Учебникът се основава на задължителния университетски курс по старобългарски език, който студентите филолози изучават. Граматичният материал е изложен по дялове - увод, фонетика, морфология. Старобългарският език - най-древният писмен език на славяните и трети класически език на средновековна Европа - се разглежда в индоевропейски и праславянски контекст, във връзка със съвременните славянски езици, със съвременния български книжовен език, диалектите и народното творчество. Целта е да се изгради представа за фонетичната система и морфо-синтактичната структура на старобългарския език в диахронен и синхронен аспект. ... |
|
|
Второ, подобрено и разширено издание. ... Изданието се отличава с превод от немски език на старобългарски. Съдържа 11.567 ключови думи. ... |
|
|
В монографията са представени лексико-сематичната група на глаголите, изразяващи движение в съвременния български език. Те са интересен обект за изследване, тъй като не са обособени самостоятелно в лексикологията и в граматиката и са претърпели значителни промени в сравнение със старобългарският език и с други славянски езици. Глаголите са анализирани както в семантичен аспект - в прякото им лексикално значение, така и в стилистичен аспект - в метафорична употреба в различните функционални стилове. ... |
|
|
Със своята езикова характеристика и с историческия си развой българският език, който е наследник на най-стария славянски книжовен език - старобългарския, заема специално място измежду всички славянски езици и сред езиците, образуващи балканския езиков съюз. Езиковият съюз представлява съвкупност от неродствени езици, които независимо от своя различен генетичен произход притежават черти на специално сходство, формирали се в резултат на продължителното им съседство и на произтеклия от това езиков контакт и езикова интерференция. В книгата Българският език като балкански език се проследяват историческите предпоставки, които ... |
|
|
Петър Илчев (1927-1995) е един от основателите на Катедрата по кирилометодиевистика в Софийския университет. Преподавал е дисциплините Старобългарски език и История на българския език в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Бил е лектор по български език и литература в Ягелонския университет, Краков (1966-1967). Награден е с орден "Кирил и Методий" I ст. (1985). Основните му научни интереси и приноси са в областта на старобългарската палеография и глаголическата азбука като ... |
|
|
Книгата е резултат от дългогодишните проучвания на видния български медиевист и византолог акад. Димитър Ангелов върху проблема за образуването и развитието на българската народност през вековете. В нея последователно са разгледани възникването и утвърждаването на народността през IX - X в. в трите географски области на Балканския полуостров Мизия, Тракия и Македония. Специално внимание е отделено на отразяването на този процес в терминологията на старобългарските паметници от IX до XIV в. Проследена е историческата приемственост на българската народност през епохата на османското владичество, намерила израз в ... |
|
|
Четвърто издание. ... В изданието са представени общите закономерности и характерните особености на българската лексикална система в три основни дяла: лексикология, фразеология и лексикография. В тях подробно се разглеждат основните понятия за лексикалната семантика, категориалните и лексикално-семантичните отношения между речниковите единици. Направена е класификация и научно описание на лексиката според нейния произход, сфера на употреба и стилистични особености. Разглеждат се основни въпроси от българската фразеология и лексикография. ... |
|
|
От XIX в. до днес различни учени проявяват интерес към езика на траките. Благодарение на А. Фик, П. Кречмер, В. Томашек, Д. Дечев, Ив. Дуриданов, Вл. Георгиев и др. са събрани солидно количество думи от речта на Орфей. За жалост, твърде малка част от тях стават достъпни до широката публика. По различни причини някои лингвисти не ползват сведенията на творили по-рано колеги, а понякога определени автори се отказват от своите по-ранни открития, засягащи интересни тракийски думи. По този начин читателите са допълнително ощетени и лишени от добра база за сравнение. С настоящата книга допуснатите в миналото пропуски са ... |
|
|
В монографията е осъществена достоверна реконструкция на поместен събор на Българската църква през 894 г. в Плиска, на който на 28 март е бил одобрен внесеният от Симеон Закон за съдене на хората (и свързаното с него решение за въвеждането на старобългарския език в богослужението). Законът ограничава автономията на свободната селска община и засилва централизацията на държавата, чиято мощ заставала зад старобългарския език като трети свещен за Европа език, а с последвалия Златен век във Велики Преслав се полагат основите на славянската православна цивилизация. Ето защо 28 март 894 г. може да се смята за нейна рождена дата. ... |
|
|
Картите в изданието са от нов тип и са съобразени с най-съвременните постижения на лингвогеографията. С изнесените архаични особености Българския диалектен атлас, най-вече в частта си "Фонетика", е база за изследвания в областта на науката за старобългарския език - първият писмен зарегистриран книжовен език на славянството и на Източна Европа, на историческата диалектология и на историята на българския език. Частта "Акцентология" дава възможност да бъдат направени съществени изводи не само за българската, праславянската и славянската, но и за балканската и общата акцентология. Значението на ... |
|
|
"Супрасълски сборник" или по-добре " Ретков сборник", е един от бисерите на Преславската книжовна школа от " Златния век на българската книжнина" по времето на цар Симеон (893-927). Като твърде обемен и с разнообразно съдържание от жития и проповеди, той има изключително значение за старобългарската култура- език, стил, писмо, украса и идеология. В тази насока му съперничат само съчиненията на Йоан Екзарх Български. ... |
|
|
"Супрасълски сборник" или по-добре " Ретков сборник", е един от бисерите на Преславската книжовна школа от " Златния век на българската книжнина" по времето на цар Симеон (893-927). Като твърде обемен и с разнообразно съдържание от жития и проповеди, той има изключително значение за старобългарската култура- език, стил, писмо, украса и идеология. В тази насока му съперничат само съчиненията на Йоан Екзарх Български. ... |
