"Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател."Така завършва Истанбул, книгата на писателя, който умее да рисува с думи. Едно обяснение в любов към града, наричан зеницата на света, история в която естествено съжителстват красотата и тъгата, нежността, надеждата и силата на духа, разказ за израстването и преплитането на една изключителна личност с един изключителен град. Портретът на Орхан Памук на града, намиращ се на два континента, е същевременно и автопортрет, пречупен през паметта и меланхолията на всички истанбулци, живеещи под сянката на една бивша империя."В нашето време на фалшификации, ... |
|
|
В романа Червенокосата на Нобеловия лауреат Орхан Памук дълбоки страсти и непонятни пориви пренасят духа на античната трагедия в съвременен Истанбул. В началото на житейския си път Джем среща загадъчна червенокоса жена и тази среща се оказва съдбоносна за него. След единствената любовна нощ, прекарана с нея, той не може да заличи тайнственото присъствие на червенокосата през целия си живот. През тази единствена нощ съдбата му се променя завинаги. От чирак на майстор, копаещ кладенци, Джем се издига до върховете на обществото, опознава не само света на бизнеса, но и света на идеите. Страшно събитие, преживяно на младини, ... |
|
|
Годината е 1992. Ка, поет и политически емигрант, се завръща в Турция. Възложено му е да направи журналистическо разследване на някои обезпокоителни събития в малкия, загадъчен град Карс в непосредствена близост до границата с Армения. Ка пристига в Карс, съпроводен от обилен снеговалеж, и скоро пътищата се затварят. Пограничният град изпада в пълна изолация. Такъв го вижда поетът - град, изтерзан от политически вражди в навечерието на избори, град, над който е надвиснала сянката на поредица от самоубийства на млади жени. Ка съзнава, че за да разбере всичко, което се е случило в родината му през годините на неговото ... |
|
|
Вярвате ли, че мъртвите, дърветата и дори цветовете могат да говорят? Ще се убедите, че това е напълно възможно, ако изразител на техните мисли и чувства е самият Орхан Памук. В своя епичен шедьовър Името ми е червен, който той описва като своя най-колоритен и оптимистичен роман, носителят на Нобелова награда разказва за сблъсъка между културния консерватизъм и опитите за реформи в разрасналата се, но започваща да губи позиции на световна сила през XVI век Османска империя. Прочут истанбулски миниатюрист получава тайна поръчка - да изработи в своето ателие книга, възхваляваща падишаха. Но тази книга трябва да бъде по- ... |
|
|
"Бил е най-щастливият миг в живота ми, не съм го знаел" Така започва романа Музей на невинността на носителя на Нобелова награда Орхан Памук, според световната критика върховното постижение в досегашното му творчество. В един прекрасен пролетен ден Кемал, син на заможно истанбулско семейство, трябва да се сгоди за Сибел, която също произхожда от висшето столично общество. Тогава той среща случайно Фюсун, красива продавачка в магазин, далечна негова роднина. Тази среща поставя началото на едно всеобхватно чувство, което променя изцяло ценностната система на Кемал. Далечните братовчеди нарушават табутата на ... |
|
|
Потопен в историята и зареден с напрежение, "Чумни нощи" е епичен роман, в който действието се развива преди повече от сто години, но темите звучат повече от актуално. Когато през 1901 г. на остров Мингер избухва чумна епидемия, местните жители - мюсюлмани и християни, започват да се обвиняват взаимно. Но независимо дали поклонници от Мека или търговци от Александрия са докарали болестта, на китния, красив и спокоен дотогава остров настъпва истински хаос. След като султан Абдул Хамид II и великите сили в крайна сметка нареждат на военните си кораби да блокират острова, за да предотвратят разпространението на ... |
|
|
Орхан Памук за себе си и света в една книга – изповед. В "Други цветове" Нобеловият лауреат застава открито пред своя читател, представяйки в поредица есета и размисли своите възгледи за литературата, за заобикалящия ни свят, за политическите реалии и за държавата на духа. Заемайки достойна писателска и гражданска позиция, авторът говори с обич и меланхолия за отечеството си, за терзанията, измъчващи духа на съвременния човек и за твърдата си вяра в литературата като изцелителка на духа. В един свят на рушащи се ценностни системи и липса на нови Орхан Памук търси истината в творчеството на големите имена в ... |
|
|
Всеки роман е нов живот. Също като сънищата, за които говори френският поет Жерар дьо Нервал, и романите разкриват пъстротата и сложността на нашия живот, изпълнени са с хора, лица и предмети, които ние разпознаваме. Досущ както става в сънищата, когато четем романи, ние понякога сме толкова впечатлени от властното въздействие на онова, което срещаме в тях, че забравяме къде сме и си представяме, че се намираме сред въображаемите хора, сред въображаемите събития, на които ставаме свидетели. В такива мигове имаме чувството, че откритият от нас въображаем свят, на който се наслаждаваме, е по-истински от истинския свят. Това, ... |
|
|
По време на морска битка млад венецианец е пленен от турците и продаден на истанбулския пазар за роби. Венецианецът попада в дома на турски учен, изгарящ от желание да опознае развитието на науката в Западния свят. Двамата мъже си приличат външно като две капки вода - а с времето и духовната връзка между тях става все по-силна, скрепена от споделени тайни и грехове, мечти, съмнения и надежди. Отношенията между господар и роб стават все по-сложни, двамата се озовават в близкото обкръжение на султана и получават поръчение да изобретят невиждано оръжие, с което да бъдат победени неверниците. Венецианецът и турчинът, ... |
|
|
Когато чуят думата "Анадол", повечето българи не знаят какво да си представят. Някои свързват Анадола с пустинните пейзажи на Близкия Изток, други - с историята и с крепостта Диарбекир. За трети това е далечно и негостоприемно място, което би могло да се намира и на обратната страна на Луната... Истината е, че нито една от тези представи не е вярна. Турският Анадол е огромния кръстопът на поне дузина цивилизации през последните 10 000 години. Това е пространство с размера на почти пет Българии, в което има невероятно многообразие от природа, хора, истории. В Анадола са живели и просперирали всички древни и ... |
|
|
Това е история за очите, които не виждат, и за погледите, пред които оставаме голи. ... Жена с наднормено тегло и нейният любовник джудже се чувстват неловко от погледите, втренчени в тях, където и да отидат. Затова решават да сменят ролите си - мъжът започва да излиза с грим, а жената да рисува мустаци на лицето си. Но докато жената иска да се скрие от света, мъжът отговаря на взора на минувачите с високо вдигната глава, пишейки свой "Речник на погледите", за да илюстрира силното въздействие, скрито в очите на останалите. "Омагьосваща комбинация от жалост и жестокост." Орхан Памук ... |
|
|
Майстор на прозата, Александър Прокопиев умее да разказва истории, които увличат с интригата си, вълнуват с емоциите си и не на последно място - остават за дълго в мислите ти. Александър Прокопиев олицетворява постмодернистичното течение в литературата на Северна Македония. Издал е двайсетина книги, превеждан е на много езици. Името му е споменато в Енциклопедията на Сорбоната Les Lettres Europeanennes редом до имената на Орхан Памук, Херта Мюлер и Елфриде Йелинек. Артистичен директор е на Международния литературен фестивал PRO-ZA Balkan. ... |
