Настоящият сборник съдържа български народни баяния, врачувания, гледания и лекувания, събрани и публикувани в Сборника за Народни умотворения, наука и книжнина в томовете І - V, през периода 1889 - 1891 г. В сборника са включени текстове от различни райони на България, сред които: Хаджиелеско (Първомай), Широка лъка, Чепеларе, Прилеп, Ахър-Челебийско (Смолянско), Търновско, Дебърско, Добричко, Софийско, Орхание (Ботевградско), Казанлък, Демир-Хисарско, Горно-Джумайско (Благоевград), Габровско, Ломско. Коментарните текстове са редактирани на съвременен книжовен български език, а всички диалектни текстове на баянията и ... |
|
|
Настоящият сборник съдържа български народни баяния, врачувания, гледания и лекувания, събрани и публикувани в Сборника за Народни умотворения, наука и книжнина в томовете VI - XII, през периода 1891 - 1895 г. В сборника са включени текстове от различни райони на България, сред които: Битоля, Орхание (Ботевград), Добрич, Ловеч, Кюстендил, Търново, София, Струга, Пловдив, Велеш, Пирдоп, Троян, Лом, Неврокоп (Гоце Делчев), Конушко (Асеновград). Коментарните текстове са редактирани на съвременен книжовен български език, а всички диалектни текстове на баянията и лекуванията са запазени в оригиналното им изписване. Книгата ... |
|
|
В настоящия сборник са включени баяния, врачувания, гледания и лекувания, публикувани в Сборник за Народни умотворения, наука и книжнина: книга 13 - 1896 г., книга 14 - 1897 г., книга 15 - 1898 г., книга 16-17 - 1900 г., книга 36 - 1926 г., книга 38 - 1930 г., книга 40 - 1935 г., книга 42 - 1936 г. В сборника са включени текстове от различни райони на България, сред които: Ряхово (очибол, уроци, Герман), Котел (нежит, уроки, сбоища, сирма), Габрово (клин, главоболие, ревматизъм), Казанлък (задънено, ревматизъм, дамла, лехуса, гърлобол, сърце, бодеж, брадавици, уплах, настинка, рани, уши, огън, главоболие), Прилеп (клиноi, ... |
|
|
Настоящото известно историческо произведение на Иван Шишманов включва пространна студия, както и извадки от дневниците или описанията на Соломон Швайгер (1578), Мелхиор Безолт (1584), Адам Вернер (1616), Павел Тафернер (1665), Савиюр Люзинян (1786) и Граф Фериер де Совбьоф (1788). Разгледана е топографията на римския път от Белград до Цариград в древността, средновековието и по-ново време; знаменитите кервансараи; изследван е общият характер на пътеписите; поведението на дипломатическите мисии към християнското население в балканските части на Османската империя; живота в градовете и селата, облеклата, обичаите и други. ... |
