В тази книга са включени беседите, които Хорхе Луис Борхес изнася през 1977 г. в театър Колизей в Буенос Айрес. В тях, подобно на Сервантес, Борхес е читател, който разказва, коментира, обобщава чужди текстове. Както в много други случаи, така и тук четенето при него се превръща в акт на създаване, пресъздаване, тълкуване, популяризиране, полемика и удоволствие. С навлизането в текста този немощен, вече сляп човек започва да ни прилича на скромен историк, който със своя методичен труд сякаш несъзнателно оформя крайъгълния камък на културата и разбирането за литературата като безкрайна възможност за наслада. Философ на ... |
|
|
В новата книга на Димитър Бочев са описани и осмислени исторически ситуации и процеси, движени от злото, което е възпирано и побеждавано от жаждата на човечеството за свобода и човеколюбие. Този писател и публицист не се предава никога на резигнацията и нихилизма. Принципите и истините в творчеството му са принципи и истини на живота му. Той е безкомпромисен. Обръщам специално внимание на неговата неподкупна интелектуална честност, която смятам за висша добродетел, присъща на истинските интелектуалци, които служат на своето изстрадало отечество и на заблуденото понякога човечество."Есетата на Димитър Бочев са ... |
|
|
Рядко в испаноезичния свят някой е обхващал с такава широта както Октавио Пас различните страни на световната култура и е разсъждавал с такава дълбочина върху проблемите, противоречията и трагедиите както на миналото, така и на своето време. Рядко някой е успявал да постигне такова равновесие между критическа строгост и поетическа интуиция, между мисъл и страст. Съвсем не би било преувеличение да се твърди, че есеистичното творчество на Октавио Пас, неделимо от неговата поезия, се числи към онези литературни произведения, които по думите на самия мексикански поет успяват да отговорят на онези въпроси, които смътно, без да ... |
|
|
"В този сборник с радиоколежката Валентина Михайлова събрахме част от вечното радиотворчество на Василски, всекидневните му коментари, излъчвани в продължение на три години в ефира на програма "Христо Ботев" в рубриката "Коментар на деня в 300 секунди". Тези есета са образец за журналистическата находчивост, професионална позиция и принципност, на гражданска смелост. Включихме най-добрите му коментари, които се излъчваха миг след края на обедните новини. И винаги се пишеха от Георги в последния момент, най-много час преди да започне осведомителният бюлетин. И за това те бяха винаги хипер актуални, ... |
|
|
"Окото е първият кръг, хоризонтът, който обхваща, е вторият, и повсеместно в природата тази първична схема се преповтаря безкрай." Така започва есето "Кръгове", дало заглавието на настоящия сборник на Ралф Уолдо Емерсън - един от най-големите американски писатели и мислители. Книгата събира тринайсет текста на бостънския интелектуалец, чрез които богатото му творчество е представено в пълнота. "Свръхдушата", "Поетът", "За ползата от великите люде", "Торо" и най-вече едноименният "Кръгове" се фокусират върху идеята за кръговратите на съществуването, ... |
|
|
"Кайротични прелюди утвърждават Антоан Асенов като един от най-изтънчените есеисти в българското литературно пространство днес. По монтеновски, с увереността на един зрял дух, авторът се гмурва в есеистичното раздаване, сякаш това е най-естественото състояние на речта и общуването, превежда музиката на езика на живота, втъкава музикалното в битието. Организирани на принципа на годишните времена, 12 на брой, колкото са и месеците в годината, текстовете в този сборник са по следите на изгубеното време, но към едно наше, родно детство, което непрестанно излиза от локалното на спомена и се свързва със световната култура ... |
|
|
Есета за изобразителното изкуство и естетиката (лицеприятни и нелицеприятни, приемливи и провокиращи, обясняващи и търсещи истината) от Валентин Ангелов на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Тази книга е сборник есета, който заема заглавието си от най-прочутото сред тях и е публикуван след смъртта на толкова известния и така ексцентричен автор. Присъщото на Перек желание да подрежда и изброява нещата тук се разпростира върху какви ли не области - от собственото му писане през модата до начина да подреждаш библиотеката си, оттам до очилата, а от тях - до готварски рецепти, комбиниращи по привидно безброй начини едни и същи продукти... На някои места сме в дълбокото на литературата, на други таксономичният световъртеж ни захвърля право в социологията на всекидневието, на трети се изправяме пред чисто ... |
|
|
Шведският режисьор и сценарист Ингмар Бергман (1918 - 2007) работи за театъра над 60 години, през които поставя 172 пиеси и е директор на театрите в Хелсингборг, Гьотеборг, Малмьо, Кралският драматичен театър в Стокхолм и Резиденцтеатър в Мюнхен. Талантът му го отвежда и в киното, където за 40 години режисира над 60 филма за големия и малкия екран. Настоящият сборник обхваща почти цялата му кариера, от първите му стъпки в сянката на Втората световна война, до 90-те години, когато вече е приключил с киното, но продължава да работи в театъра. Текстовете са писани по най-различни поводи: част от тях са публикувани в ... |
|
|
"Възгледът, на който принадлежа, е възгледът на поезията. Този възглед има хилядолетна история със запазени писмени съкровища, основаващи се на много по-стари предания. Аз нямам възглед, аз принадлежа на този възглед. Човек може да има поглед за нещо, но този поглед ще бъде, основан на възгледа, на който принадлежи. Възгледът е светлината, дето осветява нещата... Погледът е мнение, а възгледът - истина. Погледът дава граници и определения, а възгледът, осветявайки ги, ги отпраща напред. Възгледът разширява света, съединява погледите, събира обектите в цялост, т.е. възгледът е синтез." Румен Денев С тези думи ... |
|
|
"Есетата на Сава Славчев са балансирани, елегантни и ерудирани, напълно лишени от присъщата за времето ни ненужна категоричност. Ето какво написах на автора, веднага щом ги прочетох: "Това е твоята форма, удоволствието от свободата при употребата ѝ си личи. Искаше ми се краят на есето за литературата и културата да е по-дързък и обвиняващ, дори зловещ, за да намери, да си направи, да си отвоюва място в съзнанието на четящия. За щастие няма нищо такова! Културният човек се познава по начина, по който защитава културата, а аз съм варварин и се осъзнах като такъв, докато четях. Но от това осъзнаване не ме ... |
|
|
Като главна съставка на всяко критично действие мисленето е аскетика на ума, разчитаща на радикален субект, който мисли "на голо". При това задължително за мисленето на субекта е то непременно да бъде некоректно - независимо от цената. Дискурсивните практики на голото мислене са своевременни и крайни: понасяне и превъзмогване на действителност през призмата на категорична редукция на заварения свят в конкретна утопия. Априорни задължения от всекидневно естество имаме единствено към конкретното... Петър Горанов е доктор по философия; автор на "Нищо особено" (2013) и на още други изречения и съждения, ... |
