Края на 1327 г. Монахът Уилям от Баскервил, натоварен с деликатна дипломатическа мисия, попада в един манастир в Северна Италия. Още в началото му се налага да разплита поредица от тайнствени убийства, които окървавяват манастирската библиотека - един недостъпен лабиринт. Уилям ще разкрие загадките, но за това ще трябва да разгадае поредица от улики и знаци - от поведението на светците до това на еретиците; от езика на тревите, до езика на старинните ръкописи. ... |
|
Измислици, които се превръщат в история... ... Някъде в южен Пиемонт, там, където години по-късно ще се издигне град Александрия, "Баудолино", малко селянче, надарено с богата фантазия и лъжлив език, впечатлява Фридрих Барбароса дотам, че той го осиновява. "Баудолино" разказва измислици, но като по чудо всичко, което изрича, се превръща в История. По този начин, наред с други неща, той съставя фалшиво писмо уж от отец Йоан, легендарния владетел на християнско царство в далечния Изток, който по късно векове наред е разпалвал въображението на мнозина западни пътешественици. Подбуден от измислиците на & ... |
|
Трима приятели, два противодействащи заговора, една демонична секта, едно махало-убиец в сянката на Айфеловата кула и още много съставки в алхимичната смес на тайнствената история на мистиката на всички времена. След "Името на розата, "Махалото на Фуко" утвърди славата на италианския културолог Умберто Еко като един от най-четените романисти в света през последните години. ... |
|
Умберто Еко е написал три истории за деца - все за космоса, две от тях излизат през 1966 г., последната издава през 1992 г. Като всеки голям писател, той се вълнува от важните теми на съвремието - войните, липсата на толерантност, замърсяването, унищожаването на природата. Това са и темите, които той иска да сподели с малките. В "Бомбата и генералът", "Тримата космонавти" и "Гномите от Гну" науката, прогресът и мечтите на човечеството за близки срещи из далечните галактики се сблъскват с вечните му слабости и спешната нужда да се опомни, за да оцелее. На един атом му писва от глупавите ... |
|
Настоящият том събира вече публикувани материали, които авторът е обединил, за да засвидетелства несекналото внимание, започнало от първоначалния интерес към историографията, възникнал още в университетските години, към философията, естетиката и средновековната семиотика. Обединени са изследванията в областта на средновековната естетика, в частност тази на Тома от Аквино, както и проучванията в областта на семантиката върху дървото на Порфирий; върху средновековния късмет на Аристотеловата трактовка на метафората, многостранни търсения върху езика на животните, фалшификацията, техниките за рециклиране през Средновековието, ... |
|
В сборника "Как се пътува със сьомга" е събрана част от историите, родили една неподражаема колекция - парчета от многоцветна и разнотемна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с невинаги похвалните си проявления и дела. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, предизвикателствата на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на телевизията, пороците на медиите, глобалните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия и още, и още сюжети и абсурди на нашето съвремие изпълват тези страници. С ярка смесица ... |
|
В "Изповедите на младия романист" Умберто Еко хвърля поглед назад към своята дълга кариера на теоретик и към по-скорошните си романи, и разглежда плодоносното им съчетание. Той най-напред изследва границата между художественото и нехудожественото – разхожда се по тази граница, игриво, сериозно, брилянтно. Той вярва, че добрата есеистика е написана като криминале, а умелият романист изгражда прецизни, подробни светове чрез наблюдение и проучване. Развеждайки ни из своя собствен творчески метод, Еко си припомня как е проектирал художествените си светове. Започвал е с определени образи, избирал е период, място и ... |
|
След като изнася цикъл от лекции, посветени на превода, Умберто Еко доразвива записките си в респектираща по своята оригиналност монография. В нея широкоспектърната академична култура на Еко като философ и семиотик се съчетава с диалогичния тон на университетския преподавател и атрактивността на прочутия писател. Безброй конкретни примери от собствените му произведения се редуват с казуси от световната литература, съпоставки между малки и големи езици, диалози на високата и масовата култура, коментари на кинематографични, музикални и живописни интерпретации. Резултатът е един забележителен труд, който разглежда най- ... |
|
Във време на пазарни войни за облика на писаното слово трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, журналистът Жан-Филип дьо Тонак, Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ни канят на разговор за миналото, настоящето и бъдещето на книгите от хартия. Част от темите в книгата са: Писал ли е Христос? Коя е една от най-опасните книги на света? Кой е първият автор? Кой е първият, който е писал за пари? Кой е първият издател? Кога автори на книги са скандирали "Долу книгите!"? Кои са разрушителите" или "трошачите" на книги? Какво не са предсказали фантастите? " ... |
|
Новият роман на Ане-Мари Ведсьо Олесен е въздействаща смесица от суеверие, религия, християнство, скандинавски богове и митове, история, рационално мислене, картина на съвременния нарцисизъм и материализъм на човечеството. Главната героиня Луси е една безсмъртна жена на хиляда години, в чиито вени тече вода. Единственото, което знае за себе си е, че е излязла от фиорда при Трондхайм и че на определени интервали е разкъсана от глад за жива човешка плът, която да я зареди със знания и емоции, които иначе сама не може да си набави. Заедно със случайно срещнатите си спътници Мартин (професор по история на религията, който ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
... ако станем по-честни със света, той става по-светъл. Историите в Четвърт приказки за Клара и Кристо са за най-важните неща - любовта, приемането, отглеждането на деца, израстването и стремежите, както и за смисъла. Някои ще кажат, че това е книга за възпитанието. Други ще я възприемат като търсене на любовта във всичките ѝ измерения. Трети ще решат, че става въпрос за отговори на вечните въпроси, ако въобще има такива. Със сигурност обаче няма да откриете и следа от положителното мислене, положителната нагласа и прочее положителности, които - натрапени и преувеличени - могат само да влошат картината. Книгата е ... |