Камелия Кондова е родена в гр. Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ Св. св. Кирил и Методий, специалност българска филология. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: Повод за живот (1988), Не и милост (1990), Как се обича художник (1994) и Тепърва ще се уча на живот (1998). Отличавана е с голямата награда на националния конкурс Петя Дубарова, с голямата награда на националния конкурс Веселин Ханчев (двукратно), с първа награда на в. Литературен глас - Стара Загора, с първа награда от националния ... |
|
Книга 2 от поредицата "Към балната зала" на издателство "Славена". ... Литературнокритически статии и студии за Станка Пенчева, Велин Георгиев, Владимир Попов, Янко Станоев, Миряна Башева, Живка Балтаджиева, Елена Алекова, Виолета Христова, камелия Кондова, Магда Петканова, Иван Пауновски. Литературният критик Никола Иванов е роден в Пазарджик. Публикувал е десетки литературнокритически отзиви, рецензии, статии във всички авторитетни специализирани национални вестници и списания. Има преведени текстове в чужбина. Участник е в десетки национални литературни конференции с доклади и материали. Автор е ... |
|
"Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето" - ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те - в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но развързаната свобода е задъхана - категорична, но и беззащитна. Каквато е самата поезия." Камелия ... |
|
"Скъпи читателю, Сигурна съм, че ще ме разбереш, а и няма на кого друг да се оплача. Лицето Ирина Радионова ми причини много хубава поезия. Уврежданията от метафоричната инвазия са трайни, предизвикват сърдечни възторзи, отвеждат те в свят, в който не можеш да се разхождаш с лоши помисли, въпреки инстинкта ти за самосъхранение - те превръщат в дете, което не умее да мрази... Аз свикнах с това състояние, даже съм ѝ благодарна за причинените щети, вредните по време на нашата работа преработих буквално в песен - песен е да си част от създаването на книга на талантлив човек. Пиша ти всичко това, защото и теб те ... |
|
"Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж... интровертна, застрахована в заглавието Монодиалози, а всъщност... с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!" Камелия Кондова, ... |
|
Джулай Знам - полунощ отдавна мина. Росата се сипе по пясъка. Вятърът свири на празна бутилка от вино, изпито с приятели. Скоро ще съмне и първият луд във очите ви ще съм аз - посрещачът на Слънцето. Скоро ще съмне и първият дрезгав звук ще е този... Някой ще викне сърдито в просъница: Мани го тоя - пее на вятъра! И ще прегърне жена си. А аз - тази гола китара. Красимир Йорданов "Томче лирика - скромно и талантливо заглавие, от сорта нищо по-малко и нищо повече. Но ти разбирай, скъпи читателю - томче с ударна доза поезия, с ударна доза живот и с контрапункта му - ударна доза смърт. Гранична е тази поезия, на ... |
|
Не е честно! Земята отвори паст и те взе. Лакомо се нагълта с добродетели, от нас останаха кокали. Сега сме сенки от плът, а сърцата ни са оглозгани. Радина Манолова "Най-трудно можеш да излъжеш в поезията, невъзможно дори. Радина не се е и опитвала, слава Богу! Затова и между кориците на първата ѝ поетична книга живеят чисти и честни стихотворения. Метафоричните очи имат способността да намират истината - през болката, но и прошката, през сълзите, но и през усмивката. А истината - споделена с читателите - принуждава душата да расте!" Камелия Кондова ... |
|
Познат на ценителите на поезията с дебютната си стихосбирка Монодиалози, в творчеството си Радослав продължава все по-талантливо да обединява научна точност с художествена чувственост, създавайки уникален синтез между физика, поезия и фотография."След прочита на първата поетична книга на Радослав Симеонов Монодиалози неизбежно следва възклицанието Още! И това още е факт, без да е самоцелно в стил нито ден без ред, а след натрупвания - емоционални, философски, разбира се - лични, защото на поета "не му е работа... чуждата работа". Тази приказка е на баба ми, но много ме устройва по адрес на Радо и втората ... |
|
"Разбира се, че е поетичен пейзажът на Даниела Йорданова. Като прибавим към това и сърце, получаваме великолепната комбинация от честни, лични, но и художествено издържани вълнения. Тази книга вече е преживяна от авторката, сега на теб, скъпи читателю, ти предстои да преживяваш - и тъмното, и светлото, и отчаянието, и надеждата, и любовта, и... отсъствието ѝ. Защото "по хората ходи", защото този пейзаж е и твой. Защото тази поезия ще ти зададе въпроси, но и някъде сред метафорите - са и отговорите. На добър час!" Камелия Кондова Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство ... |
|
"В ръцете си държите моята втора стихосбирка. Тя закъсня с цели 15 години. Някои от стиховете в нея вече са текстове на хубави български песни, други бяха отличени в различни поетични конкурси. Всяка дума е отделна вселена и около нея гравитират сезоните, височините, равнините и полюсите на всяко раждане. Самата аз съм родена в една дълбока зима, от онези, които вече не съществуват. Била съм кротко бебе, но станах емоционална, темпераментна, свободолюбива, изискваща (от себе си), искаща (от другите), дълбока... като преспите сняг по време на раждането ми. Обичам високите предизвикателства, високите върхове и, не ... |
|
Димитър Бурназов със сонетна благодарност в Оставайки с духовното богат. Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва Предучилищна педагогика с чужд език (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 - 2019 г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца - Трънски импресии, Април в Боховà ... |
|
"Книга - сърце. Момичешко сърце - влюбено и разочаровано, окрилено и... много близко до огъня. Но... в крайна сметка - феникс! Уютно, красиво и честно е в стихосбирката на Дима Кисьова. Без досадни словесни еквилибристики - в опит да е по-малко уязвима. Напротив - съвсем уязвима е в поезията си Дима. И това е безкомпромисен път към читателското сърце. След последната страница остава едно усещане за синьо, със сигурност е спомен за небе." Камелия Кондова "Знаете ли, че многоточията летят? Това е така, защото същината на говоренето е в мълчанията между думите. Животът ни е поредица от гмуркания и ... |