Почти по принуда безименният разказвач пристига в родния си град, където трябва да погребе баща си. Това завръщане не е свързано със силни чувства, защото тук вече всичко му е чуждо. Случайно той се среща със свой бивш съученик и получава по...кана да го посети в замъка му, където тесен приятелски кръг празнува традиционния си уикенд преди началото на голям фестивал. Алкохолът се лее, появяват се проститутки, сервират се средновековни ястия, започнало е голямото плюскане. Изведнъж на вратата звъни непознат човек, за когото празнуващите решават въз основа на цвета на кожата му, че е наркотрафикант, и решават да го поканят ... |
|
Петър Денчев е роден на 8 август 1986 г. във Варна. Пише поезия и проза. Освен литературни има и театрални амбиции. Учи театрална режисура в Натфиз "Кръстьо Сарафов". Публикувал е в периодичния печат и в интернет. Има няколко малки литературни награди."Тъй, както мъж целува жена, която обича" е първият му роман. Не можех да повярвам, че жена ми обича само мен. Смятах, че ме лъже. Бях обзет от мисълта, че ако не сега, един по-късен ден тя ще ми изневери. Чувствах се щастлив, когато тя ми казваше, че обича само мен. Но идеята, че други мъже могат да поискат секс от нея, ме влудяваше. Не само това. Дори ... |
|
Книгата е част от поредицата "Разказът - един пренебрегнат жанр". ... Карол Фив (1971) е съвременна френска писателка и художничка. Бакалавър по философия и магистър по пластични изкуства, от 2012 г. тя се отдава изцяло на писането. Авторка е на три романа: "Живот като на кино" (бълг. изд. 2014), "Неделя е и нямам нищо общо" (2015) и "Камий Клодел" (2015), и на няколко детски книжки: "До полата на мама" (2012), "Спи ли учителката в училище" (2014) и др. "Когато станем щастливи" (2010) е сборник с тридесет и един кратки текста, в които тридесет и един ... |
|
Никеч. Танцът на живота е най-четената творба на мозамбикската писателка Паулина Шизиане. Романът представя историята на Рами, която след дълги години брак с висшия полицейски служител Тони открива, че съпругът ѝ води паралелен живот в същия град с други жени, с които е създал други семейства. Подтикната от разкритието, изненадващо за една възпитана в здравите католически устои жена, Рами се среща с другите съпруги, с които на свой ред създава своеобразен женски съюз в опит да се изправи срещу полигамните традиции в мозамбикското общество и тяхната перверзна употреба в съвременния живот. В хода на вълнуващата ... |
|
Едновременно фантазия на перверзен моралист и на социален антрополог, романът Сто нощи изследва любовта, изневярата и формите на лъжата. Около половината от хората признават, че са изневерявали сексуално на партньора си. А дали другата половина казват истината, или лъжат? Има само един начин да се провери: да се проучи животът им с помощта на детективи или чрез средствата на електронния шпионаж. Такъв антропологичен експеримент ни представя настоящият роман: изследване върху шест хиляди души без тяхното съгласие, за да се стигне накрая до надеждна статистика за сексуалното поведение и навици на съвременното общество. ... |
|
Остър, греховен, ръбат, режещ, брутален, клаустрофобичен, вулгарен, провокативен, краен, извратен, мизантропски, плашещ, любовен, антиутопичен, перверзен, красив, груб, кървав. Много още определения могат да бъдат дадени за романа "Откровението на Давид" на Здравко Алдомиров и всички те ще са напълно верни за някоя от страните на книгата, но едновременно с това те ще са просто думи, които се движат само по повърхността, защото както повечето истории, и тази е много по-дълбока от онова, което се вижда отгоре. Действието в романа се развива в град, наречен просто Градът. Той расте и поглъща хора, без географски ... |
|
