Настоящият том предоставя автентична и изчерпателна селекция на изящните творби, излезли изпод перото на Атанас Далчев. Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. Той е сред видните български поети и преводачи на 20. век. Автор е на поезия с ярка философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. През 1972 г. е удостоен с Хердеровата награда на Виенския университет, а две години по-късно, по случай 70-годишния си юбилей, е отличен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден "Народна република България" - III степен. Отива ... |
|
Сборник от научна конференция по случай 100 години от рождението на Атанас Далчев. Атанас Далчев не е от често честваните големи български поети. Но за сметка на това е от четените. Той се явява най-неинституционализираният наш класик, а оттук и най-четивният, най-изкушаващият към следващи интерпретации. И 100 години след рождението си Далчев продължава да интригува, да поражда загадки и тълкувания, за което свидетелства настоящият сборник. Снимката на корицата е всъщност картичка от Преспанските езера (Гърция). Сред комплект цветни фотографии от онези места имаше и няколко репродукции на по-стари черно-бели снимки без ... |
|
Книгата е първи опит у нас да се създаде творчески портрет на големия български скулптор Любомир Далчев. Проследява се творческото развитие на художника до емигрирането му в САЩ, драматичните му битки срещу социалистическите естетически догми, опитът му да създава модерно изкуство, дълбоко свързано с българската традиция. Ангажирано и емоционално авторът поставя въпроса за наследството на Далчевото творчество. Георги Монев е с юридическо образование, дългогодишен журналист от БТА и в. „Работническо дело”. Бил е кореспондент в Белград и Прага. Непредвидимият Любомир Далчев е втората му книга след Болки на прелома (2000). ... |
|
Атанас Далчев е един от известните български поети и преводачи на XX век. Поезията му е философска и дълбоко човешка, а стихотворенията и белетристиката, които превежда, са от испански, италиански, френски, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972 година)."Литературата е възможност за достъп до многообразието на човешкия опит. Тя ни позволява да се ориентираме в миналото, да разбираме настоящето и да създаваме проекти за бъдещето. Когато се научим да я четем и разбираме, тогава имаме достъп до духовните богатства на света и до дълбочините на човека." Валери ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
"Целият свят, който описва Атанас Далчев, е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
"Един ден човек ще разбере Един ден, след като е посетил Луната, човек ще обходи и други планети. И тогава чак ще види колко хубава е била Земята и ще разбере, че е живял в рая, но не е знаел и не е оценил това." Атанас Далчев ... |
|
Фрагментите на Атанас Далчев в жанрово отношение варират от афоризма до кратката прозаическа скица (миниатюра) и краткото литературно есе. "Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел."Атанас Далчев ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Изданието съдържа ... |
|
Монографията изследва лириката на Атанас Далчев като единен художествено-философски контекст, в чиято основа стои организиращо светогледно ядро. За отправна точка е възприета установилата се в критическите текстове характеристика на поета: умен, ерудиран, философски образован, но е изразена амбицията да се преодолее досегашната й декларативност. Във връзка със заявената цел се търси отговор на въпросите: как най-актуалните философски дискурси на ХХ век – екзистенциализъм, феноменология, културна антропология - се отразяват в мисленето и в естетиката на Далчев; как поетът и мислителят участват в един и същ творчески ... |
|
Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача. Атанас Далчев ... |
|
Критическите наблюдения на Атанас Далчев имат твърде широк диапазон - от проникновени анализи на сътвореното от писатели като Хьолдерлин, Лафонтен, Емили Дикинсън, Хемингуей, Жан-Пол Сартр, Стайнбек, през задълбочени разсъждения за изкуството на превода до тънки наблюдения върху творчеството на съвременни български поети като В. Петров, Р. Ралин, Б. Димитрова, Ат. Смирнов. Основна част в книгата заемат статиите му "Религиозното чувство в българската литература", "Христо Ботев и народната песен", "Нашата съвременна детска поезия", "Димчо Дебелянов", "Връщане към Вазов" и др. ... |