Съдбата не обича да чете табелките по вратите. Не обича да се заглежда дали са от месинг, дали от сребро, или са просто лепенки на звънеца. Не я интересува дали сме Ставреви и зад табелката имаме диван, застлан с жълт губер и хладилник „Мраз”. Или сме Атанасови и сред барока зад блиндираната ни врата сме принцеси и кралици с кредитни карти. Или сме Жекови и мълчим сред черно бял стъклен студ пред огромен плазмен телевизор. Или Касабови и зад табелката ни – минало, любов, вини, страхове, заплетени по кукичките на пердета от органза. Съдбата обича да се забавлява. Независимо как се казваме. Обича да ни качва на виенското си ... |
|
|
Някой тропаше по вратата. Камен се събуди внезапно. Даже точно навреме. Не, не беше приказка. Беше кошмар. Кошмарът ли трябваше да продължи? Помисли си три неща. Боряна. Боряна. Боряна. После още едно – Димитър. Димитър? И после в главата му изплува кръвта от съня. Знаеше, беше чел веднъж в съновника, това всеки го знае, кръвта значи истина. Червеното значи истина. Време за истина? Примлясна няколко пъти. Устата му беше суха. Залепнала. Дъхът му – некрасив. Десети ден вече дъхът му беше точно такъв на събуждане. Нищо красиво нямаше в тази хотелска стая. Нищо красиво нямаше и в живота му извън нея. С изключение на едно ... |
|
|
Никой не е станал писател защото някой го е научил на това. Всъщност може да има такива странни птици, но те са друго нещо. Добър писател ставаш благодарение на своята собствена глава. Писателят е добра смес от ум и воля. Курсът по творческо писане бе поредица от срещи между хора с близки или далечни представи за писането и думите. Целта му не беше да уеднакви представите им, а да ги изчисти и да ги направи осъзнати. Когато се вгледаме внимателно в своите представи за нещата, те стават прозрачно ясни. Но за целта опираме до мислене, среда за това мислене и помощник при това мислене. Курсът бе тази среда, водещият е ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Ваня Щерева не е издавала книга от 2011-та. Ако я питате защо така, ще ви каже, че е била щастливо влюбена. За не-поетите и не-писателите ще уточня, че това състояние на споделеност и щастие при нас пишещите е равно на блокаж. Не ни се пише като сме доволни. Слава Богу, на Ваня ѝ свърши щастливата връзка, та музата и несигурността се завърнаха. За тези от вас, които и преди са държали в ръцете си книга на Ваня Щерева е излишно уточнението, че това не е стандартно литературно произведение. Затрудняваме се да дефинираме книгата с един термин. "Още във вторник" съдържа и проза, и поезия, ама дето вика Ваня ... |
|
|
Към книгата има CD с два видеоклипа и мейкинга към тях ... Необикновени обстоятелства събират пътищата на две жени. Мила и Мерилин. Две жени, които нямат нищо общо помежду си, освен... един Виктор. И една любов. Която ражда престъпления. Която те оставя на пътя бездомен. И всичко е заради любовта. Заради нея крадеш. Заради нея лъжеш. Заради нея се измъкваш като подлец. Заради нея стреляш на посоки и влизаш в тъмни тунели... Кой си ти без любовта си? Знаеш ли? Изрод? Гений? Скитник? Глупак? Рискът е единственият ти изход. Ако търсиш изход. Рискът да превъзмогнеш егото, да излезеш на светло, да пристъпиш границите си, да се ... |
|
|
Лудориите на едно необикновено куче. ... |
|
|
Марек Марек чете с упоение, пие до припадък, а в тялото му от дете пулсира болката, увеличавана непрестанно от заселилото се вътре в него птичище - нематериално, неназовимо и не повече птицеподобно от него самия. Еди-кой си всяка вечер разказва зимата, понеже зимата трябва да бъде разказана, за да дойде лятото. Франц Фрост сънува несвои сънища, мощни лоши сънища, които изтощават докрай ума и изчерпват действителността. Монахът Пасхалис иска да стане жена; да е някой друг и някъде другаде. Ерго Сум бил ял човешко месо, а всеки, който навкуси от човешки вътрешности, по необходимост се превръща във вълк. Ясновидеца вижда ... |
|
|
С книгата "Дом дневен, дом нощен" Олга Токарчук печели престижната немска награда "Мостовете на Берлин", както и симпатиите и на най-взискателните читатели. В романа, чрез странно преплитане на сюжетни линии, съдби, описания, душевни терзания, сънувания и събуждания, авторката споделя своите най-съкровени размисли за живота - сън, усещането, че никой от нас не знае и не може да знае дали е такъв, който само сънува живота, или живее наистина, че нашият Съд ще бъде събуждане, защото през целия си живот само сме сънували, че живеем. ... |
|
|
Тези великолепно илюстрирани сборници са събрали най-хубавите български стихотворения и песни за деца. Техни автори са любимите на няколко поколения българи: дядо Славейков, Иван Вазов, Елин Пелин и други. Всяко дете би се радвало да ги получи като най-желан подарък. Дядо Коледа Сняг на облаци се вдига. Дядо Коледа пристига в златна хубава шейна чак от Стара планина. Дзън, дзън, дзън. Звънци звънят. В сладък сън децата спят. Но да знаят той що носи, ще наскачат голи, боси и ще вдигнат шум безкрай."Дай на мене, дядо, дай! На мене кукла, на Стоян топка или барабан!" Гео Милев ... |
|
|
Човекът на словото, преподавател по литература в Сорбоната и литературен критик разказва история, която започва, когато той е на 13 години, и стига до своя край около 62-ата му годишнина. Светът на книгата ще провокира своите читателите да вярват в идеята, че "всичко ще се нареди", независимо откъде идваш - като социална и културна среда, стига да съхраниш човешкото в себе си. Париж, 2016 г. Франсоа Бернард е уважаван преподавател в Сорбоната и литературен критик. Той разказва една история, която започва, когато е бил на 13 години. Марсилия, 1967 г. Франсоа расте без обич и подкрепа от отчуждените си родители. ... |
|
|
Казват, че момичетата никога не чувстват бащиния си дом истински, защото са родени да създадат свой собствен при мъжа си. Там, където ще родят и отгледат децата си. Валерия никога не е живяла в бащина къща. Никога не е чувствала уюта и топлината на истински дом. За това не е чудно, че след смъртта на майка си решава да потърси корените си, които са в китното селце Българе, в сърцето на Родопите. Ще може ли младата девойка да излекува раните в душите на новооткритото си семейство? Рани, нанесени от майка ѝ. Ще успее ли да излекува и собственото си наранено сърце? И ще се сбъдне ли най-съкровеното ѝ желание? ... |
|
|
Нашите прадеди се възправяли срещу жестоката Османска империя, водени от най-сърцатите, най-отдадените на борбата за свобода българи. Имената им са хиляди, ала сред тях ярко блести името на поета-революционер Христо Ботев, превърнал се в символ на свободолюбието и себеотрицанието. За пет века османски гнет в земите, населени с българи, избухвали бунтове и въстания срещу властта на могъщата Османска империя. Жестокото им потушаване не сломявало свободолюбивия дух на прадедите ни и те отново и отново се възправяли срещу потисниците, водени от най-сърцатите, най-отдадените на борбата за свобода българи, готови на ... |
