Нищо не прави Бог толкова близък, колкото ближният. Всеки миг от съществуването ни, ако върху него има божествен отпечатък, се превръща в монета на вечния живот. И е без значение от коя страна тук долу пада монетата - от страната на радостта или на болката - щом една вечно възобновявана игра я устремява нагоре към небето, където нейната стойност не се променя, а цената се изплаща винаги със същото чудо. Светът умее да практикува тайнствения занаят на мълчанието. Бездните, като добри свещеници, съхраняват тайната изповед на нещата. ... |
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Ако Санкт-Петербург събужда мечти, то Кремъл привлича със страховитото си минало. Историята му е пълна с оргии, убийства, заговори, обрати и възходи. Кремълските стени остават символът на тази загадка, обвита в мистерия, както го наричаше Уинстън Чърчил. Открай време зад тези стени са се разигравали всякакви истории - от най-трагичните до най-прекрасните: блянове за величие, за пътешествия, за приключения или просто за спасение. Между триумфи, разгроми, трагедии или лудост ... |
|
Humbert Humbert – scholar, aesthete and romantic – has fallen completely and utterly in love with Lolita Haze, his landlady's gum-snapping, silky-skinned twelve-year-old daughter. Reluctantly agreeing to marry Mrs Haze just to be close to Lolita, Humbert suffers viciously in the pursuit of romance; but when Lo herself starts looking for attention elsewhere, he will carry her off on a desperate cross-country misadventure, all in the name of Love. Savagely hilarious, flamboyant, heart-breaking and full of ingenious word play, Lolita is an immaculate, unforgettable masterpiece of obsession, delusion and lust. " ... |
|
"Дар" е последният роман, който Набоков пише на руски език."Тъй като светът на "Дар" е също тъй фантасмагоричен, както повечето мои светове, мога да говоря за тази своя книга от позициите на известно отдалечаване от нея. Това е впрочем последният роман, който съм написал или ще напиша на руски език. Героинята в него не е Зина, а руската литература. Основното в първата глава са стихотворенията на Фьодор. Втората отразява въздействието на Пушкин върху творческото развитие на младежа и опита му да опише експедициите на своя баща зоолог. Третата глава измества фокуса върху Гогол, но в центъра ... |
|
"Безпризорното дете, самовлюбената майка, задушаващият се в собствената си похот маниак не са само ярки герои в една изолирана сага. Те ни предупреждават за собствените ни опасни наклонности, сочат възможни бедствия. Лолита трябва да накара всички нас - родители, социални работници, педагози - да се посветим с още по-голяма бдителност и проницателност на задачата да възпитаваме едно по-здраво поколение в един по-сигурен свят." Джон Рей, д-р по философия "Никога от Ренесанса до днес, сексът на е изобразяван тъй поетично, а също и тъй еротично, както в Лолита." Морис Кутюрие "Дълбоко лирична и ... |
|
"– Виж арлекините! – Какви арлекини? Къде са? – Навсякъде. Огледай се. Дърветата са арлекини, думите – също. Арлекини са обстоятелствата и обобщенията. Събери на едно място шегите и образите – и ще получиш трети арлекин. Хайде, по-живо! Съчини света! Сътвори действителността!" Из книгата Последният роман на Владимир Набоков (1899 - 1977), издаден през 1974 г., притежава измамната прозрачност на автобиография: тази на Вадим Вадимович, руски писател, който пред прага на старостта се заема да обозре живота си - няколкото съпруги, първите творчески опити, ведрите дни на Лазурния бряг и тамошната златна младеж, ... |
|
Изследвания върху ранната модерност. ... |
|
"Има мигове когато ти си открита пропаст а аз съм камък наречен да падне в любовните клопки на твоето тяло грабя мигове сам плячка на мигове мярка за дължина моето падане ми е дало страстта из основи се разлюля и времето пак се раздвои на две самотни и на две тела" Владимир Кршиванек Владимир Кршиванек е роден на 7 май 1951 г. в Колин над Елба. Част от детството си прекарва в Пекин, а от юношеството си - в Хавана, където баща му е представител на родни промишлени обединения. Завършва Педагогическия факултет на "Карловия университет", Прага. От 1990 г. е преподавател по чешка литература към ... |
|
Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение. Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани ... |
|
Електрически роман за необикновения живот на един от най-удивителните и цветни изобретатели на XX век. Никола Тесла е човек, който си остава вечно неразбран. От своето село, през това, което представлява днешна Хърватия, където баща му, сръбски православен свещеник, отхвърля неговия талант, до бурните си години в Ню Йорк и нажеженото му съперничество с Томас Едисън, Тесла е както демонизиран, така и миропомазван. Изобретателят улавя бурните години на зората на електрическата епоха, където неговият усет за показност го държи в центъра на общественото внимание. Зад всяко изобретение с добър край - сред които ... |
|
Защото в смъртта няма спомен за теб. ... "Отплавала ли съм или откарана На врязания като мълния в морето остров Един математик сразен от Бога Казвал, че всички вече сме на кораба Преди да сме решили да отплаваме Пътувам нощем понякога сама Понякога с напълно непознати Очите ни сини, косите ни черни в нощта Бащите изгубили са паметта си На сутринта посрещат ни след лабиринта На сънищата и водите Войници с медни шлемове маски Като лъщящите лица на мравки." Владимир Сабоурин "Вие сте класически човек и Ви измъчва животът в епоха на залез и художествен упадък. Днешната поезия, дори когато Ви харесва, ... |
|
В тази книга се допуска наличието на определено теологически закрепено основание на естетическата нееманципираност на българското отношение към света - калокагатийния златен фон на византийската естетика, крепяща една дълбинна геополитическа ориентация и имунизирана сякаш спрямо възможните обрати в самата ориентация. В VII теза на "Върху понятието за история" Валтер Бенямин диагностицира неизбежната тъга на историка и писателя, чийто избор на похват се състои във "вчувстване в победителя". Но защо да е тъжен този похват, противно сякаш на свидетелствата на всекидневния опит и на станалите вече ... |