Всеки от нас знае, че разногласието е вездесъщо и неизбежно. Освен това подозираме, че то е проблем, който трябва да бъде решен. Щом науча, че някой не е съгласен с мен по даден въпрос, увереността ми в моята правота бива разклатена. Ако пък имам основания да смятам опонента си за равностоен, то, изглежда, трябва да приема, че нито един от нас няма правото да запази своето убеждение. Така се оказва, че знаем много по-малко, отколкото ни се иска да вярваме. Преди около двадесет години се ражда епистемологията на разногласието. Тя показва, че това как е правилно да реагираме в ситуация на разногласие съвсем не е очевидно. ... |
|
|
Сампат Чавла се ражда в края на невиждана суша в семейство, което не е съвсем като другите семейства, в град, който не е съвсем като другите градове. След като години наред се проваля в училище и в работата и прекарва дните си унесен в мечти на сергиите за чай, никой не смята, че той ще постигне някакви успехи. Един ден обаче Сампат се покатерва на дърво гуава, за да се отдаде на блажено съзерцание, и неочаквано се прочува като свят човек, което разбунва духовете в малкия град Шахкот. Шайка крадливи, алкохолизирани маймуни тормозят поклонниците, които се тълпят под гуавата, държавните служители се чудят какви безумни ... |
|
|
"Животът е история, разказана от луд, пълна с врява и безумство, в която няма ни капка смисъл... Така аз бих представил в едно изречение пиесата на Уилям Шекспир Макбет - най-кратката, но и най-известната му трагедия. Основана е върху разказ на шотландския крал Макбет (1005 - 1054). Бардът от Стратфорд на Ейвън я е посветил на покварата от властта и на предателството. Избрах този стих за мото на книгата, защото покварата от властта и предателството са главните причини за пропадането на България. Покварата на хора, които през всичките години на Прехода предаваха миналото и бъдещето на България, нейната природа и ... |
|
|
Йордан Ефтимов е автор на онографиите "Опроверганата добродетел: Опити върху Цветан Марангозов", "Двойното дъно на класиката" и "Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм". Един от основателите на Департамент Нова българистика към Нов български университет. Тази монография се състои от четиринадесет глави, в които се разгръща новаторски прочит на значими текстове от българската поезия от 50-те до 90-те години на ХХ век. В последните години тъкмо конкретният затворен прочит не е най-активно практикуваната и всъщност добре овладяната практика на ... |
|
|
Романът е написан през 1954 година. Тоест когато Габо е бил на 27 години. Това е първият му роман и първата му публикувана книга въобще. Това е и първото негово произведение с място на действието прочутото Макондо, любимото на Габо, което той споменава и в много следващи творби, и дори да не го нарича с името му, се разбира, че става дума за него. Романът се състои от 11 глави. В него се разказва за едно семейство от четирима души: възрастен полковник от войните, втората му жена, дъщеря му и внука му. 25 години преди текущия момент на действието в дома им пристига френски лекар с препоръчително писмо от главния интендант ... |
|
|
Съставител: Гергана Димитрова. ... "Ритай топка, карай лодка, сутрин, вечер на разходка, плувай, карай колела, пущай пъстри хвърчила, конче яхай или пеш в планините горе беж!" Елисавета Багряна Илюстрации: Пенко Гелев. ... |
|
|
Илюстрации: Робърт Ингпен. ... Класическата приказка "Шумът на върбите" на Кенет Греъм излиза за пръв път през 1908 г. и всички: и децата, и техните родители, се влюбват веднага в плахия Къртичко, в дружелюбния Плъхчо, в изобретателния Язовец и немирния Жабок. Щастливият им живот по бреговете на Темза е изпълнен с какви ли не перипетии, възникнали най-често заради Жабока, който със страстта си към автомобилите накрая се озовава зад решетките. Бягството му от най-строго охранявания зандан, откъдето той се измъква, предрешен като перачка, е сред най-любимите приключения в детската литература. Във великолепното ... |
|
|
"– Страхотно ми харесват дрехите ти, друже! – отбеляза господин Плъх след около половин час. – И аз възнамерявам да си взема черен кадифен смокинг един ден. Веднага щом мога да си го позволя. – Моля? – каза Къртичко, като с мъка се откъсна от мечтите си. – Извинявай, не те чух. Дано не ме смяташ за грубиян. Но всичко това е толкова ново за мен! Просто... това е... Река! – Реката! – поправи го господин Плъх. – И ти наистина живееш на Реката? Какъв весел живот! – попита Къртичко." Британският писател Кенет Греъм (1859 – 1932) добива популярност с произведението си от 1908 г. "Шумът на върбите" (The ... |
|
|
Джулиан Барнс - носител на наградата "Букър". ... Изкуството е шепотът на историята, който звучи по-силно от шума на времето. През май 1937 г. един млад мъж всяка вечер застава на площадката до асансьора в своя ленинградски блок и чака. Служителите на НКВД винаги идват посред нощ. Той не знае дали ще бъде арестуван, или просто отведен на разпит. Нито един от известните хора, които познава, вече не може да му помогне. Самият той е знаменитост, през последните години са го аплодирали навсякъде - от Швеция до Америка и Аржентина. Но ето че у дома е изпаднал в немилост. Защото операта му "Лейди Макбет от ... |
|
|
"Задвижван от фантасмагоричен, почти приказен сюжет, но обърнат изцяло към реалността, Шум в ухото е роман за липсите. Може да се чете и като заиграване с опорните точки на персоналната, семейната и националната ни памет. Много е възможно авторът да е мислил книгата си и като своеобразен литературен екзорсизъм, а защо не и като апология на надеждата. Важно е обаче да предупредя - предстои ви необезопасено спускане със скоростно влакче, затова се дръжте здраво!" Красимир Лозанов "При Кирил Нейков смешното и носталгичното, абсурдното и тъжно-романтичното, клетото и умилителното са споени - така както беше ... |
|
|
|
|
|
"В дебютната стихосбирка на Мирослав Бърдаров (роден 1967 г.) се смесват и шумят най-различни почерци, реплики, малки и големи истории, цели писмености. Само по себе си това не е Бог знае какво, и най-романтически настроеният поет трябва да е разбрал, че светът е отдавна съчинен, измислен, че и описан отчайващо добре. Номерът е, как от вече зададеното, от реди-мейда на света, със същите до болка похабени знаци да опишеш собствените умори и екзалтации, щастия и пропадания. И те да звучат като казани за пръв път. Или поне малко по-встрани от вече видяното. В най-добрите стихотворения от тази стихосбирка Мирослав ... |
