„Мегре и сянката върху пердето” – Мрачният парижки площад “Де Вож” е разтърсен от мистериозно убийство. Дали жертвата е убита с цел обир или пък престъплението е извършено от нейни близки? Кой се крие зад пердето на апартамента на първия етаж от тайнствената кооперация? И как Мегре ще докаже, че не винаги зад очевидното се крие ключът към разплитане на престъплението? „Мегре и детегледачката” – Какво е общото между привлекателна чужденка и малкото и момченце, разхождащи се в центъра на Париж, седемдесетгодишна италианска графиня и два човешки зъба, открити в книговезко ателие? Този път дори и самият Мегре не знае в ... |
|
|
Емил и Маргьорит. Седят край камината и се гледат един друг. След известно време Емил вади от джоба бележник и написва нещо, откъсва страницата, сгъва я докато става съвсем мъничка, и я хвърля в скута на съпругата си. На листчето пише КОТАРАКЪТ. На това тя отвръща с листче, на което пише ПАПАГАЛЪТ. Дебнеха се взаимно. От години се наблюдаваха така – прикрито, неизменно привнасящи нови лукавства в играта… Емил се усмихна доволно. Не на нея. Не на огъня. На идеята, която му хрумна. Не бързаше да я реализира. Имаха време – и той, и тя. Цялото време до момента, в който един от тях не умре. Как да разберат кой ще си иде пръв? ... |
|
|
Тялото на младо момиче лежи на площад „Вентимил” в Монмартр. Макар, че не се намира в своя полицейски район, комисарят Мегре се заема с предизвикателството да открие кой е посегнал на живота на красивата девойка. Единствената улика, от която комисарят може да тръгне, е етикетът на стилната синя рокля, с която е облечено момичето. С помощта на сержант Фере, с когото е работил и преди, Мегре ще се изправи пред редица трудности преди да разкрие самоличността на жертвата и кой е нейният убиец. „Никога не съм се интересувал от себе си – казва Жорж Сименон, – но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори ... |
|
|
В една мрачна и дъждовна ноемврийска нощ в Конкарно – курортно градче в северната част на Франция – е извършено убийство. Комисарят Мегре е назначен да разследва случая, а скоро самият той ще се убеди, че животът в малкото градче не е така спокоен. Стара любовна история и стремеж към лично отмъщение се преплитат в историята, а появата на едно старо, мръсно и жълто куче озадачава всички... ... |
|
|
На тридесет и три години той бе имал много жени. Никоя не му бе доставяла такова удоволствие като нея – тотална, животинска наслада, без задни мисли, след която не следваше нито отвращение, нито притеснение, нито отегчение. Напротив! След двата часа, в които телата им се стремяха да постигнат максимална наслада, и двамата оставаха голи, удължавайки плътската си близост, вкусвайки хармонията, установила се не само между тях, но и в заобикалящата ги обстановка. Тони Фалкон има щастлив брак, дете и извънбрачна връзка с омъжена жена от своето село. В неговото съзнание „Обичам те” не се различава особено от „Събличай се”, но ... |
|
|
Сто двайсет и осем деца намират смъртта си при рухването на новопостроен санаториум в Клерфон в третата книга от серията с най-добрите романи на Жорж Сименон от поредицата “Крими”. Правителството търси изкупителна жертва в лицето на министъра на строителството Поен. В конфиденциален телефонен разговор и извън правилата министърът въвлича Мегре в заплетената политическа афера. За комисаря от френската полиция политиката буди боязън. Но сега случаят е малко по-различен, а разследването ще разкрие много от тайните и интригите из най-високите постове в държавата. ... |
|
|
Дагния Дрейка, родена в Рига през 1951 г. в семейство на баща архитект и майка - художник. През 1980 завършва висше образование във факултета за чуждестранни езици на Латвийския университет. Член на латвийския Пен клуб. За пръв път публикува през 1967 г. Автор на десетки книги със стихове, разкази, приказки, романи, книги за деца. Проявява засилен интерес към славянските езици. Превеждала е английски, белгийски, испански, френски, полски и сръбски автори, измежду тях Балзак, Юго, Верхарн, Бодлер, Вер-лен, Рембо, Сименон. В неин превод в Латвия са публикувани книги със стихове на Веселин Ханчев и български народни приказки. ... |
|
|
Записки по българските кризи."Нима е чудно, че българската политика затъна в спиралата на хаоса? Историите на поредица български кризи са нанизани на един и същ безкраен конец, отвеждащ пряко към пагубния избор между Русия и Запада, довел до горестни крушения и трудни освестявания. И не на последно място - до необявената, но все още продължаваща, че дори и усилваща се с годините българска гражданска война, разпокъсала тялото на нацията на враждуващи племена, възприемащи себе си преди всичко като фили и фоби." Тони Николов Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и на списание ... |
|
|
Книга от поредицата "Японски загадки" ... Япония, 1689 г. В столицата Едо броди зловещ убиец. Главите на жертвите му са приковани към дървени дъски, а етикетите към тях отпращат разследването сто години назад - към времето на страховитите междуфеодални войни. Личният следовател на шогуна Сано Ичиро е изправен пред най-жестоката дилема в живота си - да залови убиеца би означавало да си направи сепуку... "Бундори" от Лора Джо Роуланд е втората книга от световно известната поредица романи за криминалните разследвания на самурая Сано Ичиро. За разлика от първата - "Шинджу", в "Бундори" ... |
|
|
Знаем ли с какво обядва лакомникът Портос от "Тримата мускетари"? Помним ли с какво гощават ненаситния Чичиков от "Мъртви души"? Сещате ли се за предпочитаните от Мегре и Еркюл Поаро блюда? А в коя книга госпожа Хъдсън приготвя пиле за гениалния Шерлок Холмс? Какво вечеря Билбо Бегинс, когато джуджетата се изсипват в дома му? А как се сервира храната в книгите на Дъглас Адамс? И какво ни е необходимо, за да приготвим изключителните "Кални мъжки ботуши" - коронната рецепта на леля Ог, или пък знаменитото "вино от глухарчета"? Ако искате да обогатите кулинарните си умения и да ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
