Без цензура. ... След излизането си за първи път през 1925 - 1926 г., "Моята борба" е може би най-обсъжданата книга на ХХ век. По ред причини това произведение си спечели много врагове, които смятат, че то не бива да бъде разпространявано, поради реакционния характер на някои глави. Внимателният му прочит обаче би позволил по-пълното разбиране на историческите факти, довели на власт Адолф Хитлер, както и на идеологията на личността, изправила света пред най-унищожителната война в човешката история. Именно това разбиране би ни дало възможност, като мислещо общество, да не повтаряме същите грешки. "Моята ... |
|
Да отстояваме вярата, да изповядваме Христос, да вършим Божият воля, да се съпротивляваме на Сатаната. ... Борбата e да отстояваме вярата, да изповядваме Христос, да вършим Божията воля, да се съпротивяваме на Сатаната. Това е книга за смисъла на християнския живот и за неговата истинска същност. Джон Уайт пише с желанието да предаде на читателите си онова, до което сам е достигнал в своя живот: убеждението, че вечният Бог ни обича и иска да ни даде най-доброто - повече вяра в него и повече уподобяване на него. Любовта му ще ни донесе и болка - така силна, както и радостта, защото християнският живот е борба. ... |
|
"Мислейки за Ботев ние мисли за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на героизма, ... |
|
Доисторическото племе улхамри е сполетяно от беда: угасва скъпоценният огън, който те пазят и поддържат от незапомнени времена. На онзи, който го намери и върне, вождът Фаум обещава да даде за жена своята дъщеря - стройната Гамла. Двама млади воини - Нао и Агоо, желаещи да се сродят с вожда, се отправят да завоюват огъня от чужди племена. С тях тръгват и по двама верни спътници. В нелекия им път ги очакват необикновени приключения, в това число и сражение един с друг. Този роман е не само увлекателно, завладяващо повествование за бита и обичаите на далечните ни предци - това е книга за приятелството и взаимната помощ, за ... |
|
"Днес ние притежаваме могъщество, каквото някога приписвахме на Бога! Но,ето че най-сетне рискът, славата и изборът са в ръцете на човека! И не е трудно да докажем, че той е съвършен! В човека е най-голямата ни надежда!" ... |
|
Студията Борба за ятовия знак на Стилиян Д. Иванов представя кратка история на старобългарския белег ѣ, изключен от азбуката ни през 1945 г. вследствие на груба външнополитическа намеса. Дискусията за мястото и необходимостта от ят в българския книжовен език се води първоначално от нашите просветни дейци, а след Освобождението - от езиковеди, филолози, писатели и дори духовни водачи. Политизирането на темата довежда до събития, чието разглеждане днес следва да получи своята справедлива историческа оценка. Борба за ятовия знак е историографско изследване, базирано на публикации, отразяващи правописните възгледи на ... |
|
Борба В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: Богат е, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Христо Ботев Стихотворението Борба е публикувано частично за пръв път във в. Дума на българските емигранти през 1871. ... |
|
"Държите в ръцете си уникалното първо издание на спомените на четвъртия най-важен партизанин в историята на България. Роман, непоявил се дори по времето на социализма, заради прекалената откровеност на автора и твърде сериозни критики към другари, които вече са се поиздигнали. Но които не винаги са били съвсем героични преди 9 септември 1944 г. Иван Недялков е началник-щаб на бригада Васил Коларов през 1944 г. и най-големия възход на анти-фашистката съпротива. По това време съществуват две основни бригади - Георги Димитров и Васил Коларов. Всяка от тях има командир и началник-щаб. Недялков заема именно тази втора ... |
|
В третия том от Словата на преподобни Паисий са включени наставления, които могат да помогнат на измъчения от греха човек да придобие положително безпокойство и да се подвизава духовно, така че да се освободи от греховните окови. Живеейки в покаяние, ще може да отстрани от себе си ветхия си човек, който по думите на Стареца "е един лош наемател в душата ни - за да напусне, трябва да съборим дома и да започнем да строим ново здание, т.е. новия човек". Начало на греха според светите Отци е лошият помисъл. Затова в първата част на този том са подбрани някои от наставленията на Стареца относно помислите. Той ... |
|
Анжела Пенчева, автор на две публикувани книги и заради лекарска грешка - в инвалидна количка, нейна "добра приятелка и второ Аз", представя третата си изповед - Моята борба за малко независимост. Ясно и силно отеква простичкото послание на Анжела към ходещите и говорещите свободно: Аз съм нормален човек като вас, отнасяйте се към мен както към другите."Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези редове ги има, значи, че и мен ме има." Анжела Пенчева Анжела Пенчева е родена на 27 юли 1967 г. в гр. София. Тя е млада жена с трайно физическо увреждане. Състоянието се ... |
|
Това е една фиктивна история на основата на реални факти от генната технология, както и на биографични мотиви от живота на Марлене Дитрих. Така се представени с много ирония възможни и невъзможни желания и реалности. При това се търси отговор на въпроса дали нещо може да бъде полезно или не. Напълно неочаквано един на пръв поглед перфектно клониран мит не се подчинява на това деление. Дали причина за това са гените, или просто човешкото отношение към манипулацията? Това е драматургичен текст на Иза Хохгернер, който показва как мечтите и спомените определят действията и поведението. Когато те се сблъскват помежду си, ... |
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |