"Тропическо животно" е третата книга на Педро Хуан Гутиерес, която излиза на български език, след "Мръсна хаванска трилогия" (2006, превод Еми Барух и Елианна Лилова) и "Кралят на Хавана" (2007, превод Еми Барух). Трите книги са част от цикъла "Сентро Хавана", в който влизат още "Месо от куче" и "Ненаситният човек-паяк". Кубинският поет и писател Педро Хуан Гутиерес ("Мръсна хаванска трилогия", 2002) изпробва перото си в нова, тропическа версия на стария роман за човека-пенис. Получил на младини прозвището "мъжът със златния член", на 50 ... |
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Разкази за книги, жени и книжовни жени прави видими някои малко известни страници от историята на книгата и четенето и историята на жените и взаимоотношенията между половете - двете полета, в които Красимира Даскалова работи повече от тридесет и пет години. Книгата Разкази за книги, жени и книжовни жени: включва есета върху историята на цензурата и разказва за българки в съветския ГУЛАГ; съдържа текстове върху девическото образование, женските борби за професионални права и противоречивата история на една регионална феминистка мрежа (Малката женска антанта); занимава се с книжовната дейност на авторки, редакторки, ... |
|
След Свирепа зима и Сатанинско лято бестселъровата поредица от двойката топ журналисти на Дания се завръща с трети случай на Юнкер и Кристиансен. Около четири минути - толкова са нужни, за да удушиш човек с голи ръце. Детектив Мартин Юнкерсен - или Юнкер, както е по-известен сред колегите си в отдел Убийства - тъкмо се е завърнал в Копенхаген след заточението в родното му градче Сенсте. Личният му живот се срива. Със съпругата си Шарлоте е в развод, а здравето му е далеч от цветущо. И Юнкер търси утеха в работата. Поема разследването на жестоко убийство: млада жена е намерена удушена, разсъблечена и поругана. Преди ... |
|
Документални разкази за хора с кураж, дръзнали да се противопоставят на престъпни сили Италянски учител срещу неаполитанската Камора Британски икономист срещу данъчният рай на остров Джързи Бивш словенски полицай срещу корумпирани политици Френски финансист срещу подкупите на междудържавно ниво Български журналисти срещу мутрите и беззаконието... ... Обикновени герои е документален разказ за журналисти, служители на полицията, висши чиновници, банкери, обикновени граждани. Обединява ги едно: че волно или неволно са надникнали в скрития свят на корупцията и финансовите машинации, проявили са куража да издигнат глас ... |
|
В края на нашето столетие вече е неоспорим факт, че навиците на хранене в продължение на векове много са се променили. Хората и в това отношение се приспособяват към новите изисквания, които животът им налага. Увеличи се консумацията на т. нар. храни по изключение и се намали употребата на т. нар. храни по необходимост. Вече се предпочитат по-калоричните, по-вкусните и по-богатите на белтъчини храни, като месо и месни произведения, риба и рибни консерви, мляко и млечни продукти, захар и захарни изделия, пресни плодове и зеленчуци, но и алкохолни и подсладените безалкохолни напитки и питиета. Някои от храните по ... |
|
Календарът на издателство Скорпио е 6-листов, с красиви снимки на български ястия за всеки месец от годината. Отбелязани са официалните празници, православните църковни празници, именни дни и почивни дни, както и фазите на луната. Календарът е с размери 24 x 33 cm. ... |
|
"Книгата "Маара" на Жени Костадинова не е обикновена книга, не е просто сборник със стихотворения и още самото ѝ заглавие подсказва това. Тя е преди всичко духовна книга със своя вътрешна драматургия, книга за пътя на вътрешния човек към своя създател, към бога. Книга за копнежа по истината и светлината, за копнежа по вярата и любовта. "Маара" е метафора на духовната утроба, където е непрогледно тъмно, за да може този вътрешен човек - търсач на екстремни истини - да види себе си, своето истинско лице... Поезията в тази книга е светла, дълбока и истинна. Тя е колкото лична, толкова и ... |
|
Нещо толкова красиво, че невероятно... Път, от който няма връщане обратно... Нещо все несподелено, непонятно... Жадуване по нещо вечно, необятно... Това е хляба на поета - Вечното да види в два куплета. ... |
|
Жени Костадинова е журналист, писател, основател на арт-къща с музей "Куклите". Автор е на седем документални книги за пророчицата Ванга, преведени на няколко езика, и на стихосбирките "Съчки за огън", "17 цвята любов", "Жените... в мен. Стихове в кутия", "Сладко от смокини". "И на щастието плащаме данък! Колкото по-голямо, толкова по-висок. Животът неизменно ни облага, щом помислим, че целунал ни е Бог." Жени Костадинова ... |
|
В този луксозно отпечатан том са събрани нашенски нуди снимки от първата половина на миналия век. На тях българите от всички възрасти демонстрират красотата на телата си - облечени съвсем оскъдно или чистак голи. Като се почне от цар Борис ІІІ и се мине през известни интелектуалци като художника Никола Танев или се продължи със съвсем неизвестни хора от народа - снимките дават изчерпателна визуална информация за българина през Третото българско царство. Те са правени най-често по време на война и мир, на плажове от Карпатите до Охридското езеро и Беломорието, а по-рядко - във фотостудио. Текстовете пък позволяват да се ... |
|
"Няколко дни преди Гергьовден Мишо Далаверата отиде до овчите кошари недалеч от имението. Там още в началото си беше заплюл един агнец, оставил го беше да се угоява. Овчарите начаса го изведоха от насъбралото се на пладнина стадо. Мишо Далаверата едва го разпозна. Пораснал, натежал, красавец! Метна през рогата примката на въжето и го подкара. Овенът кротко го последва. Вървяха като на разходка. Човекът и животното. Странно закачени един към друг и в същото време странно отчуждени. Човекът крачеше напред въодушевен и изправен, кочът не изоставаше, но в походката му личеше леност и равнодушна празнота. Мигар съзнаваше ... |