието е част от поредицата Училищна библиотека на издателство Дамян Яков. ... |
|
|
Уводна статия от доц. Елка Димитрова. ... Романът е издаден в пълен текст, с подробен речник на архаичните думи, който помага на децата да разберат по-добре съдържанието. "Прокуден от България в 1887 година, прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание. О, видения, как ... |
|
|
Старогръцката митология е най-старата европейска форма на обществено и художествено съзнание. Тя възниква около 2000 г. пр. Хр. Критският етап от оформянето ѝ продължава до XVI в. пр. Хр., с него са свързани митовете за раждането на Зевс, за цар Минос, за Минотавъра. Микенският етап (XVI-XII в. пр. Хр.) е нова стъпка в развитието на митологията, тогава се утвърждава концепцията за героичното начало в митовете за Херакъл, Агамемнон, Едип и др. През този период се появява и системата от разкази за олимпийските богове. Първите писмени извори за митовете са поемите на Омир и Хезиод от VIII-VII в. пр. Хр. Те не са ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... "Отношенията между света на боговете и света на хората заемат централно място в текстовете на Софокъл, който е консервативен и дълбоко религиозен човек. Важен техен аспект е темата за предопределението и съдбата. За разлика от предшественика си Есхил Софокъл вече не гледа на този проблем от гледна точка на рода. В центъра на неговите размисли е индивидът, изправен пред непроницаемостта на божествените промисли, отделният човек, който може да гради своите взаимоотношения с божествата единствено само на основата на благочестивото и смирено приемане на реда."Доротея Табакова ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... "Носталгичният спомен по родната Копривщица е подтик за живеещия по онова време в Русия Любен Каравелов да се обърне към недалечното патриархално минало. От позицията на искрен родолюбец и убеден демократ той рисува картини от живота на българското общество, за да го представи такова, каквото е - консервативно и консервирано в своите обичаи и порядки, чиито герои изглеждат като в музей на восъчни фигури, недокоснати от времето и неговите промени." Веселина Димитрова ... |
|
|
Тартюф е комедия от френския драматург Жан-Батист Молиер, написана през 1664 г. Действието се развива в благородническа къща в Париж. Още след първото представяне пред кралския двор "Тартюф" придобива славата на скандална пиеса. Кралят и неговите придворни харесват комедията, но тя е забранена под натиска на кралицата-майка - Ана Австрийска и висшето духовенство. След смъртта на кралицата комедията е поставена на сцената и има голям успех. Същата година "Тартюф" е отпечатан, като скоро след това претърпява и второ издание. ... |
|
|
"Преди да се родя и след смъртта ми" създава нова, неидеализирана картина на българското село от 20-те години на XX век, пречупена през всевиждащия и надсмиващ се поглед на разказвача. ... |
|
|
Създаването на История славянобългарска по времето и при условията, в които Паисий Хилендарски живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята книжица, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание с уводна статия от доц. д-р Елка Димитрова. ... "Първият пътепис на Алеко Константинов - До Чикаго и назад, излиза за първи път на страниците на списание Български преглед (1893 - 1894). Описанието на едно изключително за българина от края на XIX век пътешествие остава в нашата литература като "документ" с културологична стойност. Световното изложение в Чикаго е повод за обобщения, надхвърлящи рамките на пътеписа като жанр. Изключителният усет на Алеко към културните различия, талантът му да наблюдава и скицира, да разпознава общото зад детайла превръщат текста в мащабен ... |
|
|
"Особено място в прозата на Иван Вазов заемат неговите пътеписи - "Един кът от Стара планина", "Великата Рилска пустиня", "В недрата на Родопите", "От Марица до Тунджа", "Седем престола", "Разходка до Искър", "Витоша", "Розовата долина и Тунджа". Това са текстове, формиращи своеобразен контрапункт на разказите за упадъка на съвременното общество. Те съдържат незабравими природни описания, в които се вплитат редица факти и наблюдения из битието и нравите на българите - исторически, философски, народопсихологически, културни (езикови, ... |
