"Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетан Пикон "Белетристиката на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо "Той изрази по иеизлечим начин част от нашата епоха - написа думите, които трябваше да бъдат написани, ... |
|
|
"Но сърцето е обиталище и на омразата. Любовта е положителна, съграждаща и животворна. Омразата е отрицателна, разрушителна и смъртоносна, Радостта е пълнота и момент на съвършенство. Човек има това, което е искал. Споделената радост е умножена радост. В самотата не са нужни думите с техните физически трептения и звучене. В самотата тишината ни казва всичко. Безразличието към себе си е нещо повече от самота, нещо повече от отчаяние, нещо повече от погнуса, нещо повече от нетърпимо страдание, нещо повече от ресантиман и т.н. То е пълна загуба на себе си. Безразличният си казва, че се е провалил тотално и не се ... |
|
|
Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
|
|
Сборникът с разкази "Виенско колело" (оригинално заглавие "Die Liebe zur Zeit des Mahlstadter Kindes") на младия австрийски писател Клеменс Й. Зец (1982) печели наградата за белетристика на Лайпцигския панаир за 2011 г. Той е третото му произведение и първата негова книга на български език... Жена кара приятеля си да я заключи в клетка; мъж живее в абсолютна самота на далечна планета; стар поет в легло с решетки от всички страни е сърцето на колекцията в литературен музей, посветен на самия него; Лили, която един ден забелязва, че на раменете ѝ са "поникнали крилца: мръсни, розови, раними ... |
|
|
Книгата с разкази Там, където свършва морето е дебютна за авторката Зарина Василева."Разказите в дебютния сборник с разкази Там, където свършва морето на Зарина Василева са едновременно леки, цветни и ефирни като сапунени мехурчета, но и изпълнени с толкова много смисъл и житейска реалност, че натежават като камъни, като олово, като... неизбежен размисъл за нещата от битието, който те държи здраво стъпил на земята. И ти се плаче, и се усмихваш, и си припомняш за вярата в доброто и човещината. Тежат думите на Зарина, движат се, също като клавишите на пишеща машина, видяла хиляди човешки съдби и описала ги с мастило ... |
|
|
И погнуси се человекът от делата си, и чу за пръв път в себе си гласа на Бога, на пробудената си съвест, който му казваше " Ненаситний, алчний и нищожний досега рабе, разбери великата Божествена премъдрост; вникни в тайните на битието и разбери смисъла и целта на твоето премъдро съществувание тук долу на земята, което се състои в твоето духовно себеусъвършенстване. И ще изгрее тогава в тебе слънцето на правдата, великото светило на разума, като зацарува правда и мир на земята. И ще видиш ти, че силата ти е в силата на ближния ти, щастието ти е в щастието на брата ти и величието ти е във величието на Бога у сърцето ти! ... |
|
|
"Аскетът в мола и други разкази" е новата книга на Калин Терзийски, събрала разказите, писани в последните три години. Тези разкази не са обединени просто от периода, в който са писани, а от една философска идея, че в консуматорското общество е напълно възможно да се живее умерено и при това - да се живее щастливо. Без да се изпада в беса на свръхконсумацията - със смирение и внимание към фините нюанси и невидимите детайли на живота. Терзийски разказва историите на Аскетът и на другите си герои, живеещи в нашия реален свят съвсем като приказки. Защото, погледнати от друг ъгъл, тези ежедневни случки са си ... |
|
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
|
Жан-Пол Сартр (1905 – 1980) е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са "Битие и нищо", "Погнусата", "Стената", "Думите", "При закрити врата". През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля."Съществуването предшества същността.""За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнанието, че съществува.""Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на ... |
|
|
"Друга влюбеност ме буди, друга музика дочувам. Музиката ме полюшва и от унес хуквам в устрем. И след бурята от ужас, от погнуса и заблуди тихо се смирих. И, събуден в чудна влюбеност, чудната наука уча. Уча се на будна устременост." Румен Денев В 75 стихотворения издателят Иван Гранитски е опитал да представи портрет на един поет, в чиято поезия звънят струните на най-дълбокото екзистенциално съществуване, стигащо до трагизъм. "Поетът знае със сърцето си значението и способността на думите да създават различни велики съчетания и да стават мостове между отделните състояния на духа", казва той. ... |
|
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
|
|
Една сутрин трийсетгодишният Юзек се буди от натрапчивите си мисли и изневиделица в спалнята му нахлува учителят му по литература. Без обяснения Юзек се озовава захвърлен в един хаотичен и опак свят, в една твърде необичайна училищна среда, обграден от подрастващи ученици и учители без качества, инфантилизирани и заточени в безизходицата на вечното детство. Романът на един от най-интересните и авангардни писатели в световната литература, Витолд Гомбрович (1904 - 1969), е написан по неповторим и неподражаем начин. Единствен в света на литературата, този шедьовър се превръща в едно от най-важните и известни произведения ... |
