В поредицата си "Дълг и чест" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Зина Маркова - "Дълг и чест: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа". ... "Дълг и чест са свещените думи, гравирани по сабите на храбрите български кавалеристи на генерал Иван Колев, донесли на родината величави победи и неувяхваща слава със своя героизъм, безстрашие и саможертви. "В тази книга, драги читателю, ще се пренесеш в едно необикновено събитие - дръзкият поход на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. "Тя дойде отвън, удари само набата, биенето на който раздруса ... |
|
|
В том първи са включени монографиите на Зина Маркова, посветени на църковно-националната борба на българския народ и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа: Българското църковно-национално движение до Кримската война издадена през 1976 г., Българската екзархия 1870 1879 издадена 1989 г.,и Четата от 1868 г. издадена 1990 г. Трите монографии се издават без каквото и да било съкращавания. ... |
|
|
В том втори се включват най-важните студии и статии на Зина Маркова, резултат от четвъртвековната ѝ изследователска дейност. Те не само допълват, но и дават по-разширена представа за обектите на нейното внимание. По-голяма част от тях също третират въпроси от борбата на българския народ за извоюване на църковна национална независимост, но има и посветени на проблеми извън тази област. Като цяло студиите и статиите са посветени на възрожденската епоха. С една-две свои работи авторката излиза като че ли извън нея, но проблемите, които засяга - дейността на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. и дейността на ... |
|
|
"С годините някои имена избледняват, докато други започват да светят все по-ярко. Времето е най-безпощадният съдник, който безкомпромисно определя мястото на всеки творец върху скалата на националния пантеон. Задължение на историографа е да намери точната мяра между тленното и вечното, между онова, което отмира, и онова, което остава и се утвърждава. Спокойно може да се твърди, че едно от най-знаковите имена в българската историография е това на проф. д-р на историческите науки Зина Костадинова Маркова. Със своите многобройни изследвания и публикации на документи върху църковно-националното движение и политическата ... |
|
|
"Дар" е последният роман, който Набоков пише на руски език."Тъй като светът на "Дар" е също тъй фантасмагоричен, както повечето мои светове, мога да говоря за тази своя книга от позициите на известно отдалечаване от нея. Това е впрочем последният роман, който съм написал или ще напиша на руски език. Героинята в него не е Зина, а руската литература. Основното в първата глава са стихотворенията на Фьодор. Втората отразява въздействието на Пушкин върху творческото развитие на младежа и опита му да опише експедициите на своя баща зоолог. Третата глава измества фокуса върху Гогол, но в центъра &# ... |
|
|
"Въпреки живота - всичко е любов!" ... "Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. "Германия, мръсна приказка" е отвъд националният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели "Германия, мръсна приказка", и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори." Димитър Стоянович " ... |
|
|
Малък човек с голяма уста - зинал, решил да погълне света. Иска богатство и почетни постове. Иска дворец на Канарските острови. Иска охрана и аудитория. Иска голяма роля в историята... Само че гледа на педя от земята... Казвам му името. И пускам водата. ... |
|
|
"Нощта се разсипва във блясъци по върховете. Слънчогледите погледната слънцето! Зората от сън се пробуди сред гръм от картечници: От далечните склонове - удар след удар - заплющяха луди курпуми - олово. Топове като зинали слонове зареваха... Трепет и страх. Слънчогледите паднаха в прах." Из книгата Поемата Септември е най-мощната, най-ярката илюстрация за единство и последователност на Геовите социално-нравствени и естетико-художествени терзания и търсения. Няма противоречие между експресионистичните експерименти и социално ангажираната тенденция. Формата е съдържателна, твърди Хегел. У Гео Милев трагедията ... |
|
|
В книгата са поместени жития и памет на следните светии и мъченици: мъченик Андрей, мъченица Вяра, свещеномъченик Григорий, преподобен Давид, праведна Елисавета, апостол Зина, мъченик Иоан, апостол Климент, апостол Лука, мъченик Максим, мъченица Надежда, мъченик Петър, мъченица София, княз Теодор, света Фива, изповедник Харитон и много други. ... |
|
|
Възраждането на приключенския роман! Пътувай до дъното на Земята... в един свят, за чието съществуване не си подозирал... Под леда... малка група военни специалисти си пробива път към центъра на света. Вторите, одързостили се да проникнат в този подземен лабиринт. Онези преди тях, не са се завърнали. Над скалите... през зиналите пещери... отвъд черната река... ти не си сам. В мрака... където те очакват удивителни неща. И невъобразим ужас... Където се откриват неща, способни да преобразят света. Неща, чийто покой никога не би трябвало да се смущава... Началото е на дъното на Земята. Продължи по-нататък... Към чудо, в ... |
|
|
Да си припомним смъртта на Орфей: нападнат от побеснели менади, кървящ, разкъсан и накрая обезглавен. Вакханките разхвърляли навсякъде части от тялото му, а реката Хеброс поела във водите си главата и лирата му. Тогава станало чудо - от лирата прозвучали тонове, а мъртвата глава все още пеела. Грозен дракон видял главата и се нахвърлил върху нея, за да я оглозга, но от висините се спуснал Аполон и превърнал в камък чудовището и зиналата му паст. Холистичният светоглед съществува още от древността и през последните повече от сто години е заявил присъствието си в много области на човешкото познание - философия, медицина, ... |
|
|
Съставител: Борис Христов. ... На един песимист Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира, да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не вижда злото, когато по-дълбоко забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала: защо грешиш, защо? Аз зная, то го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен, знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил си ... |
