Книга първа от трилогията "Winternight". ... В прегръдките на руската пустош зимата трае цяла вечност, а снежните преспи са по-високи от къщите. Но на Василиса това не ѝ пречи. Тя прекарва вечерите сгушена около топлината на огъня, обградена от обичните си близки, докато слуша приказките на бавачката си. Любимата ѝ приказка е за Мраз - синеокия зимен демон, който се появява в ледените зимни вечери, за да отведе непредпазливите души. Бавачката разказва, че мъдрите хора се боят от него и че почитането на духовете предпазва дома им от зло. След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в ... |
|
|
Бестселър за тийнейджъри. ... "Проклятието на Оди" е последната част на трилогията "Войната на вещиците" от Майте Каранса , книгата несъмнено ще очарова дори и онези, които не я очакват. Това важи за всички - независимо дали читателят е момиче под осемнадесет или просто почитател на "Хари Потър" и "Здрач". Предстои му истинско тържество, с повече вещици и заклинания, отколкото през целия му живот досега. Онези, които познават "Кланът на вълчицата" (2011) и "Ледената пустиня" (2015), навярно си спомнят внезапното изчезване на Селене, майката на Анаид, и ... |
|
|
Бестселър за тийнейджъри. ... Анаид постепенно разплита истината за произхода си и ужасена научава, че по баща е наследница и на злите вещици Одиш. Майка ѝ разказва за своите младежки години и за любовта си към баща ѝ, за невероятното пътешествие из владенията на Ледената кралица. Легенди, предания, черни и бели магии се преплитат със съдбата на тийнейджърката, предопределена от древно пророчество да властва над света. Разкритията са драматични, а Анаид няма представа дали ще успее да прости на баща си и да се спаси от преследванията на Одишките, за да изпълни мисията си. Майте Каранса изкусно оплита мислите и ... |
|
|
Магически реализъм по румънски! Открит масов гроб разбунва цялото общество, а някой краде кутретата от скелетите. "Онези възрастни господа, измъчвани и също толкова очаровани от миналото, колкото и младите вестникари, закъснели антикомунисти, не приемаха, че множеството тленни останки може да са друго, освен последица от бърза екзекуция, извършена до масов гроб през 50 -те години. Мнението на историците не ги интересуваше, колебанието на съдебния лекар им се струваше подозрително, плод на малодушие, а фактът, че прокурорите не бяха открили нито един куршум, се смяташе за знак за десетилетно съучастничество с ... |
|
|
Цукуру Тадзаки имал в училище четирима приятели. По една случайност в имената и на четиримата присъствали цветове. Двете момчета се казвали Акамацу (Червен бор) и Оуми (Синьо море), а момичетата Ширане (Бял корен) и Куроно (Черно поле). Само фамилното име на Тадзаки било лишено от цвят. Един ден приятелите му заявили, че никога повече не желаят да го виждат или да разговарят с него. И от този ден нататък Цукуру започва да се носи като обрулен лист през живота, неспособен на близки приятелства или отношения с когото и да било. Докато не среща Сара, дошла да му каже, че е време да проумее какво се е случило преди години. ... |
|
|
Един от най-обсъжданите дебюти в литературата през последните години, "Бели зъби" е смешен, наситен, богат, великодушен роман, обожаван както от критици, така и от читатели. Един роман за приятелство, любов, война, три култури и три семейства, три поколения, една мишка и пакостливото минало, което се завръща и те гризва по глезена. Жизнеутвърждаващо четиво, необуздано и абсолютно задължително. "Бели зъби" е носител на множество награди, сред които "Whitebread" за най-добър дебютен роман, отличието на "Guardian" за дебютна книга, "James Tate Black Memorial Prize" за ... |
|
|
Исторически роман от 1938 до 1968 година. ... "Габор седеше на диванчето и се наслаждаваше на яйцата с шунка и хрян. Беше облечен в халат с цят бордо, останал от починалия съпруг, който със сигурност е паднал геройски някъде в Русия. Ирен седеше с чашка ликьор в ръка на отсрещното кресло и усмихнато го наблюдаваше. Пръскаше около себе си всепроникващия аромат на одеколон, от който на Габор му се завиваше свят. Понякога погледът му се плъзгаше надолу по женските крака, които смело се разкриваха изпод разкопчаното копче на пеньоара. Габор си дояде, а Ирен стана. - Имаш ли апетит за още нещо? - попита го тя, когато се ... |
|
|
Фантастична проза. ... "Не допускам, че стерилността, отегчението, декадансът, вярата в края на света - всичко това, което бе на мода тридесет-четиридесет години в Европа, има някакво бъдеще. Жаждата по нови духовни светове, откриването на непознатите източни религии няма да остане без последствия. Затова твърдя, че аз, Мирча Елиаде , съм оптимист.""Мирча Елиаде притежаваше една необикновена дарба - да прави всяка идея пълнокръвна и заразителна, да я обкръжава със сиянието на известна истерия, но истерия положителна, възбуждаща, здравословна...""Елиаде винаги е обичал прозата от балзаковски тип, ... |
|
|
Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга “Токио: отменен” е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”. Носител на престижните литературни награди Not the Booker Prize (2009) и Commonwealth Writers’ Prize (2010) за романа „ Соло ”, който разказва надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин. „Интересува ме онова, което хората правят, за да намерят мястото ... |
|
|
"Нека вятърът говори" е първият роман на Хуан Карлос Онети, писан в изгнание в Испания. Това е автобиографична история за "първите пъти". Първия път, когато бъдеш отритнат от обществото, първия път с някого, първата цигара, първото двойно уиски, първата... Какъв ли не е бил Медина през различните си периоди? Художник, полицейски шеф, че дори и доктор, може би малко съмнителен, но и доктор е бил. Медина живее в Лаванда, от другата страна на реката, срещу Санта Мария, град, който е забранен за него. Той няма право да влиза в него и по тази причина иска безвъзвратно да го унищожи. И ето, вятърът говори и ... |
|
|
Опитай ме... пробвай ме... вкуси ме..."Мартенският вятър е лош, така казваше майка ми. Но въпреки това усещането е приятно - ароматът на мъзга и озон, солта на далечното море. Хубав месец е март, февруари се изнизва през задната врата и пролетта вече чака на прага. Подходящ месец за промяна." Из книгата "Мощен литературен талант! Шоколад ще раздвижи неподозирани пластове във вашето съзнание. Дори прелестната Жулиет Бинош не може да достигне плътността и силата на литературния образ. Дори един голям режисьор не може да покрие изяществото на сюжета и неповторимия стил на Джоан Харис ." Ню Йорк Таймс ... |
|
|
14 мистерии. ... Стивън Кинг ни впримчва в "капан с бонбони", от който трудно ще се спасим. "Ето какво направих. Извадих от колоната карти всички пики плюс един жокер. От асо до поп = 1 - 13. Жокер = 14. Разбърках картите и ги раздадох. Порядъкът, в който ги обръщах една след друга, определи подреждането на разказите. Получи се много сполучлив баланс между "литературните" и по-комерсиалните... Съдбовно, не мислите ли? По моя преценка добавих и обяснителна бележка преди или след всеки разказ."Авторът ... |