"Той трябваше да бъде разбивач на женски сърца. Трябваше да бъде еротоман. Еротоман - естет. Ценител на женската красота. Способен да глези любовта, без да я наранява. Никога да не настоява и никога да не бърза. Да разбърква душевния свят на жената. Да я накара да изрича собствените му желания на глас. Да не казва никога "обичам те". Да предлага шеметна страст за ума. Да бъде перверзен в желанията си. Да създава болезнена зависимост от себе си. Да показва на жената как да бъде жадна. Да я лиши от любовта и по този начин да я научи да обича. И накрая – да съумее да се измъкне от нея с такава нежност, че тя ... |
|
Комплектът съдържа книгите: Машини за любов Кръглата риба Горният етаж ... Машини за любов: "Той трябваше да бъде разбивач на женски сърца. Трябваше да бъде еротоман. Еротоман – естет. Ценител на женската красота. Способен да глези любовта, без да я наранява. Никога да не настоява и никога да не бърза. Да разбърква душевния свят на жената. Да я накара да изрича собствените му желания на глас. Да не казва никога "обичам те". Да предлага шеметна страст за ума. Да бъде перверзен в желанията си. Да създава болезнена зависимост от себе си. Да показва на жената как да бъде жадна. Да я лиши от любовта и по ... |
|
Номинирана за "Ман Букър" 2011. ... Майката на мъртвото момче пазеше кръвта. Искаше тя да си остане там, личеше си. Дъждът напираше да плисне и да я измие, ама майката нямаше да му даде. Дори не плачеше, просто стоеше скована и озверяла, все едно това ѝ беше работата - да подплаши дъжда обратно горе в небето. Един гълъб се оглеждаше за манджа. Нагази право в кръвта. Даже и той беше тъжен - личеше си по това, където очите му бяха целите розови и мъртви. Цветята вече бяха клюмнали. Имаше снимки на мъртвото момче с униформата от училище. Пуловерът му беше зелен. "Моят пуловер е син. Моята униформа е по- ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Издание на ромски език. ... Сали Ибрахим е българска поетеса и обществена деятелка от ромски произход, и по-точно от рода на ерлиите. Била е главен специалист в отдел „Културни събития и програми“ на Столичната община и депутат в Световния ромски парламент. Член е на Сдружението на българските писатели. Превеждана на испански, полски и сръбски. Авторка е на текста на ромския химн “Василица”, изпят от Софи Маринова. Библиография: 1993 - „Космична любов“, „Гривна за Ева“ (стихосбирки) 1994 - „Скитница в Космоса“ (стихосбирка; печели испанския конкурс „Мистична поезия“) 1999 - „ Цигански видения “ (стихосбирка; ... |
|
Едно анонимно писмо, изпратено до няколко адреса, разлюлява съществуването на обитателите на площад "Арецо", известен с многобройната колония от папагали. В този елегантен район на Брюксел живеещите различни, понякога ексцентрични и дори перверзни мъже и жени, самотници, двойки, семейни, имат усещане за жестоко нахлуване в тяхната интимност. Писмото събужда толкова много обещания и очаквания, колкото и разочарования и злополучия, всяко субективно интерпретирано. Е. Е. Шмит ни води през този див танц, превръщайки разказа в енциклопедия на желанията, чувствата и удоволствията, на любовното поведение в наши дни. ... |
|
Главният герой на романа Дъжд в Париж Андрей пристига в Париж за пет дни и мисли, че този град може да го извади от поредица неуспехи и лични сътресения. За негово съжаление, през цялото време навън вали дъжд, поради което се отдава на пиене и спомени в хотелската си стая: за младостта през 1990-те години, за първата си любов и като цяло - за всичко за първи път - в Къзъл, столицата на Тува. Родителите и приятелите му вече са напуснали града, но това е неговият дом, от който той не желае да си тръгне... Искреността и прецизността на автора, вниманието към детайла създават образа на четирийсетгодишен мъж и неговия живот в ... |