"Насладата от романа Звездопад на Зорница Джоринска мога да сравня с посещение в красива паралелна вселена, от която пазим несъзнаван спомен. Героите в него, принудително затворени в тесен кръг поради пандемията, усвояват настоящето опипом, с внимателни стъпки и изведнъж се хвърлят презглава в коварния мрак на непростеното минало. Това е техният начин да се свържат здраво помежду си в стремежа им нищо да не увреди съвършения свят, чието равновесие с толкова любов поддържат. И да оцеляват. Заедно с изкуството, тяхна котва в живота им, с което не се разделят нито за миг. Книга за ценители, книга за размисъл и ... |
|
"Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина - детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподобявайки ангелите. През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още ... |
|
"Аз съм малка планета със затихващи функции... Но не съм безразличен към звездния рай на небето, към бурния звездопад върху бялата пустиня на зимата, към утихващия вятър - епилог на бурята, към замръзналите капчуци, които се стапят в жарката пещ на устата ми..." Из книгата Цанко Серафимов е роден на 7 декември 1951 г. в гр. Гоце Делчев. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като кореспондент, редактор в младежки и литературни издания, както и в областта на културно-историческото наследство. Автор е на стихосбирките "Река", "Пътуване към камъка", " ... |
|
Владислав Любомиров Недялков е роден на 12 февруари 1979 г. в гр. Перник. Завършва средното си образование в родния си град и следва Икономика в Университета за национално и световно стопанство, където завършва Бакалавърска и Магистърска степен по специалността Счетоводство и контрол. Любовта му към литературата и поезията се заражда още от ученическите му години. Първите си стихотворения публикува в сайта Откровения през 2015 г. Участник е в два конкурса Ерато на вестник Уикенд с публикации на стихотворенията: Душата ми е като стара къща, Отлитат пак ятата от стрехите, Самотник на перона и други. Летен облак е ... |
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |