"Историята е съвременност и сегашното се превръща в история в момента на случването си. Но всъщност какво от случващото сега ще влезе в историческия разказ на бъдещите поколения може само да се предполага. Въпрос е на избор, интерпретации, политики... Не случайно се спори дали и доколко е наука историята. И не е ли тя просто сбор от различни разкази за миналото, от които всеки може да си избере онзи, който му харесва или отговаря на образованието и възгледите му. Свидетели сме, че сегашният наш национален исторически разказ, за разлика от онзи канонично определен, в който беше обучавано моето (и не само) поколение, е ... |
|
Лейди Амелия, диамантът на лондонското общество, е отгледана, за да бъде перфектната херцогиня - умее с еднаква лекота да бродира, да аранжира цветя, да командва домакинство и да организира спиращи дъха приеми. Единственият проблем е, че херцогът, за когото е сгодена от дете, не бърза да се ожени за нея. Особено след като я заварва сама, неглиже и с друг мъж... Сега младата жена се изправя пред най-голямото предизвикателство - да се научи как да обича новия си съпруг и как да преживее скандала. Бенедикт Астърли никога не е предполагал, че едно добро дело може да пренапише съдбата му. Когато открива разбита карета насред ... |
|
"Според древните римляни спомените подлежат да бъдат навреме записани за размисъл над поуките: Думите отлитат, написаното остава... Простият помни, а умният записва. Ние българите също подценяваме трайното въздействие на дочутото чрез слуха: През едното ухо влязло - през другото излязло. Гласът на разума обаче не бива да заглъхва и час по-скоро преживяното и премисленото минало трябва да се предаде на поколенията чрез писмени знаци. Ако сме забравили нещо, то заблуждаващо е успокоението, че е било незначително и не си е заслужавало изобщо да го запомним." Акад. Георги Марков ... |
|
Съставител: Юлиан Куюмджиев. ... Съвременниците, родени след падането на Берлинската стена, повлякла след себе си и "Желязната завеса", която в продължение на повече от четири десетилетия разделяше Европа и света на две враждебни, подозиращи се и противостоящи се един на друг лагера, едва ли ще разберат логиката, според която един толкова жизнен и талантлив българин като Тодор Николов Куюмджиев е трябвало най-неочаквано да преживее, без каквато и да е вина, нерадостната съдба на оцеляването под гнета и ужасите на войната и на сталинските репресии, отнели и съсипали живота на милиони човешки същества. Щастливото ... |
|
Известната оперна прима маестра Константина Петкова започва своята кариера още съвсем млада в хора на Русенската опера през далечната 1958 година. Няколко години по-късно се озовава в Италия, където завършва оперно пеене в прочутата консерватория Санта Чечилия, а след това специализира оперна режисура при Херберт фон Караян във Виена. Участва в редица оперни спектакли на големите европейски сцени, а също концертира като солистка на знаменития оркестър Виртуозите на Рим. Движи се в артистичните среди на прочути музиканти, режисьори и художници като Игор и Олег Маркевич, Франко Ферара, Микеланджело Антониони, Федерико ... |
|
Тази книга събира двама световни лидери на съвременната мисъл, за да разговарят по трансцендентни теми, засягащи човечеството, и да дискутират алтернативи за бъдещето. Единият от участниците е Хосе Пепе Мухика, бивш партизанин и президент на Уругвай от 2010 г. до 2015 г., спечелил огромна международна популярност заради аскетичния си начин на живот, мъдростта си и здравия си разум. Другият е Ноам Чомски, интелектуалецът, направил революция в лингвистиката, за да се обърне към широк спектър от изключително актуални хуманистични и философски теми. Мексиканският документалист Саул Алвидрес успява да ги събере и да създаде ... |
|
"Спомени за истината и любовта Мнозина автори използват спомена като бастун, с който да преминат отново по стъпките на живота си. Да загладят неравностите или да опитат да се приповдигнат над самите себе си. За моя огромна радост полковник Йордан Костадинов не се оказа сред тях. Основното послание във "Видяно, чуто и преживяно" е любовта. Любовта към родителите, към децата, към родния край, към Родината и не на последно място към приятелите, колегите и Професията. Именно към Професията с главно "П". Йордан Костадинов не си спомня, той се изповядва. Изповед, която може и да не се хареса на някои, ... |
|
Моят живот беше и днес е съдбовно свързан с нетленния идеал за установяване на общество на свободата, хуманизма и социалната справедливост, а това значи и с неговите барикади. И нито съжалявам за това - обратно, благодарен съм на съдбата, че ми помогна да намеря пътя към него - нито се отказвам от преживяното, нито имам намерение да го пренаписвам. То не подлежи на обжалване. Но почтени и достойни ли са били винаги делата ми? Какво в тях е добро и какво е лошо? Имам ли право открито, а не гузно да гледам хората в очите? Тези въпроси стояха пред мен в миналото, стоят и днес. Не се съмнявам, че си ги задават всички ... |
|
Пътеписът "От Дунав до Бяло море. Видяно и преживяно" възхвалява българската земя и проследява философски и емоционално политическата и културната ни история. Авторът ни представя критичен поглед върху българската народопсихология и споделя страданието и разочарованието си от печалната ни историческа съдба."Обиколил Добруджа, Македония и Тракия не веднъж, Петко Росен ги познава и в добро, и в лошо. Затова писанията му не са само картини, видени през прозорец, те са и животрептящи проблеми, върху които човек несъзнателно се замисля." Васил Мавродиев Петко Росен е български писател, публицист, ... |
|
Първият демократично избран столичен кмет след социализма разказва за себе си."Тази книга е сбор от събития, малки и големи случки и персонажи, които съпътстваха четиригодишния ми мандат като кмет на София. Описанията не следват строга хронология. Те са представени без грим и ретуш, такива каквито аз съм ги преживял. Тук споделям моите чисто човешки преживявания и бих казал, че с написаното разкривам част от себе си, останала скрита за околните. В книгата се прави връзка със събития и факти, които са се случили преди и след като аз седнах на кметския стол - за да изясня моето поведение, решения и постъпки, добри или ... |
|
Роман като шлифован диамант Това не е роман не е роман в стандартния смисъл по отношение на сюжет и развитие на характерите. Той по-скоро е откровение за процеса на изцеряване и зараждането на любовта, самоуважението, мъдростта и състраданието. Това не е роман е зов. В началото героинята твърди, че не възнамерява да пише роман, а да изпрати послание за обич към брат си Джони, за когото се предполага, че се е удавил преди 30 години, но тя вярва, че е жив. Историята се развива под формата на ретроспекции, от които читателят научава за отношенията на Имоджън с родителите и брат и и се докосва до дневници и писма на роднини. ... |
|
"Книгата От хаоса на преживяното. С даровити и бездарни, макар и дълбоко лична, не е само спомени, не е и само пътуване към едно непознато за младите време, тя е врата към неговия дух, към хората от плът и кръв, които са живели, чувствали, творили в този половин век. Написах я с желанието да свържа моето поколение с днешните, а и с бъдещите, в едно органично изживяване. Може би някои от имената ще са непознати за младите, но всички те имат свое значимо място в съвременната ни българска литература. Много си тръгнаха без време от този свят, но, слава богу, оставиха ярка следа в нея. Кои са те - ще научите от прочита.& ... |